ОБЗОР

site.btaДокато конфликтът в Газа се споменава на фестивали и наградни церемонии, Израел напомня за жестокостите, извършени от "Хамас" по време на нападението на 7 октомври

Докато конфликтът в Газа се споменава на фестивали и наградни церемонии, Израел напомня за жестокостите, извършени от "Хамас" по време на нападението на 7 октомври
Докато конфликтът в Газа се споменава на фестивали и наградни церемонии, Израел напомня за жестокостите, извършени от "Хамас" по време на нападението на 7 октомври
Демонстрация на 18 януари 2024 г. в Тел Авив в знак на солидарност с малкия Кфир Бибас, който беше взет за заложник от "Хамас" заедно с брат си и родителите си по време на атаката на 7 октомври в Израел. В средата на януари Кфир навърши 1 годинка, снизка: AP / Oded Balilthy

Войната в Газа, последвала нападението на бойци на „Хамас“ срещу Израел, постепенно се превърна от началото на годината в една от темите, присъстващи под една или друга форма, на различни културни събития в Европа и САЩ. В атаките на „Хамас” срещу израелски населени места, военни бази и музикален фестивал на 7 октомври бяха убити около 1200 души. Около 250 души бяха взети за заложници. Близо 100 от тях бяха освободени по време на кратко прекратяване на огъня в края на ноември и разменени за палестински затворници в израелски затвори. Смята се, че в Газа остават 130 заложници, като за 30 от тях има съмнения, че може да са мъртви. Във войната в Газа, последвала в отговор на атаката от 7 октомври, жертвите от палестинска страна са близо 30 000, според данни на министерството на здравеопазването на анклава, който от 2007 г. е управляван от „Хамас”, припомня Франс прес.

На церемонията за връчване на американските филмови и телевизионни награди „Златен глобус“ (на 7 януари) някои от присъстващите носеха жълти лентички, възприемани като негласен призив за освобождаване на израелските заложници, държани от „Хамас” в Газа, пише израелското издание „Таймс ъв Израел” Жълтата лентичка от дълго време се възприема и като символ на очакваното завръщане у дома на освободен затворник, военнопленник или заложник, припомня вестникът. Лентичките на церемонията за „Златен глобус“ бяха раздадени на гостите от последователи на движението „Върнете ги у дома”, което призовава за освобождаването на заложниците, отведени от „Хамас” в ивицата Газа. Сред онези, които решиха тогава да си закачат раздадените им лентички, бяха актрисата Джей Смит-Камерън, сценаристът Джон Уейнбах и Джеси Сийголд, президент на компанията „Скайданс медия”. На самата церемония призиви относно конфликта в Газа не се чуха, но след нея актьорът Рами Юсеф в интервю призова за прекратяване на огъня в палестинския анклав, допълва изданието „Иджипт тудей”.

На церемонията по връчване на американските музикални награди „Грами“ (на 4 февруари) темата за Израел и Газа присъстваше също, посочва израелското издание „Аарец”. Някои от участниците носеха отново жълтата лентичка в знак на солидарност със заложниците, държани в Газа.  Певицата и инфлуенсърка Монтана Тъкър носеше и колие със сребърна Звезда на Давид в знак на солидарност с Израел, атакуван от „Хамас” на 7 октомври. Членовете на групата „Боджинийъс”, спечелила "Грами" за най-добра рок песен и за най-добро рок изпълнение, носеха пък значки с надписа „Творци призовават за прекратяване на огъня сега”. Така беше озаглавена и петиция, която много музиканти и артисти в САЩ адресираха до президента Джо Байдън, отправяща призив за прекратяване на огъня в Газа.  Поетесата, писателка и активистка Аджа Моне, която защитава правата на палестинците, носеше на наградната церемония чантичка с формата на резен диня, смятан за символ на палестинската кауза, защото цветовете му съвпадат с тези на палестинското знаме, припомня изданието.  Певицата Есперанса Сполдинг засвидетелства подкрепа си за палестинската кауза, като носеше куфия, традиционен палестински шал, чиито мотиви символизират исторически аспекти от живота в палестинските земи, пише „Аарец”.  

