site.btaЕксперти обсъждат опазването и управлението на археологическите резервати

AV 09:13:01 04-02-2022
AK0907AV.004
археология - резервати - кръгла маса

Експерти обсъждат опазването
и управлението на
археологическите резервати


София, 4 февруари /Ирина Симеонова, БТА/
В България съществуват 33 археологически резервата, които по документи обхващат заедно с охранителните си зони територия от около 119 кв. км - 0,1 процента от територията на цялата държава. Проблемите, свързани с тях, бяха обсъдени от експерти в рамките на онлайн кръгла маса по темата "Преосмисляне на модела на управление на археологическите резервати".

Организатор на форума бе Двустранната българо-американска комисия за опазване на културното наследство на България в партньорство с Българо-американска комисия за образователен обмен "Фулбрайт". В него се включиха повече от 80 участници, сред които представители на министерствата на културата, на туризма и на регионалното развитие и благоустройство, на общини, на много регионални и общински музеи, както и учени, експерти, представители на неправителствения сектор, журналисти.

Изпълнителният директор на българския клон на "Фулбрайт" Анджела Родел отбеляза, че идеята на двустранната комисия е да осигури платформа за дискусии, да свързва хора от различни сфери и институции и в България, и извън страната. Целта ни е да предизвикаме откровен разговор за предизвикателствата и за възможните решения, допълни тя.

Ръководителят на двустранната комисията Иван Василев отбеляза, че нашето културно наследство не е в добро състояние. Причина за това не е, че хората не проявяват интерес, "напротив - смятаме, че изключително много усилия се полагат от колеги и от различни институции в България, които правят това, което трябва", каза той и добави, че самият корен на проблема е неефективният модел на управление на археологическите резервати. Реално такъв модел не съществува, посочи той. По думите му кръглата маса е възможност тези проблеми да бъдат дебатирани. Решени сме да продължим този дебат, докато всъщност България намери адекватния за управление модел и на археологическите резервати, и генерално на културното си наследство, добави той.

Заместник-министърът на туризма проф. Мариела Модева посочи, че екипът на ведомството би могъл да участва с подкрепа при включването на археологическите резервати в маршрутите на културния туризъм. Тя отбеляза, че при опазването и управлението на културното наследство трябва да се търсят пътища за по-сериозна координация между отделните институции, защото без интегрирани усилия не може да се постигне никакъв напредък. Според нея важен въпрос е по какъв начин да балансираме между всичко, което засяга опазване, съхранение и социализация на археологическите обекти от една страна, и туристическите потоци, които биха могли да се насочат към тях, от друга. Модева изрази нагласата на Министерството на туризма за сътрудничество. От гледна точка на туризъм бихме могли да бъдем полезни по отношение на включването на резерватите в рекламните и маркетингови кампании, които министерството подготвя и финансира, каза още тя.

В дискусията се засегнаха въпросите за необходимите грижи за археологическите резервати, за проблемите при изработването на планове за опазването и управлението им. Най-често повдиганият проблем бе с финансирането. Охраняването на резерватите е друг сериозен проблем, който бе представен. Директори на музеи водиха дебати около предложението, направено от ръководителя на Регионалния исторически музей в Плевен Володя Попов, за създаване на специализирана административна структура, която да се занимава с управлението на археологическите резервати. Ако не се създаде такава, няма да се получат нещата, губим си времето, каза той. Много от колегите му, обаче, оспориха това предложение.

Въпросът с липсата на яснота за собствеността на археологическите резервати повдигна директорът на Регионалния исторически музей в Ямбол Стефан Бакърджиев. По думите му има проблеми с това, че в териториите на някои от резерватите има части, които са частна собственост. Според него преди да се обсъжда модел на управление, трябва да се установи реалната фактическа обстановка, в която се намират тези територии.

Арх. Владимир Рачев от главна дирекция "Инспекторат" на Министерството на културата /МК/ отбеляза, че трябва да се намери начин и механизъм за изработването на плановете за опазване и управление на археологическите резервати; да се осигури координация между държавните органи, включени в системата на опазване; и да се обмислят варианти за децентрализация. Той изброи редица проблеми, които има с документацията на 33-те археологически резервата. По кадастър те обхващат територия с площ от 42,55 кв. км, а по декларационни документи територията им възлиза на 55 кв. км. Има около 10 - 12 процента разлика между тези констатации, коментира той. Същевременно има и площи, определени за охранителни зони, с територия от 63,82 кв. км. По декларационни документи същностните части и охранителни зони на археологическите резервати са 119 кв. км. Това е 0,1 процент от територията на цялата държава. Правилното и ефективно управление на тази огромна и разнородна по своя характер територия не е по силите на администрацията на Министерството на културата в настоящия й обем. Той подкрепи идеята за създаването на специална административна структура за управление на тези обекти. Според него това би довело до добри резултати.

Опазването и управлението на археологическите резервати е много отговорна и комплицирана задача, която обхваща работата на няколко институции, свързана е и с областни управи, общини, музеи, каза и арх. Дарина Димитрова, началник на отдел "Недвижимо културно наследство" в дирекция "Културно наследство, музеи и изобразителни изкуства". За да се стигне до изработване на планове за опазване и управление, първо трябва да се актуализират статутите, границите и режимите на тези резервати, което е основна функция на Националния институт за недвижимо културно наследство /НИНКН/, посочи тя. Трябва да се увеличи броят на експертите, които работят в тази област и в НИНКН и в МК, за да може по-бързо да се правят тези проучвания и предложения, и да се определят точните режими за опазване, констатира още тя.

Представителят на Националния археологически институт с музей при БАН /НАИМ-БАН/ проф. Анелия Божкова отбеляза, че състоянието на културното наследство в страната не е на висотата, на която бихме искали всички, но от друга страна в никакъв случай не трябва да се омаловажават усилията на всички институции, ангажирани с тази дейност, независимо от проблема с финансирането. Според нея и Министерството на културата, и НИНКН, и общините, и музеите правят всичко, което е по силите им. Според нея музеите имат капацитет и ресурс да управляват археологическите резерватите. И те, и общините, обаче, нямат необходимите средства за това. Според НАИМ-БАН има нужда от актуализация на нормативната база по отношение на опазването на културното наследство и най-вече на резерватите. Проф. Божкова отбеляза, че държавата трябва да бъде водеща по отношение на работата по опазване на тези резервати. Тя посочи, че вероятно ще подкрепят идеята за създаване на единно звено, което да се грижи за управлението на археологическите резервати. Световна тенденция е сътрудничеството с неправителствени организации или частни лица, но това публично-частно партньорство би следвало да се осъществява с водещата роля на държавните и общински институции, смята Божкова. Според нея при партньорствата с частни структури има рискове, доколкото те финансирайки се от частна страна, да загърбват международните и държавни изисквания в сферата на културното наследство.

/АКМ/