site.btaИзкуството е начин да говорим за домашното насилие, каза пред БТА Елена Калудова

Изкуството е един начин да говорим за домашното насилие, каза пред БТА Елена Калудова. Тя е автор на инсталацията „Много те обичам“, която може да бъде видяна чрез QR код в столичното пространство „Площадка“ до 1 септември. Куратори са Албена Баева и Рене Беекман от столичната „Галерия“. 

ИНСТАЛАЦИЯТА

В „Много те обичам“ виждаме облечена в черно фигура, която участва в празничен танц, изпълнен на забавен каданс. Фигурата пристъпва бавно надясно, леко раздвижва бедрата си напред-назад, след това се връща назад и отново раздвижва бедрата. Тя вдига ръце над главата си, преди да направи крачка назад, обръща се на 180 градуса и продължава назад с една, две, три, четири, пет крачки, разказват от екипа на „Галерия“.

На черната тениска на фигурата са изписани изреченията „Жените се страхуват, че мъжете ще ги убият“ и „Мъжете се страхуват, че жените ще им се смеят" - цитати от лекцията „Написване на мъжкия характер“ на Маргарет Атууд от 1982 г. Идеята за проекта била на авторката след покана от страна на кураторите Албена Баева и Рене Беекман.

ИДЕЯТА НА ПРОЕКТА

„С Елена Калудова се познаваме от доста години, още преди да замине за Германия, и поддържаме връзка. Последно се виждахме в Берлин, в тяхната галерия. Те имаха изложба по това време. Когато я разгледах, много ми хареса една от работите на Елена, която беше детска количка, направена от бодлива тел, залята с катран. И когато видях този реален обект, казах: "О, това би било много интересно да се сложи на нашата „Площадка“ в София“, разказва кураторката Албена Баева. Когато се опитват да направят този физически обект в дигитален формат обаче, не се получило толкова добре, колкото било в реалността. „Бодливата тел не се виждаше добре и опасността се изгуби“, казва още кураторката. Тогава решават да направят специален проект за „Площадка“ и за формата разширена реалност.

„Отне ми около седмица да я направя, обаче ми отне около месец да я измисля“, разказва с усмивка Елена Калудова. Авторката уточнява, че никога не е работила с добавена реалност и се наложило да научи една-две програми, за да може да го направи. „Защото реших, че искам да сканирам точно себе си, за да може и аз един вид да присъствам на това място. И да бъде като пърформанс в добавена реалност. Още един вид медия“, разказва тя.

ТЕМАТА ЗА ДОМАШНОТО НАСИЛИЕ

„Заради това, че планирахме изложбата да се открие на осми март, аз реших да направя нещо, което има връзка с Деня на жената, с правата на жените, с домашното насилие, което е доста важна тема в България и не само. Но и заради това, че работата е показана в открито пространство и достига до много хора, не е в галерия, не е на стена, исках да е и един вид по-интерактивна, по-социална тема, която засяга много хора“, разказва още Калудова. Тя допълва, че темата за домашното насилие е важна. „Ако човек следи новините какво се случва в България, дори и проблемите около Истанбулската конвенция… Просто се събират много неща, за които трябва да се говори според мен. И изкуството е един вид начин да говорим за това“, казва тя.

ЗАД „МНОГО ТЕ ОБИЧАМ“ ЧЕСТО СЕ КРИЕ НАСИЛНИК

Заглавието „Много те обичам“ се ражда в процеса на комуникация между авторката и кураторите. „Когато работата вече беше готова и като че ли по-скоро от наша страна дойде, но това е една реплика, която в токсични връзки на насилие се чува прекалено често и всъщност се изпразва от смисъл. И се използва за едно извинение - аз те бия, защото много те обичам. И в разговора, чудейки се как точно да се казва тази работа, успяхме да стигнем до това заглавие“, казва Баева.

„Зад „Много те обичам“ много често се крие лицето на насилник. Но стои и посланието мъжете да помислят, че 50% от населението са жени. И че всъщност на може би 80% от местата ние не можем да ходим сами. Което те не знаят. Дори и най-обикновени случки. Мен ме е страх да отида на автостоп сама. Не мога да отида да изпия една бира самичка в заведение, защото веднага някой те закача. Просто по улицата като върви човек, винаги жената отстъпва, когато срещу нея върви мъж“, казва Калудова. По думите й, за нещата, които са ежедневие, трябва хората да започнат да мислят и може би да почнат да се обичат малко повече.

Авторката казва, че не е мислила по въпроса дали би била по-различна инсталацията, ако трябва да я представи в Германия. „Но мисля, че нивото, на което се развива мисленето за еманципаципирането на жените и това те да се борят да имат равни права, да имат еднакво заплащане, е малко по-напред, отколкото в България. Защото ние имаме все още много тежки следи от патриархално общество“, казва тя. Може би цитатът на тениската би бил по-различен, ако беше в Германия, но трябва да си помисля какво бих направила там, отбелязва Елена Калудова.

Елена Калудова живее и работи в Берлин, Германия, където заедно с Марк Поспих ръководи и курира Neue Kunst Initiative Marzan-Hellersdorf и проектното пространство Galerie M. Тя е завършила специалност „Живопис“ в Националната художествена академия в София през 2010 г. и Weißensee Kunsthochschule в Берлин през 2015 г. Понастоящем е аспирантка в UDK Art in Context, Берлин. От 2013 г. е член на артистичния колектив „Карантина“. Елена е носител на наградата ESSL CEE 2011 и на наградата Deutschlandstipendium / Mart Stam Stiftung 2013/2014. Нейни творби са показвани в Австрия, България, Германия, Италия и Русия.