От сцената на церемонията по връчване на американските музикални награди шотландската певица Ани Ленъкс вдигна юмрук във въздуха и извика: „Творци за прекратяване на огъня. Мир по света”. А изпълнителният директор на американската звукозаписна академия Харви Мейсън-младши отдаде почит на жертвите на атаката на „Хамас” срещу зрителите на музикалния фестивал „Нова” в Израел на 7 октомври. „Музиката ни сплотява, както нищо друго не може да го направи, и ето защо музиката винаги трябва да бъде нашето сигурно убежище”, припомни Мейсън-младши и добави, че оскверняването на това убежище има поразяващ ефект върху хората. В речта си той обаче не спомена Израел, Газа или „Хамас” поименно, отбелязва „Аарец”. После той представи струнен квартет, съставен от музиканти от израелско, палестинско и арабско потекло, и призова хората да се обединят както музикантите от квартета, „които заедно постигат нещо красиво, което поотделно не могат никога да постигнат“. В речта си Мейсън-младши припомни и други нападения срещу музикални прояви, като това срещу концертната зала „Батаклан” в Париж през 2015 г., това срещу залата „Арена Манчестър” през 2016 г.  или масовата стрелба по време на музикален фестивал в Лас Вегас през 2017 г., допълва „Нюзуик”. След това председателят на Комитета на американските евреи благодари на Американската звукозаписната академия, че е насочила вниманието върху жертвите на фестивала „Нова”, посочва „Аарец”. Но в интернет пространството се появиха критики срещу организаторите на церемонията за наградите  „Грами“, че са "разпространили израелска пропаганда", посочва „Нюзуик”. Някои потребители на социалните мрежи посочват и факта, че когато Ани Ленъкс е призовала за прекратяване на огъня, речта й е била всъщност прекъсната, отбелязва изданието.

По повод на призива на Ани Ленъкс тогава изданието „Нешънъл нюз” припомни, че певицата също беше сред изпълнителите, подписали призива, адресиран в края на декември до Джо Байдън. Писмото с призива беше пописано и от актьора Бен Афлек, певицата и актриса Дженифър Лопес, актрисата Джена Ортега, моделът Бела Хадид, актрисата Яра Шахиди и колегата й Андрю Гарфийлд.  В него творците и музикантите казват, че са се обединили „най-вече като човешки същества, ставащи свидетели на опустошителна загуба на човешки живот и на жестокости в Израел и в Палестина”. Те допълват, че „животът  е свещен, независимо от вярата или етноса и осъждат убийствата на палестински и израелски цивилни.  Подписалите се под петицията „призовават президента и Конгреса на САЩ да отправят незабавен призив за деескалация и за прекратяване на огъня в Газа и Израел, преди да бъде изгубен още един човешки живот”, посочва „Нешънъл нюз”.

На церемонията по връчването на британските филмови награди „Бафта” (на 18 февруари) темата за Газа отново се появи, посочва „Нешънъл нюз”. В речта си при приемането на отличието за най-добър британски филм продуцентът на победилата продукция „Зона на интерес”  Джеймс Уилсън заяви, че хората трябва "да  са обезпокоени за невинните, убивани в Газа и в Йемен по същия начин, по който те мислят и за невинните, убити в Мариупол или в Израел". А британският  режисьор на филма „Стария дъб” Кен Лоуч носеше лист хартия, на който пишеше: „Спрете клането в Газа”.

На церемонията по връчването на испанските филмови награди „Гоя” (на 10 февруари) много известни испански актьори, сценаристи, режисьори и музиканти изразиха солидарност с палестинците и призоваха за прекратяване на огъня в Газа, припомня още „Нешънъл нюз”. Много от гостите на събитието носеха стикер с илюстрация на резен диня, в центъра на който пишеше: „Газа” и имаше лозунга: „Спрете търговията с оръжия, прекратяване на огъня сега”. Сред тях бяха актьорите Пенелопе Крус, Хавиер Бардем, Алба Флорес и Ана Белен. Режисьорката и сценаристка Естибалис Уресола, докато приемаше първата награда „Гоя” за продукцията си „20 000 вида пчели”, номинирана в 15 категории, нарече случващото се в Газа „геноцид“ и призова правителствата по света да го спрат. От сцената на церемонията актрисата Алба Флорес заяви, че „в тези мрачни времена с 30 000 мъртъвци, е трудно да се празнува нещо” и изрази надежда, че испанското правителство ще може да направи нещо по въпроса. Певицата Амая Ромеро на същата церемония призова за „мир за Палестина”. Редица  испански знаменитости, сред които Пенелопе Крус и Хавиер Бардем, между впрочем, подписаха отворено писмо, осъждащо "израелските военни действия срещу палестинците в Газа", отбелязва „Нешънъл нюз”.

Филмовият фестивал „Берлинале” (от 14 до 24 февруари) беше белязан също от темата за Газа, обобщават  Ройтерс, „Евронюз”, „Варайъти” и кюрдската медия „Рюдав”. На 21 февруари Ройтерс отбеляза, че най-малко три филма са били оттеглени от фестивалната програма от техните създатели заради, както те казват, „заглушаването от страна на германските власти на гласа на онези, които говорят в подкрепа на палестинците във войната в Газа“. Сред оттеглените филми беше и продукцията „Два отказа” на американския режисьор от индийски произход Сунейл Шанзгири, който се спираше на съпротивата срещу колонизаторите от Португалската империя. Шанзгири обяви, че ще бойкотира фестивала защото не иска да е съучастник на случващото се в Газа. „Ръцете на всички ни са изцапани с кръв”, написа той в „Инстаграм”.  Режисьорът изрази и подкрепа за инициатива, подета от пожелали да запазят анонимност творци през януари, призоваваща режисьорите, музикантите, сценаристите, писателите и артистите да се оттеглят от културни събития в Германия „заради политиката на германски културни институции за потискане на свободата на изразяване, по-специално на изразяването на солидарност с Палестина“, предаде Ройтерс. Под призива, озаглавен „Нанеси удар на Германия“, са се подписали 1600 души, според сайта на инициативата. Сред подписалите се е и Нобеловата лауреатка за литература, френската писателка Ани Ерно, посочва Ройтерс. Агенцията обаче допълва, че не може да потвърди автентичността на  списъка с подписалите се. „Нанеси удар на Германия” призовава и за възприемане на различна  дефиниция на антисемитизма, която да не включва критикуване на държавата Израел, допълва Ройтерс.

„Варайъти” припомня, че 50 души, работещи по организирането на „Берлинале”, са подписали отворено писмо, призоваващо за прекратяване на огъня в ивицата Газа и са приканили ръководството на фестивала да вземе силна институционална позиция, по както те се изразяват, „настоящото нападение над палестинския живот”.

Германското министерство на културата обаче отхвърли обвиненията на творците за опит на германските власти да заглушават гласа на поддръжниците на палестинската кауза и припомня, че „свободата на словото е сред най-важните основни принципи на демокрацията в Германия, които разбира се са защитавани от федералното правителство”, пише Ройтерс.

На церемонията по връчването на наградите на „Берлинале” (на 24 февруари) редица победители изразиха солидарност с палестинците, пише „Рюдав”. Наградата за най-добра документална продукция спечели „Няма друга земя” на  палестинско-израелски колектив от четирима млади активисти. Палестинецът Басел Адра, един от режисьорите на филма, разказа, че години наред е снимал израелските заселнически дейности и е искал и други хора да видят как неговата общност „е разрушавана от израелските окупационни сили, техните булдозери и техните селища”.  Към проекта се е присъединил и израелският журналист Ювал Абрахам, който също казва, че филмът е посветен на „една случваща се несправедливост“. Гийом Кайо и Бен Ръсел, спечелили наградата на „Берлинале“ в раздела „Срещи” за продукцията си „Пряко действие”, носеха куфия на наградната церемония и призоваха за „прекратяване на огъня и на геноцида”.  Френско-сенегалската режисьорка Мати Диоп, спечелила голямата награда на фестивала -  „Златна мечка” за продукцията си „Дахомей”, в която централната тема е колониализмът и националните реликви, плячкосани от колонизаторите, също спомена за конфликта в Газа. Тя заяви пред „Рюдав” че „всички вярват, че колониализмът е останал в миналото, че не съществува, но това не е вярно. Той е абсолютна част от нашата система, институционално, политически, социално, и е навсякъде, и трябва да се изобличава“. Тя също така спомена и „стената на мълчанието, отрицанието, табуто за говорене за такива теми като насилието, посегателствата над жените или жестокостите, ставащи сега в Палестина“. Същевременно акаунтът на раздела „Панорама“ на кинофестивала в „Инстаграм“ беше подложен на хакерска атака и там се появи антиизраелски пост, предаде ДПА.

На церемонията по връчването на френските филмови награди „Сезар” (на 23 февруари) родената в Тунис режисьорка Каутер Бен Хания получи отличието за най-добър документален филм за „Дъщерите на Олфа”, разказващ за тунизийка, която вижда как дъщерите й се радикализират. В речта си при приемането на наградата, режисьорката освен че отдаде почит на Алексей Навални и изрази респект към Джулиан Асандж, призова и за прекратяване на насилието в Газа. „Спрете да убивате деца, преди това да стане оправдание за действията на радикални организации”, предупреди тя. И добави, че случващото се в Газа е толкова „ужасяващо и никой не може да каже, че не е знаел за него, защото това е първото клане, което се случва на живо на екраните, директно на телефоните ни”, съобщава „Фигаро”.

На церемонията по връчването на наградите на Гилдията на американските актьори (на 24 февруари) получавайки отличието за цялостна кариера Барбра Стрейзанд засегна по един деликатен и ловък начин темата за антисемитизма,  като припомни, че много хора, изградили филмовата индустрия, са били евреи, почувствали нуждата да променят имената си, за да избегнат антисемитизма. Тя визира Самюел Голдуин, Луис Майер и четиримата братята Уорнър, които в миналото са били съответно Шмуел Гелфиц, Лазар Меир и братята Айхелбаум, припомня изданието „Уърлд Израел нюз”. По този начин певицата и актриса направи препратка към нарастващите прояви на антисемитизъм след началото на израелската военна операция в ивицата Газа, предприета в отговор на атаките на „Хамас” срещу Израел на 7 октомври.

На фестивала в Сан Ремо (от 6 до 10 февруари) редица участници в конкурсната програма и гости, като Дарджен Д’Амико, Диодато, Ерос Рамацоти и Гали, призоваха за мир по света. В песента на рапъра Гали „Мой дом” имаше конкретно препратки и към конфликта в Газа. Във финалната вечер на фестивала рапърът призова „Спрете геноцида!”, припомнят „РАИ Уно”, „АНСА”, „Кориере дела сера” и други италиански медии. След това посланикът на Израел в Рим Алон Бар изрази възмущение, че сцената на фестивала в Сан Ремо е била "използвана по един безотговорен начин за разпространение на ненавист и провокация". Той припомни, че на 7 октомври, когато бойци на „Хамас” атакуваха Израел, сред жертвите на масовото убийство, извършено тогава, бяха и 360 младежи, присъствали на музикалния фестивал „Нова”. Други 40 младежи, също зрители на фестивала, бяха отвлечени и все още са в ръцете на терористите, изтъкна Алон Бар. „Сан Ремо можеше да изрази солидарност с тях и е жалко, че това така и не се случи”, допълни посланикът, цитиран от АНСА. Ноеми де Сени, председател на Съюза на италианските еврейски общности, заяви, че е разочарована, че от фестивалната сцена на Сан Ремо не е имало призив за освобождаването на заложниците, държани от „Хамас”. Тя добави, че вместо това на фестивалната сцена е бил използван термин, който обижда историята на Израел и на цяла Европа.  

В деня след финала на фестивала в програмата „Доменика ин” по „РАИ Уно” рапърът Гали коментира възраженията на израелския посланик. Певецът заяви, че темата, която е засегнал на финала на фестивала, е тема, за която той говори, откакто е написал първите си песни, когато е бил на 13-14 години. „Фактът, че израелският посланик говори по този начин, не е добре”, добави той.  После Гали заяви, че днес хората се страхуват все повече да кажат „Спрете войната” и „Спрете геноцида” и сякаш чувстват, че, ако призоват „Да живее мира” ще изгубят нещо, а това не бива да се случва, предаде АНСА. После беше прочетено изявление на Роберто Серджо, изпълнителния директор на РАИ, в което той изразява от все сърце солидарност с народа на Израел и с еврейската общност и в което той казва, че „всеки ден нашите новини и програми припомнят трагедията на заложниците в ръцете на „Хамас” и  ще продължат да го правят, както и ще продължат да припомнят за избиването на деца, жени и мъже на 7 октомври”. След това в местни медии и в социалните мрежи телевизия  РАИ беше набедена в цензура и в едностранчива позиция относно войната в Газа. Последваха и протести в няколко града пред регионалните представителства на медията, като в Неапол и Болоня се стигна до сблъсъци със силите на реда. В Неапол при сблъсъците бяха ранени петима демонстранти и петима полицаи, припомнят АНСА и Ройтерс. А посланикът на Израел заяви, че изявлението на Роберто Серджо е било важно и каза, че цени това, че Израел е получил солидарност по този начин. „Ако обвиняването на Израел в геноцид  е начин за насърчаване на мира, то тогава има известно объркване. Фестивалът в Сан Ремо беше използван за разпространяване на ненавист, вместо на солидарност, на диалог и на мир. Мисля, че можеше сцената да се използва, за да се говори за жертвите на атаката на „Хамас” по време на фестивала „Нова”, повтори дипломатът, цитиран от АНСА.

