ОБЗОР

site.btaДелото "Рошия Монтана" или как блокиран златодобивен проект може да струва на Румъния над 2 милиарда долара

Делото "Рошия Монтана" или как блокиран златодобивен проект може да струва на Румъния над 2 милиарда долара
Делото "Рошия Монтана" или как блокиран златодобивен проект може да струва на Румъния над 2 милиарда долара
Снимка: Пиксабей

Румъния може да загуби делото, което канадската минна компания "Гейбриъл Рисорсис" (Gabriel Resources) заведе срещу държавата заради блокирането на голям инвестиционен проект в зоната Рошия Монтана в Трансилвания, и да бъде принудена да плати обезщетениe в размер на над 2 милиарда долара на корпорацията, съобщиха запознати с процеса правителствени източници, цитирани от местните медии.

Седмица преди обявяването на решението по арбитражното дело, което се очаква да стане на 9 или 10 февруари, настоящи и бивши политически лидери започнаха да си разменят взаимни обвинения за очаквания провал и финансовите му отражения за страната, която и без това се затруднява да овладее прекомерния си бюджетен дефицит.

Правителствени източници, цитирани от телевизия Диджи 24, разкриха в началото на месеца, че Румъния очаква да загуби процеса с "Гейбриъл Рисорсис", а финансовите последствия може да възлязат на най-малко 2 милиарда долара. Според тях това е предизвикало силно недоволство в правителството на Социалдемократическата партия (СДП) и Национално-либералната партия (НЛП) заради финансовото усилие, което Румъния ще трябва да направи в момент, когато и без това има проблеми с твърде високия си дефицит (според данни на финансовото министерство той е достигнал 5,68 процента от БВП през 2023 г. спрямо изискваните от ЕС 3 процента). 

Село Рошия Монтана в окръг Алба, Централна Румъния, се намира в планините Апусени и има 20-вековна история на миньорско селище, а под него се простират 150 километра галерии от римската епоха, които сега са част от Музея на минното дело, разказва в. "Адевърул". От 2021 г. зоната е обект от Световното културно наследство на ЮНЕСКО - причина, поради която развиването на какъвто и да е минодобив в района става невъзможно. 

Златодобивният проект "Рошия Монтана" предизвика противоречия на национално ниво и породи голямо протестно движение през 2013 г., като един от основните мотиви на противниците му беше, че предвидената минна технология с използване на цианиди би замърсила "непоправимо" зоната, а същевременно биха пострадали и древните римски галерии, отбелязва румънската секция на Радио Свободна Европа. 

Базираната в Канада компания "Гейбриъл Рисорсис" получи лиценз за разработване на златното находище в Рошия Монтана през 1999 г. Според данни на компанията от находището могат да бъдат добити 300 тона злато и 1600 тона сребро, а стойността им през 2013 г. се оценяваше на 16 милиарда долара, напомня телевизия Диджи 24. Споровете около проекта обаче възникнаха заради начина на добив на ценните метали - с помощта на цианиди, което според природозащитните организации би довело до "екологична катастрофа" в района. 

През 2013 г. тогавашното правителство на премиера социалдемократ Виктор Понта прие проектозакон, даващ зелена светлина за експлоатация на залежите, и го изпрати за гласуване в парламента. В резултат на това десетки хиляди хора излязоха по улиците и протестираха в продължение на три седмици под мотото "Спасете Рошия Монтана". Демонстрации имаше както в Букурещ и в редица градове в страната, така и в чужбина. 

През юли 2015 г.  "Гейбриъл Рисорсис" инициира търговски арбитражен процес пред Международния център за уреждане на инвестиционни спорове на Световната банка заради "незаконния отказ на Румъния да разреши минния проект в Рошия Монтана", като първоначално компанията поиска обезщетения в размер на 3,3 милиарда долара.

Според цитираните от телевизия Диджи 24 източници решението по делото се очаква да бъде обявено на 10 февруари, а правителственият говорител Михай Константин, цитиран от информационния сайт Хотнюз, допуска, че това може да стане още на 9 февруари.

След широкомащабната протестна кампания Румъния замрази проекта на "Гейбриъл Рисорсис", а на 4 януари 2017 г., в последния ден от премиерския си мандат, тогавашният премиер технократ Дачиан Чолош внесе предложение за вписване на Рошия Монтана в Световното културно наследство на ЮНЕСКО. През юли 2021 г. това стана факт.

Включването на зоната в световното културно наследство на ЮНЕСКО прави невъзможен минодобивът на злато, особено чрез толкова инвазивна технология, основана на цианиди, отбелязват медиите. "Гейбриъл Рисорсис" заяви от своя страна, че вписването на обекта в списъка на ЮНЕСКО нарушава "задълженията", поети от Румъния, и прави невъзможно решаването по приятелски път на вече започнатия юридически конфликт. 

Наближаването на очакваното неблагоприятно за Румъния решение на арбитражния съд породи напрежение на политическата сцена и търсене на виновни. "Сметката за плащане на всичките глупости на други хора идва все при мен", коментира на пресконференция настоящият премиер от Социалдемократическата партия Марчел Чолаку, който оглави правителството през юни миналата година.

Той каза, че е поискал от своите колеги да съберат всички информации и документи, свързани с това дело, "за да знаят румънците истината". "Обещавам ви, че всички документи, всички злоупотреби, всички политически и административни решения, взети от Румъния, за да загуби делото, ще ги предоставя на румънците, за да знаят много добре кой е сгрешил в този случай", посочи Чолаку, цитиран от Диджи 24.

От своя страна бившият премиер технократ Дачиан Чолош, настоящ евродепутат и лидер на партия РЕПЕР, призова Чолаку да публикува изцяло решението на международния съд по случая "Рошия Монтана", тъй като по думите му правителственият ръководител, под влиянието на своя съветник - бившия премиер Виктор Понта, може да се опита да скрие от обществеността кои са "истинските виновници" за нанесените на държавата щети.

"Минната компания даде на съд румънската държава, след като Виктор Понта обеща през 2013 г. издаване на необходимите разрешителни за експлоатацията, а после мнозинството на СДП-НЛП, уплашено от обществената реакция, отхвърли проекта в парламента", посочи Чолош.

Бившият премиер Виктор Понта, в момента почетен съветник на Марчел Чолаку, също се намеси в спора. "През 2021 г. Дачиан Чолош обяви щастлив, че за рождения си ден е получил подарък "Рошия Монтана в ЮНЕСКО"; не каза дали е получил и подарък от Сорос за рождения си ден. Но Румъния получи "подарък" от Чолош - един унищожен проект, един загубен процес и много загубени милиарди! Във всяка нормална страна Чолош щеше да бъде даден на съд за "подкопаване на националната икономика", но в Румъния караме Чолаку (и румънските данъкоплатци) да плащат!", написа във Фейсбук Виктор Понта.

/ПК/

news.modal.header

news.modal.text

Към 23:41 на 27.04.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация