На 11 април тази година Армията за национално освобождение на Карен (въоръжено крило на Каренския национален съюз – бел. ред.) завзе контрола над град Миавади от хунтата, която управлява Мианма след преврата на 1 февруари 2020 г., при който беше свалено правителството на Аун Сан Су Чжи. Това припомня Центърът за стратегически и международни проучвания - организация с нестопанска цел, която прави политически проучвания и стратегически анализи на политически, икономически въпроси и въпроси на сигурността.
С това Армията за национално освобождение на Карен беше отнела от контрола на хунтата един от най-ключовите търговски коридори с Тайланд. Търговията с богатия съсед бе все по-затруднена, докато хунтата губеше контрола над все повече гранични пунктове.
Осъзнавайки значимостта на Миавади за икономиката, хунтата беше принудена да започне масирано настъпление, за да си върне града. Конфликтът в града, намиращ се от другата страна на реката срещу тайландския град Мае Сот, предизвика тревога в съседната страна, което накара премиера Срета Тависин да посети града на 22 април.
На 24 април, по-малко от две седмици след завземането на града, бойците на Армията за национално освобождение на Карен се изтеглиха от Миавади, избягвайки приближаващата контраофанзива на хунтата.
Силите на управляващите страната военни не бяха единствените, участващи в настъплението – Каренската национална армия, по-рано известна като Граничната охрана, подкрепи войските на хунтата при окупирането на града.
Смята се, че силите на Каренската национална армия, водени от полковник Сау Чит Ту, печелят 190 милиона долара годишно от хазарта и организираната престъпност в града, пише в. “Банкок Пост”.
Водената от полковника Каренската национална армия отдавна има влияние в района, граничещ с тайландската провинция Так, който стана сцена на ключови бойни действия през последните седмици, докато съпротивата срещу хунтата набира сили.
Връзките му с военните ръководители на страната, които се доказват и от почетното военно звание, получено през 2022 г., му помогнаха да укрепи позициите си. В същото време полковникът е обект на санкции от страна на Лондон заради сериозни нарушения, като трафик на хора. Според анализатори той е свързан и с центрове за измами, ръководени от организирани китайски престъпни групи.
След като обаче Каренският национален съюз завзе контрола над Миавади в началото на месеца Каренската национална армия, някога напълно лоялна към хунтата, се отдръпна и заяви, че нейните (около 8000) бойци ще спрат да получават заплати и хранителни припаси от въоръжените сили. През януари полковникът беше заявил: “Не искаме боеве между карени”, припомня в. “Банкок Пост”.
Известно време липсата на логистична и тактическа подкрепа от Каренската национална армия възпрепятстваше опитите на хунтата да си върне контрола над ключовия граничен град с около 200 000 души население. Но успехът, отбелязан в края на месеца, беше постигнат отново с помощта на полковника според говорител на Каренската национална армия.
Според други източници на базираното в Тайланд издание полковникът е променил позицията си, след като лидерите на армията на Мианма го посъветвали, че това е в негов интерес, ако не иска да види притежаваните от самия него предприятия да стават обект на въздушни удари.
Каренската национална армия се отделя от Армията за национално освобождение на Карен около 2010 г., като застава на страната на армията на Мианма срещу противниците на хунтата, включително и Армията за национално освобождение на Карен. През 2017 г. полковникът взема участие в изграждането на Специалната икономическа зона по границата между Тайланд и Мианма. Проектът се превърна в център за трансгранична престъпност и хазарт, подкрепян от китайски организирани престъпни групи, като според анализатори носи на Каренската национална армия 190 милиона долара годишно. Оттам се извършват измами и се организира хазарт, който е незаконен в Китай, допълва тайландският вестник.
Накъде отива бунтът срещу хунтата?
Често се коментира, че революцията в Мианма няма единно върховно командване и следователно, мащабна стратегия. Но централизираното ръководство и контрол никога не са били необходими, защото това е бунт на населението като цяло. Появяват се нови участващи в него групи, а старите продължават да помагат, но той винаги е следвал идеите за “колективно лидерство”, базирани на народна подкрепа, които се оказаха ефективни, пише базирания в Тайланд вестник на прогонени от Мианма журналисти “Иравади”.
В подкрепа на тази идея може да се посочи, че въоръжената съпротива започна, продължава, нанесе исторически поражения на контролиращата страната армия и продължава да печели инерция.
Бунтът в страната се подкрепя както от малцинствата, така и от представителите на мнозинството бамар. Хунтата загуби контрол над голяма част от границите, включително ключови пунктове с Китай и Тайланд. Загубен е контролът над най-тежко укрепени части на страната, включително в Шан и Ракхайн. В същото време съпротивата сред бамарите означава, че хунтата трябва да се бие от границата с Китай до Индийския океан. Самолети на хунтата биват сваляни редовно, военното сътрудничество между различни групи се засилва, а общите политически стремежи стават по-конкретни.
Общата цел на органично възникналото движение за съпротива е да нанесе категорично поражение на хунтата и да постигне страна без военна диктатура и управлявана като федерална демокрация. В крайна сметка обаче ще бъдат необходими по-официални връзки и структури, които да обвържат участниците във въоръжената съпротива, отбелязва в. “Иравади”.
Divide et impera: Хунтата се опитва да разедини съпротивата
От 12 април насам хунтата изгаря до основи град Бутидаун, в щата Ракхайн, като използва рохинги, принудени насила да се присъединят към въоръжените сили на Мианма, пише в. “Иравади”. В резултат са изгорени над 1000 жилища от общо 1480 домакинства в града. Повечето му жители са го напуснали и са избягали към Бангладеш.
Местни жители и активисти на рохингите казват, че хунтата използва целенасочено наборници от рохингите (мобилизирани по силата на никога досега неприлаган закон), за да разпали етнически конфликт в щата, където ѝ се налага да отстъпва територия на бунтовническата група "Араканска армия".
Хунтата отрича обвиненията и твърди, че те целят да намалят уважението към нея. Според въоръжените сили Араканската армия създава етнически конфликт в Бутидаун.
В лагерите на рохингите младите мъже се набират със стотици – за разлика от други части на страната, където под знамената се призовават по около 2-3 младежи от село, отбелязва Радио "Свободна Азия".
В същото време рохингите получават оскъдно обучение и дават множество жертви и ранени. Основната им роля е на човешки щитове според радиото.
В същото време младежите бързат да напуснат Мианма, или сключват брак по бързата процедура, за да избегнат призоваване под знамената. Това защитава само жените, но според приетия през 2010 г. (и никога досега неприлаган) закон в Мианма подлежат на наборна служба както мъжете от 18 до 35 години, така и жените от 18 до 27. За тези, които имат съответно ценно образование, като медицинско или инженерно, горната граница се повишава – 45 за мъжете, 35 за жените.
Срокът на военната служба може да достигне 5 години, предвид обявеното военно положение. Опитите за избягване на военната служба може да доведат до затвор, също до 5 години.
Но за мъжете брачното свидетелство не е спасение. Те са принудени да напуснат страната, ако имат средствата за това, да се присъединят към бунтовнически армии или да рискуват да бъдат изпратени на предна линия.
Този план доведе до нежелани последствия, защото мнозина, както мъже, така и жени, избират да се присъединят към бунтовническите сили, пише британският в. “Телеграф”.
“Няма начин да избера армията на Мианма – те убиват цивилни. Искам да съм революционерка”, заявява 18-годишната Джени (името е сменено по нейно желание). “Искаше ми се да имам собствен малък бизнес, но загубихме мечтите си отдавна”, добавя тя. Вместо това сега тя планира да прави бойни дронове, които “да унищожават армейски колони”.
Очаква се да бъдат призовани още 60 000 души. Но според друг от новите членове, които се присъединяват към бунтовниците, вероятно ще бъдат призовани образованите и младите, с политически позиции.
След това те ще бъдат проучени, за да се разбере на кого може да се вярва. Тези, на които режимът не може да има доверие, може да бъдат използвани за носачи и човешки щитове, смята 30-годишният Джой.
На привлекателността на бунтовническите сили помага както каузата им, така и фактът, че в момента те изглежда печелят, отбелязва в. “Телеграф”.
Дори и лидерката Аун Сан Су Чжи е използвана за човешки щит, смята синът ѝ Ким Арис, който живее в Лондон. Неотдавна беше обявено, че тя е преместена от затвора си в домашен арест, официално – за да бъде предпазена от горещата вълна, отбелязва в. “Телеграф”.
Синът ѝ обаче заяви в интервю за в. “Индипендънт”, че ръководството на хунтата използва арестуваната лидерка, за да се предпази от нападения с дронове.
/ЛМ/
news.modal.text