Сега полемика се заражда и около предстоящия конкурс „Евровизия”, чийто финал ще се състои на 11 май в шведския град Малмьо. Финландски и исландски творци призоваха Израел да не бъде допуснат до конкурса „заради предполагаеми военни престъпления, извършвани в Газа“, припомня „Гардиън”. Призивът беше отхвърлен от организатора на конкурса – Европейския медиен съюз. Но сега се съобщава, че съюзът проучва текста на песента на израелската певица Еден Голан, която ще представи страната си на певческата надпревара, предадоха Би Би Си и „Гардиън”.  Парчето, озаглавено „Октомврийски дъжд”, се смята за препратка към жертвите на атаката на „Хамас” от 7 октомври. Според израелското издание „Израел хайом” в текста на песента се казва:  „Те всички бяха добри деца, всеки един от тях” и се споменава и думата „цветя”, което е кодиран начин, с който военните говорят за жертвите на войните.  Според правилата на „Евровизия“ ако бъде преценено, че песента е политическа, тогава изпълнителят трябва да представи нова песен, или нов текст на песента. Израел вече заплаши, че ще се изтегли от участие в конкурса, ако текстът  на песента на Еден Голан не бъде допуснат в този му вид. А президентът на Израел Ицхак Херцог заяви, че „хора, които насаждат ненавист, се опитват да изгонят Израел от всяка една сцена“, докато израелският министър на културата и спорта Мики Зохар определи перспективата да бъде цензурирана израелската песен като скандална и каза, че парчето е вълнуващо и  изразява чувствата на народа и на цялата страна в тези дни и че не е политическо, пише „Гардиън“.

Вчера хиляди творци, куратори и директори на музеи подписаха онлайн призив за изключване на Израел от тазгодишното издание на „Венецианското биенале на изкуствата“ (от 20 април до 24 ноември) и обвиниха тази страна в геноцид, предадоха Ройтерс, АНСА, Франс прес, ДПА. Инициативата е на колектив, нарекъл се „Съюз изкуство, не геноцид“. Според колектива онлайн призивът е събрал подписите на над 12 500 души, посочва Франс прес, а според Ройтерс призивът е бил подписан от близо 9000 души. В онлайн призива се припомня, че в миналото от „Биеналето за изкуства“ е била изключена Южна Африка заради политиката й на апартейд, а преди две години след нахлуването на Русия в Украйна организаторите на „Биеналето“ забраниха на всеки, който е свързан с руското правителство, да присъства на културната проява. „Биеналето запазва мълчание относно жестокостите, извършвани от Израел срещу палестинците. Ние сме потресени от тези двойни стандарти. Всяко официално представяне на Израел на международната културна сцена е одобрение за неговите политики и за геноцида в Газа“, се казва в писмото на колектива, посочва Франс прес. Сред подписалите се под текста са директорът на "Музея на Палестина" в САЩ Файсал Салех, американската фотографка  и документалистка Нан Голдин, британският визуален артист Джеси Дарлинг, спечелил наградата „Търнър“ миналата година, отбелязва Ройтерс. Италианският министър на културата Дженаро Санджулиано незабавно осъди това писмо, дефинирайки го като „неприемливо и срамно“ и като „заплаха за свободата на словото и на творчеството“. „Израел не само има правото да изразява своето изкуство, но и задължението да свидетелства за своя народ точно в момент като този, когато е хладнокръвно нападнат от безмилостни терористи“, заяви министърът, цитиран от АНСА и Франс прес. „Биеналето  винаги ще бъде пространство за свобода, срещи, диалог, а не пространство на цензура и нетолерантност“, изтъкна той.  

