site.bta„Пипи Дългото чорапче“ – вкусни глътки свобода

„Пипи Дългото чорапче“ е книга на свободата, на волността, на възможността да си себе си и да си различен. И този живот да се живее на вкусни, приятни глътки свобода. Това казва пред БТА режисьорът Венцислав Асенов. Той поставя в Младежкия театър историята, написана от Астрид Линдгрен, и адаптирана за сцената от шведския сценарист, режисьор и драматург Йохан Гиле.

„Основната ни задача беше да открием света с детските очи, с чистотата на детските очи и с лекото дишане на детето. Постарахме се да направим история, която да дава глътка свеж въздух в усилните времена, в които живеем“, казва Венцислав Асенов. 

По думите му представлението не е само за деца: „То е и за пораснали деца, или за тези, които носят детето в себе си, все още, или искат поне за малко да си спомнят колко е хубаво да си бил дете, и да запазиш детството, скътано във вътрешния си джоб, и когато можеш, да го вадиш“.

Драматизацията е създадена специално за трупата на Младежкия театър и всяка роля е мислена за конкретен актьор.  „Пипи е отговорност – както всяка една такава роля. Защото, когато кажеш Пипи, веднага излиза образ в главата ти. Харесва ми, че сме го направили в традиционния код, въпреки доста модерните елементи“, казва Августина-Калина Петкова, в ролята на Пипи.

„Знам, че децата и техните родители очакват да видят нещо конкретно. Надявам се, че ще видят Пипи такава, каквато си я представят от книжките. А ние ще добавим още интересни, нови елементи, които само ще разкрасят Пити, без да я променят в някакви различни посоки“, допълва актрисата. По думите й Пипи е емблема на свободата, на въображението, на свободния дух и на смелостта.

В „Пипи Дългото чорапче“ има 28 песни, композирани от Владимир Ампов-Графа. „Ако трябва да сме коректни, това не е мюзикъл. По-скоро е музикален театър. Историята минава чрез музиката и свързва отделните части в спектакъла по един много елегантен начин“, разказва той. 

„Интересното за мен беше, че трябваше да работя в много различни и противоположни стилове. Затова се получи доста разнообразно като музика, като усещане и като емоция. Има египетска песен, индийска, бразилска, африканска. Имаме дори леко Тексас-положение, имаме рап, имаме модерни електроники – различна палитра, богатство от стилове, звуци и музика“, обяснява Графа. 

Сценографията е на Никол Трендафилова, хореографията – на Никола Хаджитанев, а музикален ръководител е Гьорги Георгиев-Антика. Участват още Александър Хаджиангелов, Ахмед Юмер, Божидар Йорданов, Зорница Маринкова, Мартин Емануилов, Моника Иванова и Юлиян Петров.

Режисьорът Венцислав Асенов, авторът на музиката Владимир Ампов-Графа и актрисата в главната роля – Августина-Калина Петкова – пред БТА, в разговор с Даниел Димитров. Какво е била „Пипи Дългото чорапче“ за тях като деца и какво е днес, когато са големи хора? Защо харесват тази книга? Мюзикъл или музикален театър е представлението в Младежкия театър? Как се пишат 28 песни за два месеца? Намери ли Графа своя нова дуетна половинка сред актьорите в трупата? По какви си приличат Пипи и Августина-Калина?

Това ли беше вашата любима детска книга? 

Венцислав Асенов: Една от многото ми, но Пипи за моето поколение, както и Карлсон, бяха книгите на свободата, на волността, на възможността да си себе си и да си различен. И този живот да се живее на вкусни, приятни глътки свобода. 

Августина-Калина Петкова: Малко трудно е човек да си избере едно любимо детско произведение. Много са, но Пипи, със сигурност, е едно от най-емблематичните детски произведения. След като започнахме репетициите, много хора ми казват, че това е любимата им детска книжка и досега. С напредването на годините разбирам, че и на техните деца е станала любима детска книжка. Моите познати, които имат деца, както и децата им, много се вълнуват, че именно това предстои в нашият театър. 

Владимир Ампов-Графа: „Пипи Дългото чорапче“ е емблематична книга. Свързвам голяма част от детството си с нея, тъй като живеехме в Скандинавия няколко години и точно тогава я четох. Останал ми е много приятен спомен от студеното зимно време в Норвегия и Пипи... 

Ето, че толкова години по-късно, получих това изненадващо предложение от Младежкия театър – да напиша музиката. Това, наистина, много ме зарадва и е страхотно предизвикателство за мен. Защото и преди това съм правил музика за театър, но никога за детско представление, което обаче има амбицията да е семейно.

Благодаря на режисьора Венци Асенов, който от ден първи ми показа как да се случват нещата – в правилния момент и на правилното място. Неговите инструкции бяха изключително точни.

Огромна ли е разликата в това да четеш „Пипи Дългото чорапче“ сега като голям човек, и преди – като дете?

Владимир Ампов-Графа: Сега, вече като по-възрастен, погледнах с други очи, разбира се. Видях по друг начин дълбочинната – на героите, на книгата. И това се усеща и в пиесата, и в текста, и в музиката...

Августина-Калина Петкова: „Пипи Дългото чорапче“ е като „Малкият принц“. Това е от този тип произведения, които трябва да прочетеш, когато си дете – защото разбираш едни неща, когато порастваш, и когато станеш голям. Може би, живот и здраве, като стана родител, по съвсем друг начин ще ги възприемам. Но едно е да четеш и да се забавляваш с написаното от Астрид Линдгрен. Друго е да се наложи да минеш през Пипи и да намериш нейните логики, и нейното въображение, да направиш нейните избори... Различно е, но е много приятно. 

Венцислав Асенов: (Смее се – бел. а.) При мен сякаш няма разлика. Удоволствието е същото. Неслучайно, когато директорът на театъра Мишо Байков ми предложи да потърсим сюжет, който би станал за всички възрасти. Нарочно избрахме тази книга. Много искаме това представление да не е само детско, затова ще го играем и вечер. Както навсякъде по света – и „Замръзналото кралство“, и „Цар лъв“, се играят и като вечерно шоу. По същия начин, ние сме се постарали от тази книга да вземем многото фантазия, многото разнообразие, веселие. Както виждате, имаме един пищен декор, който се върти и се променя.

Г-н Асенов, казахте, че няма разлика в погледа Ви на читател, но като режисьор с детския поглед ли работихте по това представление, или с погледа на възрастен? 

Венцислав Асенов: По принцип, в литературната история Астрид Линдгрен се води първият автор, написал книгите си от погледа на дете. Затова, това са първите детски истории, разказани през детския поглед. Така че основната задача – и моята, и на всички – беше да открием света с детските очи, с чистотата на детските очи и с лекото дишане на детето. Постарахме се да направим история, която да дава глътка свеж въздух в усилните времена, в които живеем. 

Графа написа великолепна музика – 28 парчета. То си е почти мюзикъл, но не го обявяваме като такова, за да не е толкова висока летвата (Смее се – бел. а.). На нека кажем, че е представление с много песни, които се пеят на живо, което също е предизвикателство – и за актьорите, и за всички нас.

Не звучи ли странно – мюзикълът „Пипи Дългото чорапче“? 

Венцислав Асенов: За нас – не. Надявам се всички, които дойдат, да видят, че това е възможно. Също, искаме да издадем диск с музиката, защото тя наистина е много приятна и много хубава.

Августина-Калина Петкова: Мюзикъл звучи много сериозно и много отговорно, а в нашите представления има много музикални елементи – много песни, много танци, и всичко се случва на живо. 

Нашият вокален педагог Гьорги Георгиев-Антика страшно много ни помогна, защото едно е да пееш пред микрофон, друго – на концерт, трето е вкъщи, в банята, и съвсем четвърто е през персонажа – през всичките танци и песни да се случат нещата на живо. Мисля, че за два месеца дадохме всичко от себе си...

Владимир Ампов-Графа: Музиката е запеваема, но не е толкова лесна за изпълнение. Има си специфики... Гого много добре разчете всичките песни. По много галантен начин предразположи самите актьори да се справят по най-добрия начин.

Г-н Ампов – 28 песни има в спектакъла. Кога намерихте време за създаването на толкова много музика?  

Владимир Ампов-Графа: Не е малко музиката... Ако трябва да съм честен, доста се посветих на тази постановка. Общо взето, в последните 20-ина дни работя денонощно, за да могат нещата да се получат както трябва – в моите очи, и не само.

През декември беше по-трудно, защото имах много концерти, а тогава беше най-активният композиторски период. Комбинирах участията с правенето на музика, а през януари завършвахме всичките детайли по музиката. Да, материалът не е малко, но си струва, защото е различно. 

Докато работехте, мислехте ли за мюзикъл, или това са просто 28 песни... 

Владимир Ампов-Графа: Ако трябва да сме коректни, това не е мюзикъл. По-скоро е музикален театър. Историята минава чрез музиката и свързва отделните части в спектакъла по един много елегантен начин. 

Интересното за мен беше, че трябваше да работя в много различни и противоположни стилове музика. Затова се получи доста разнообразно като музика, като усещане и като емоция. Има египетска песен, индийска, бразилска, африканска. Имаме дори леко Тексас-положение, имаме рап, имаме модерни електроники – различна палитра, богатство от стилове, звуци и музика. 

Има ли шанс някоя от тези песни да влезе във Ваш албум?

Владимир Ампов-Графа: Не знам дали в мой албум, но защо не да се издаде цял албум с музиката от представлението. Защото тези песни, определено, са семейни, и ще могат да се запяват – както от децата, така и от родителите.

Има много любов в цялата работа, усеща се в музиката, усеща се в цялата постановка. Благодарен съм, че се докоснах отново до магичния свят на театъра, който е малко по-различен от нашия – в концертния живот. Аз реално имах нужда от една такава промяна, за момент. Чувствам се окрилен...

Не Ви ле се прииска да се качите на сцената и да играете, заедно с актьорите? 

Владимир Ампов-Графа: (Смее се – бел. а.) Ами да... Сега, през последните дни, гледам представлението завършено и се получава много добре. И, в някакъв момент, ми се иска да се кача и аз да запея с тях. Но, в случая, аз съм зад кадър. 

Ще има ли дует между Графа и Августина-Калина? 

Августина-Калина Петкова: Това, както и какво точно означава спунк, ще оставим забулено в мистерия... Графа страшно много ни подкрепяше и ни се радваше. Работата, която свърши, за мен е неописуема. Той е абсолютен професионалист и работи на друго ниво. Беше готов да намества нещата спрямо нашите възможности...

Владимир Ампов-Графа: Те наистина се справят много добре вокално. Не си кривя душата, като го казвам. Моника Иванова, която играе в ролята на Аника, също пее много добре. Има едно изненадващо парче. Александър (Александър Хаджиангелов – бел. а.) рапира, и то доста добре.

Г-н Асенов, лесно ли разпределихте ролите, и по-специално – Августина-Калина Петкова като Пипи? 

Венцислав Асенов: Актьорите са мои приятели. В Младежкия театър правя, може би, осмо представление. С всички тях се познаваме много добре и много обичаме да работим. Беше изключително лек и приятен процес за всички ни, поне за мен.

Ролята на Пипи специално я написахме за Августина-Калина, която е една от любимите ми актриси тук – заради бързата мисъл, заради лъчезарието и огромната енергия, която тя внася на сцената. Като цяло, драматизацията е писана за този театър. И всяка роля е мислена за конкретния актьор. 

Августина-Калина Петкова: Когато Венци ми се обади, за да ми каже, че иска да прави Пити, и ме кани за тази роля, първо много се зарадвах. После доста се... Не мога да кажа, че се уплаших, но... Пипи си е отговорност – както всяка една такава роля. Защото, според мен, когато кажеш Пипи, веднага излиза образ в главата ти. И мен ми харесва това, че сме го направили наистина в традиционния код, въпреки доста модерните елементи – като музиката на Влади Ампов-Графа. 

Така че, освен, че ме ласкае, това е много сериозна отговорност. Защото знам, че децата и техните родители очакват да видят нещо конкретно. Надявам се, че ще видят Пипи такава, каквато си я представят от книжките. А ние ще добавим още интересни, нови елементи, които само ще разкрасят Пити, без да я променят в някакви различни посоки. 

По какво си приличат Пипи и Августина-Калина, освен по многото имена, които имат? 

Августина-Калина Петкова: Да, имената са едно от нещата. Не знам... Много бих искала повече да приличам на Пипи в живота. Защото тя наистина е фигура и емблема – на свободата, на въображението, на свободния дух, на смелостта, ако щем.

Наскоро, майка ми, разравяйки се в архивите, ми припомни, че и Астрид Линдгрен, и Пипи, са родени през ноември. Не знам доколко това ми помага, но сме родени през един и същи месец, и сме една зодия (Августина-Калина Петкова е родена на 19 ноември 1991 г. – бел. а.).

Г-н Асенов, режисьор сте на много детски представления. Има ли една режисьорска линия, която следвате в такъв тип представления, или всеки път е различно? 

Венцислав Асенов: Режисьорската линия, която следвам, е детските представления да бъдат дори по-сериозни от тези, които са за възрастни. И всеки, който идва на мои детски представления, открива, че те стават за гледане и от възрастните.

Имам любим случай от „Карлсон, който живее на покрива“, когато по време на представление едно детенце пита нещо баща си, а той му отговаря с думите „Тихо, че ми пречиш да гледам“. Искрено вярвам, че и този път сме успели – и представлението не е само за деца. То е и за пораснали деца, или за тези, които носят детето в себе си, все още, или искат поне за малко да си спомнят колко е хубаво да си бил дете, и да запазиш детството, скътано във вътрешния си джоб, и когато можеш, да го вадиш...