site.btaНовият туристически "климатичен данък" в Гърция заменя съществуваща такса, заяви пред БТА гръцкият министър на туризма Олга Кефалояни

Таксата за преодоляване на последиците от климатичната криза в туризма, която е в сила от началото на годината в Гърция, заменя съществуващия от по-рано данък за престой. Това обясни в интервю специално за БТА министърът на туризма на Гърция Олга Кефалояни, помолена да коментира публикации в България, че новият данък ще увеличи цените на почивките в Гърция.

Кефалояни информира, че става въпрос за такса, която ще бъде в размер на 1,50 евро на ден за стая в хотелите от по-масовите категории, за стаите под наем и за имотите с краткосрочно наемане. Размерът ѝ може да достигне и до 10 евро, но това се отнася до луксозните места за настаняване, а именно петзвездни хотели и самостоятелни къщи. Таксата е над двойно по-ниска през зимните месеци.

Гръцката министърка каза, че целта на мярката е туристите да участват в защитата на туристическите дестинации от климатичната криза и в общото им развитие.

Тя изтъкна мерките, които е предприело гръцкото правителство за подкрепа на населението и икономиката и в частност на туристическия сектор след опустошителните пожари и наводнения в някои райони на Гърция през миналата година. Кефалояни заяви, че гръцкият туризъм е показал устойчивост и въпреки трудностите през 2023 г. е регистрирал рекордни резултати по отношение както на броя на туристите, така и на приходите. Гръцкият министър на туризма увери, че основната част от последствията от бедствията върху туризма е преодоляна и дестинациите в цялата страна са готови да посрещнат посетителите си и през тази година.

Кефалояни се спря и на перспективите за развитие на сътрудничеството между туристическите сектори в Гърция и България, особено в контекста на подписаната през ноември между нея и министъра на туризма на България Зарица Динкова Програма за съвместни действия в областта на туризма за 2024 – 2026 г. Гръцката министърка изтъкна перспективите за взаимодействие в привличането на туристи от далечни дестинации. Сред планираните действия в рамките на програмата тя посочи обмяната на ноу хау и добри практики в сферите на дигитализацията, иновациите и устойчивото развитие. Програмата предвижда още участие в туристически изложения в двете страни, взаимодействие в създаването на общи туристически пакети, насочени предимно към страни извън ЕС, сътрудничество в инвестициите и квалификацията на кадри, общи действия в рамките на международни организации.

Министър Кефалояни подчерта и предимствата за туристическия сектор, които би имало бъдещото присъединяване на България и Румъния към Шенгенското пространство не само с въздушните и морските граници, както е решено в момента, но и със сухопътните. Тя каза, че това не само би увеличило туристическия поток към Гърция от тези две страни, но би засилило интереса към целия регион от страна на посетители извън ЕС. Те биха се облагодетелствали от единната визова политика, при която с една шенгенска виза биха могли да посетят много страни от единното пространство, а и от опростените процедури при самото пресичане на границите. Това ще насърчи общите маркетингови кампании на гръцкия, българския и румънския туризъм, ще увеличи интереса към пътувания, които включват и трите страни и ще способства за по-дългия престой на туристите и повторните посещения, каза министърът на туризма на Гърция Олга Кефалояни пред БТА.

Следва пълният текст на интервюто:

Въпрос: От началото на настоящата година влезе в сила нов „климатичен данък“, с който се облагат нощувките в Гърция, за да бъде осигурено финансиране на мерки за справяне с климатичната криза. В България видяхме заглавия като „Скок в цените на нощувките в Гърция“, „Сбогом на евтината почивка в Гърция“. Каква е истината, доколко новият данък ще повлияе на сектора и конкретно разходите на средния български турист в страната ви?

Отговор: Таксата за устойчивост към климатичната криза замени данъка за престой, който вече беше в сила до 2023 г., една вноска, която се прилага и в други страни и има за цел преди всичко участието на посетителите в защитата и развитието на туристическите дестинации.

В Гърция тази такса започва от 1,50 евро на ден и на стая за хотелите с една и две звезди, стаите под наем и недвижимите имоти, които се отдават чрез краткосрочно наемане, и достига до 10 евро на ден за петзвездните хотели и за големите самостоятелни къщи, които се предоставят за краткосрочен наем. Освен това таксата е силно намалена, повече от наполовина, за четирите зимни месеца (ноември – февруари).

Ние гледаме на този въпрос през призмата на възвращаемостта, на връщането на ресурси в обществото за изграждането на инфраструктура, която ще защити дестинациите, на които се радват всяка година милиони посетители от цял свят, от последствията от климатичната криза, както и за по-общо туристическо развитие. Министерството на туризма е изготвило в тази връзка списък с проекти, в които ще може да бъде вложена тази сума.

Въпрос: Българският и гръцкият туризъм неизбежно се конкурират в привличането на туристи, но по общо мнение има поле за сътрудничество, защото двете страни могат да се допълват взаимно в туристическия си продукт. През ноември миналата година заедно с българския си колега Зарица Динкова подписахте в Солун Програма за съвместни действия в областта на туризма за 2024 – 2026 г. Какво предвижда програмата и пристъпили ли сте вече към първите стъпки? 

Отговор: Несъмнено има поле за сътрудничество и е сигурно, че можем да направим много стъпки, за да се възползваме заедно от международното търсене на дестинации и туристически продукти в региона ни, особено по отношение на туристическите потоци от далечни пазари (long haul).  

Програмата за съвместни действия, която подписахме с министър Динкова в Солун миналия ноември и влезе в сила от началото на 2024 г., има за цел обмяна на ноу хау и информация/добри практики по въпросите на дигитализацията и иновациите в туризма, както и по въпросите на устойчивото туристическо развитие и защитата на туристическите ресурси.

Предвижда се още насърчаване на взаимното участие на представители на частния сектор в туристически изложения в двете страни, както и сътрудничество за съвместно развитие на туристически пакети, които ще са насочени към основни пазари извън Европейския съюз и ще съчетават посещения както в Гърция, така и в България.

Програмата включва още сътрудничество в развитието на специални форми на туризъм като например културен, религиозен, конгресен туризъм, зимен, морски, балнеолечебен и уелнес туризъм.

В програмата е предвидено също и сътрудничество по въпросите на инвестициите, както и на туристическото обучение и квалификация. Накрая, тя се спира на продължаването на сътрудничеството по туристическите въпроси в рамките на международни организации (като Европейския съюз, Световната организация по туризъм, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, Организацията за черноморско икономическо сътрудничество, Съвета на Европа). От тази гледна точка се надяваме, че скоро ще възникнат много възможности за реализация на договореностите в Програмата за съвместни действия.

При всички случаи сътрудничеството с българската страна за нас има особено значение, както и по-широкото сътрудничество с други партньори в региона на Югоизточна Европа и Източното Средиземноморие. Явно е, че от това сътрудничество можем да получим многобройни ползи за икономиките ни и за местните общности.

Въпрос: През миналата година Гърция претърпя много сериозни природни бедствия – пожари, наводнения. Как се отразиха тези събития на туристическия сезон и преди всичко как ще се отразят бедствията и климатичната криза на планирането за развитието на гръцкия туризъм?

Отговор: Въпреки сериозните природни явления, които засегнаха определени региони на страната ни, гръцкият туризъм като цяло показа устойчивост и 2023 г. дори се регистрира като рекордна по отношение както на входящите туристически потоци, така и на приходите от пътувания.

Гръцкото правителство от първия момент се намеси без забавяне в тези региони, застана до жителите, но и до посетителите, погрижи се за незабавното им извеждане от засегнатите места и положи всички възможни усилия за бързото възстановяване на щетите и за подновяването на икономическата и, разбира се, на туристическата дейност. Основната част от щетите по инфраструктурата вече е възстановена и дестинациите са готови да посрещнат посетители и през тази година.

Планирането ни предвижда конкретни мерки за подкрепа на туризма в засегнатите райони. Също така се полага специална грижа по отношение на презентирането на тези дестинации, а успоредно с това имаме за цел да насърчим вътрешния туризъм в тези области, особено в "периферните" и зимните месеци.

Със сигурност от бедствията научихме много. Надграждаме върху опита, който придобихме, и разработваме проекти, преди всичко, разбира се, компетентното Министерство на климатичната криза и гражданската защита, за да се подготвим по-добре за последствията от промените на климата и за явления, които е вероятно да се случват и в бъдеще.

Въпрос: Гърция е сред най-горещите привърженици на присъединяването на България и на Румъния към Шенгенското пространство – и то не само чрез въздушните и морските граници, както беше решено засега, но и със сухопътните. Какви биха били предимствата за гръцкия туризъм от бъдещото пълно членство на България и на Румъния в Шенген или, за да го кажем по друг начин – какви са загубите за сектора в Гърция от продължаващата ситуация на гранични проверки?

Със сигурност пълното присъединяване на България и на Румъния към Шенгенския договор и като следствие – облекчаването и на сухопътния транспорт, би могло пряко да засили туристическото движение към Гърция от тези две страни, да увеличи цялостната привлекателност на нашите дестинации, но и да допринесе за сътрудничеството в сектора на туризма в региона ни.

Присъединяването на България и на Румъния към Шенгенското пространство обаче би могло да засили особено туристическите потоци към региона ни от трети страни по различни причини.

Като начало Шенген предполага единна визова политика, която позволява на пътниците да получат само една виза, за да посетят много държави от Шенген.

С пълното присъединяване на двете страни към Шенген пътниците от трети страни ще се облагодетелстват от опростени процедури, когато планират пътувания, които включват Гърция, България и Румъния.

Това опростяване на процедурите би могло да насърчи повече пътници от трети страни да открият нашия регион. Що се отнася до граничните пунктове, подобно развитие би улеснило безпрепятствените пътувания за посетители, които изследват множество дестинации в един и същи район.

Освен това съвместното лансиране на места от интерес и инициативи в туризма от Гърция, България и Румъния с общи маркетингови кампании би могло да засили интереса сред международните посетители и да ги насърчи да включат и трите дестинации в туристическите си планове.

И накрая, трябва да се вземе предвид и засиленото общо усещане за достъпността на региона за посетители от трети страни. Като знаят, че могат да пътуват лесно между Гърция, България и Румъния, без да са изправени пред бюрократични пречки или ограничения на границите, това може да направи нашите дестинации още по-привлекателни и да насърчи по-дългия престой или повторните посещения.