Израел категорично отхвърля всеки коментар, че извършва геноцид в Газа, посочват световните агенции. И в момент, в който зачестиха призиви в подкрепа на палестинците по време на културни събития и за забрана на Израел за участие в значими международни културни прояви, израелски представители припомниха за жестокостите, извършени по време на нападението на 7 октомври. На 19 февруари израелските сили за отбрана (ЦАХАЛ) показаха видео, заснето на 7 октомври, на което се вижда как отвлеченото от „Хамас” израелско семейство Бибас, е докарано в град Хан Юнис, в южната част на ивицата Газа, припомня „Таймс ъв Израел”. Семейството беше похитено от кибуца Нир Оз. Най-малкият член на семейството -  Кфир Бибас е бил на по-малко от девет месеца при отвличането му. Кадрите, показани на 19 октомври, са от охранителни камери в Хан Юнис. Съдбата на семейството остава неясна. „Хамас” обяви през ноември, че Кфир, братчето му Ариел и тяхната майка Шири са били убити по време на израелски удар в Газа, но ЦАХАЛ казаха тогава, че не могат да потвърдят това твърдение. В средата на януари роднини на семейството организираха тъжно тържество по повод първия рожден ден на Кфир с надеждата, че бебето е живо и ще бъде освободено. На 19 ноември обаче говорителят на израелските сили за отбрана Даниел Хагари заяви, че „ЦАХАЛ са много обезпокоени относно състоянието на Шири и на нейните деца и правят всичко необходимо, за да получат повече информация за тяхната съдба“.

На 20 февруари израелската неправителствена организация „Асоциация на центровете за помощ на жертвите на изнасилване в Израел“ публикува доклад, цитиран от израелската агенция ТПС и от медии като Франс прес и „Франс 24“, в който се говори за „систематично и предумишлено сексуално насилие“, извършено на 7 октомври по време на нападението на „Хамас” срещу Израел. Издевателствата са били неделима част от атаката на „Хамас” тогава. Сексуално насилие е имало над военнослужещи в атакувани израелски бази и над зрители на фестивала „Нова”,  над хора в атакуваните кибуци и над взети за заложници хора, се казваше в документа. Неправителствената организация се базира на свидетелски показания и на разговори с очевидци, но не и на разкази на жертви на това насилие. На фестивала „Нова” са били извършвани изнасилвания, много от които групови, под заплахата на оръжия. Очевидец от атаката там говори за „апокалипсис от трупове, за разсъблечени момичета”.  В една от базите е имало най-малко 10 трупа на жени военнослужещи, по телата на които е имало ясни следи от сексуално посегателство. Освободени заложници също разказаха пред медии за сексуални посегателства. Така например след 51 дни в плен заложниците Чен и Адам Голдщайн казват, че са видели най-малко три заложнички, които са били обект на сексуална агресия, се посочва в документа. В него се съдържат и информации за сексуално насилие често пъти, извършено пред роднини и близки. Говори се и за подобно насилие над мъже. Споменава се и за осакатяване на гениталиите на някои жертви на това насилие, посочват ТПС, Франс прес и "Франс 24".

Всичко това е предмет на комплексни разследвания в Израел, които са още по-трудни заради  липсата на преглед от патолози на труповете на жертвите насред хаоса в дните, последвали атаката от 7 октомври, отбелязва „Франс 24“ и припомня, че еврейската религиозна традиция повелявала бързо погребение на покойниците. Специалната представителка на ООН, натоварена с въпроса за сексуалните посегателства по време на войни, Прамила Патен посети Израел в края на януари и призова жертвите на предполагаеми сексуални престъпления на 7 октомври да нарушат мълчанието и да разкажат какво са преживели, припомнят Франс прес и „Франс 24“.  В началото на декември пък УНИЦЕФ осъди сексуалните посегателства, извършени над израелки на 7 октомври, едно осъждане, което Израел прецени като закъсняло и недостатъчно, защото в него не се споменават извършителите на тези посегателства, а именно въоръжените нападатели от „Хамас”, посочва „Франс 24“.

Вчера Рамеш Раджасингам, директор по координацията на дейностите в Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси, заяви пред Съвета за сигурност на ООН, че най-малко 576 000 души в ивицата Газа, което се равнява на една четвърт от населението ѝ, са на крачка от глада и предупреди, че ако не се вземат мерки, масовият глад може да се окаже „почти неизбежен“, предаде Ройтерс. „Ще разполагаме с малко възможности, докато военните действия продължават и докато е налице риск те да се разпространят в пренаселените райони в южната част на Газа. Ето защо ние отново призоваваме за прекратяване на огъня“, подчерта той. Но пак вчера говорителят на същата служба към ООН Йенс Ларке предупреди, че има признаци, че банди в ивицата Газа крадат от помощите за цивилните палестинци и ги препродават на черния пазар, предаде ДПА.

/ПТА/

news.modal.header

news.modal.text

Към 18:59 на 24.11.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация