Ще бъде показана най-богатата колекция от лични вещи на Апостола, каза музейният специалист Елена Георгиева 

site.btaМузей „Васил Левски“ в Ловеч ще отбележи 70-годишнината си с изложба

С изложба ще бъде отбелязана 70-годишнината от създаването на музей „Васил Левски“ в Ловеч. Експозицията, която ще бъде открита на 19-и февруари в  Художествена галерия „Проф. Теофан Сокеров“, включва най-богатата колекция в страната от лични вещи на Апостола, които са притежание на културната институция. Това съобщи за БТА Елена Георгиева, главен уредник в Регионалния исторически музей в Ловеч. 

"Това е камата с канията, сабя, снимка на Васил Левски - оригинал от 1870 г., портативната печатничка, фалшивите турски печати и др. - общо 16 движими културни ценности“, посочи Георгиева. 

Тя добави, че изложбата „Музей „Васил Левски“ в Ловеч - място на памет за Апостола“ разказва за историята на музея - от възникването на идеята в началото на 20-и век през различните промени, които настъпват през тези 70 години, както и построяването на новата сграда. За пръв път са представени на едно място и всички екипи, които са работили по различните експозиции на музея, разказа още Елена Георгиева. 

Посетителите на галерията ще могат да видят и картини, притежавани от музея и свързани с Васил Левски. Те са включени в изложбата, която художествената галерия прави на същата тема: „Портрети на Левски от български художници“, обясни Георгиева. 

По време на откриването на изложбата ще се прожектира и документалният филм от 1931 г. за Къкринското ханче.

На 18 и 19 февруари по традиция музей „Васил Левски“ и Къкринското ханче ще бъдат със свободен вход за посетители.

ПРЕДИСТОРИЯТА 

Предисторията на създаването на музея, посветен на Апостола, започва от началото на 1873 г., когато Мария и Никола Сиркови прибират, укриват и съхраняват неразкрития от заптиетата в Къкринското ханче архив на Апостола, зашит в самара на коня на Никола Цвятков. От изключителна важност е оня момент, когато се намесва дошлият да практикува в Ловеч хирург – д-р Параскев Ив. Стоянов. Той разбира важното място и значение на Ловеч и ловчанци в освободителните борби и става председател на комитета за въздигане паметник на Тодор Кирков и ловчанските въстаници и председател на Ловчанското читалище „Наука”. През 1901 г. д-р Стоянов организира анкета с оцелелите съратници на Левски, с приятели и очевидци на последните дни на Тодор Кирков, както и с други свидетели на събитията от онова време. Анкетните записи, озаглавени "Материали за историята на град Ловеч",  съдържат информация, която представлява ценно градиво за проучванията на изследователи и историци, разказа Елена Георгиева.

През 1901 г. д-р Параскев Стоянов изготвя списък - „За музея на читалището предмети, обещани за прибиране или подарени”, който съдържа 23 точки. Най-значителна заслуга при поставянето на началото на колекцията имат сътрудникът на Ловчанския комитет, очевидец на Къкринската голгота и другар на Левски в последния му път от Къкрина до София, Никола Цвятков и неговата съпруга Мария (бивша Сиркова). Те, след като веднъж са предали на Захарий Стоянов по-голямата част от съхранявания архив, отново се отзовават. Никола предоставя редица документи, някои от които в множество екземпляри. Освен тях Никола Цвятков предава един револвер десетак и три съоръжения (калъпи) за отливане на куршуми, а също и шест фалшиви турски печати, направени от червен френски восък (впоследствие се появява още един) и една примитивна портативна печатничка (печатна форма) – лични вещи на Апостола. 

„Това – отбелязва д-р Стоянов, произлизаше от спасеното от самара на коня на Левски и скътано досега в скривалището им“. Събраните вещи и документи д-р Стоянов предава в Музея на ловчанското читалище "Наука", допълва уредникът.  

На 5 юни 1924 г. в Ловеч е създаден Граждански комитет „Васил Левски”. В резултат на неговите усилия през 1926 г. е възстановена сградата на Къкринското ханче, за да се превърне в първия музей, посветен на Апостола, тържествено открит на 10 май 1931 година.

В началото на 1953 г. Комитетът за наука и култура взема решение и с помощта на сформирания екип от „стари музейни сътрудници” уредникът Константин Драгнев изработва тематико-експозиционен план. Научен ръководител и консултант е авторът на най-обемистата научна биография на Апостола Иван Унджиев - по това време старши научен сътрудник в института „Ботев-Левски". Художникът Борис Дионисиев Китанов осъществява художественото оформление на експозицията. 

ПЪРВАТА ЕКСПОЗИЦИЯ 

Първата експозиция на музей „Васил Левски" в Ловеч е открита на 19 февруари 1954 г. и се помещава в три малки стаички на втория етаж на къщата  на Иван Крачула - бащата на Христо Иванов – Големия, в квартал „Дръстене”. Пръв неин уредник е Слава Банбалска. Малката експозиция ежегодно е посещавана от 20 000 – 25 000 души. Уредници в нея са Геновева Банкова, Трифон Цонев и Вяра Кирова. През 1958 г. окончателно се определя статутът на музея. Той е част от Околийския народен общ музей, който от 1959 г. става Окръжен. Броят на експонатите във фонда на музей „Васил Левски” постоянно нараства чрез откупки или дарения. Сред дарителите са наследниците на съратниците и сподвижниците на Васил Левски, на участниците в Априлското въстание и Руско-турската война (1877-1878 г.).

ВТОРАТА ЕКСПОЗИЦИЯ

В началото на 1959 г. Ловеч става окръжен град. По идея на учителя по история и музеен сътрудник Гено Иванов на мястото, където се е намирала къщата на възрожденския учител, книжовник и борец за независима българска църква поп Лукан Лилов, в която окончателно е учреден Ловчанският комитет, се построява нова музейна сграда. Проектант е арх. Иван Николов, а конструктор – инж. Петър Вълчев. Новият тематико-експозиционен план е дело на Вяра Кирова. Научен консултант е проф. Дойно Дойнов - по това време уредник и научен сътрудник във Военноисторическия музей в София, а художествен изпълнител –  художникът Злати Чалъков.

На 17 юли 1967 г. в присъствието на официални лица и множество граждани музеят официално е открит.

Статистиката отчита, че в периода 1970–1975 г. посетителите достигат рекорден брой – 100 000 – 150 000 души на година. По това време в музея последователно работят като уредници Вяра Кирова, Гено Василев, Надежда Кунчева и Геновева Шейтанова.

ТРЕТАТА ЕКСПОЗИЦИЯ

През 1976 г. музеят затваря врати за основно преработване на експозицията. Автори на третия поред тематико-експозиционен план са Надежда Кунчева и Геновева Шейтанова. Научен ръководител е проф. Николай Генчев, а художествен изпълнител – художникът Асен Стойчев. В експозиционната зала е изградено ново ниво, което е пантеон на признателност към дейците на създадената от Левски комитетска мрежа в страната. Връзката между двете нива е пано, дело на художника Цвятко Дочев. Освен експозиционната зала, преустройство през 1978 г. претърпява и сградата на музей „Васил Левски“. През 1981 г. на нейната южна стена художникът проф. Теофан Сокеров изработва пространствено пано, а от Енчо Ганковски са изработени надписите с керамични букви в пантеонната част на музея.   

Открита през 1982 г., експозицията е най-дълго правената – шест години, но и най-продължително съществувалата -  25 години. От същата 1982 г. като уредник в музей „Васил Левски” работи Иван Лалев. Екскурзовод до 1986 г. е Снежана Йочева, после за известно време - Мира Кунева, след нея - Веска Петрова, а от 2003 г. – Боряна Боева. Любопитна статистическа подробност е фактът, че на 15 февруари 1985 г. музеят посреща двумилионния си посетител. 

След 1989 г. посещаемостта в музея рязко спада. Тази негативна тенденция започна постепенно да се преодолява от края на 90-те години на ХХ век.

ОБНОВЯВАНЕ НА ЕКСПОЗИЦИЯТА

В навечерието на коледните празници на 2007 г. се пристъпва към пълно обновяване на експозицията. Под ръководството на директора на Регионален исторически музей – Ловеч, Иван Лалев бе създаден екип, в който влизат уредникът Теодор Тончев, компютърният график Георги Николов и художникът Тодор Тодоров.

На 18 февруари 2008 г. обновената експозиция е официално открита от Минчо Казанджиев – кмет на Община Ловеч (2003-2015 г.), разказа още Георгиева. 

„През годините уредниците осъществяват събирателска, популяризаторска и научноизследователска дейност. Освен научните разработки важно място заема популяризаторската работа - екскурзоводски и специализирани беседи, участие в радио- и телевизионни предавания, издаването на рекламни и научнопопулярни материали. Те са посветени на движимите културни ценности, експонирани в музея и на значимите исторически личности и моменти, за които той разказва“, посочи Елена Георгиева.    

По думите й в експозицията, където основен акцент е най-голямата колекция от лични вещи на Апостола, посетителите имат възможност да се докоснат до високите измерения на неговата личност, дело и саможертва и да съпреживеят важни моменти от борбата на нашия народ за освобождение от османска власт и възстановяване на българската държава. По този начин музеят изпълнява мисията на духовен мост между миналото, настоящето и бъдещето. Притежаващ национална известност, музей „Васил Левски” е част от визитната картичка на града и един от най-посещаваните обекти на Регионален исторически музей – Ловеч, добави още Елена Георгиева.    

 

        

 

               

/РБ/

В допълнение

Избиране на снимки

Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.

Изтегляне на снимки

Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите

news.modal.header

news.modal.text

Към 20:33 на 24.11.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация