ОБЗОР

site.btaПравителството на Габриел Атал - изненадващи назначения, неочаквани ведомствени решения и някои първи полемики

Правителството на Габриел Атал - изненадващи назначения, неочаквани ведомствени решения и някои първи полемики
Правителството на Габриел Атал - изненадващи назначения, неочаквани ведомствени решения и някои първи полемики
Заседание на правителството на Габриела Атал в Елисейския дворец в Париж, 12 януари 2024 г. Снимка: АП/Michel Euler, Pool

На 16 януари президентът на Франция Еманюел Макрон даде пресконференция, на която представи външнополитическите приоритети и плановете за вътрешни реформи, за чието осъществяване ще работи новоназначеното правителство на премиера Габриел Атал. Пресконференцията се състоя броени дни след оповестяването на състава на новия кабинет, който породи полемика още отначало заради някои изненадващи решения относно министрите и  реформирането на някои от министерствата.

Още при съобщаването на състава на правителството на Атал впечатление направи връщането в голямата политика на фигури от десницата от времето на десните президенти Жак Ширак и Никола Саркози. Някои традиционни макронисти пък изпаднаха от кабинета. В правителството се появиха и фигури, за които до този момент се предполагаше, че ще имат друга мисия. В кабинета на Атал освен това водещите министерски постове бяха отнети от жените и поверени отново на мъжете. А няколко министерства бяха слети в мегаведомства.

Една от големите изненади в кабинета беше назначаването начело на външното министерство на Стефан Сежурне (на 38 години). Сежурне е роден във Версай, но е израснал в Аржентина и Мексико, където са работели родителите му. При завръщането си като студент в родината си, той става активист в Националния съюз на френските студенти и в групата "Младите социалисти". Участва в протестите и университетските блокади през 2006 г. срещу неизгодните условия на предвидения за въвеждане по онова време договор за първо назначение. В резултат на силната мобилизация срещу този договор, въвеждането му в крайна сметка отпада. След това в продължение на две години Сежурне е парламентарен асистент. През 2011 г.  заедно с други млади социалисти той формира  младежкото крило в Социалистическата партия, подкрепящо политическите амбиции на Доминик Строс-Кан. През 2011 г. Строс-Кан, който по онова време е ръководител на Международния валутен фонд,  се подготвя за кандидат-президентската надпревара на Франция, но аферата "Софител", по която той е обвинен от камериерка от хотел "Софител" в Ню Йорк в сексуална агресия, опит за изнасилване и задържане против волята, го изважда от политическия строй.

После Сежурне работи като съветник на социалиста Жан-Пол Юшон, който е председател на областния съвет на региона Ил дьо Франс, включващ и столицата Париж. През 2014 г. Сежурне става министерски съветник, отговарящ за връзките с народните избраници на тогавашния министър на икономиката Еманюел Макрон. Сежурне е и в центъра на зародилото се движение "Младежи с Макрон", което включва младежи, отцепили се от редиците на социалистите и присъединили се към центристите на Макрон. С времето Сежурне става ключова фигура в партията на Макрон "Напред”, по-късно прекръстена на "Възраждане”.  Той участва в подбора на кандидатите за парламентарните избори през 2017 г. и организира и подкрепата за Макрон за президентския вот през същата година.

След победата на Макрон на президентските избори Сежурне става политически съветник в президентството.  През декември 2018 г. напуска Елисейския дворец, за да стане директор на онлайн кампанията на партията на Макрон за европейските избори през пролетта на 2019 година. Самият Сежурне е в предизборната листа и е избран за евродепутат. В Европейския парламент партията на Макрон влиза в новата парламентарна група "Обнови Европа”, обединяваща либералите и центристите. Групата  е съставена от 40 политически партии и наброява 100 парламентаристи от 24 страни, припомня Франс прес. Тя е на трета позиция в настоящия ЕП след групите на Европейската народна партия и на "Социалистите и демократите". Сежурне е избран за председател на групата "Обнови Европа” в ЕП.

От 2017 г. до 2022 г. Сежурне е партньор на Габриел Атал. Двамата сключват дори граждански съюз.  През годините, през които са заедно, те сформират една тотално необичайна при Петата република позиция във властта. Единият „шушне на ухото на президента, а другият говори от името на премиера”, пише "Монд”, визирайки позицията на Сежурне като съветник на Макрон и на Атал като говорител на правителството по същото време.

В ЕП Сежурне е член на комисията по юридическите въпроси и на комисията по икономическите и валутните въпроси. Той е и председател на делегацията на ЕП, която разговаря със страните от МЕРКОСУР. Смята се, че Сежурне  е бил директно замесен и в сложните преговори, довели до избора начело на Европейската комисия на Урсула фон дер Лайен и начело на ЕП на Роберта Мецола.

На 9 януари, деня, в който стана ясно, че Габриел Атал е новият премиер на Франция, Сежурне даде пресконференция в Брюксел, по време на която  той предупреди, че има реален риск Европа да стане неуправляема заради възхода на популистките партии на предстоящия евровот, припомня Франс прес. „Рискът от неуправляемост е много силен, ако популистките партии успеят да получат блокиращо малцинство в ЕП”, каза Сежурне. Той добави, че тогава би имало и риск за трудно съставяне на мнозинство в ЕП. Предупреждението не беше случайно. Според наскорошни допитвания "Обнови Европа” може и да не запази третата си позиция в ЕП сред евровота, а да остане на четвърто място след групата "Идентичност и демокрация”, обединяваща крайнодесни, националистически, евроскептични и проруски настроени формации. Сред тях са италианската "Лига”, френската "Национален сбор”, германската "Алтернатива за Германия” и др.

Сежурне все пак изрази на пресконференцията на 9 януари вяра в способността на "Обнови Европа” да запази третото място в ЕП и да продължи да играе ролята на балансьор в европейския законодателен орган. Той спомена, че целта на политическата група е да има около 90-100 евродепутати. Сежурне добави обаче, че неговата политическа група трябва да премине от ролята на "убедени европейци” в тази на "убеждаващи европейци”. Той добави, че би искал неговата група да издигне кандидати за всяка една евроинституция – ЕК, ЕП и Съвета на ЕС.

Всички очакваха Макрон да повери на Сежурне кампанията на президентската партия за евровота. Вместо това на 11 януари Стефан Сежурне бе назначен за министър на външните работи в правителството на Атал. Той замени на поста Катрин Колона (на 67 години ) и това бе възприето като една от големите изненади в новия състав на кабинета. Колона беше дипломат от кариера. Тя имаше репутацията на професионалист, който е свикнал с кризи, от войната в Ирак до Брекзит.  Завършила е престижното висше Национално училище за администрация. Кариерата си в дипломацията започва като служител на дирекцията по правни въпроси към френското външно министерство през 1986 година. В политиката влиза като говорителка на президента Жак Ширак (от 1995 г. до 2004 г.) По време на иракската криза, влошила френско-американските отношения, Колона защитава пламенно френския отказ за участие във войната в Ирак, припомня Франс прес. От 2005 г. до 2007 г. става делегиран министър по европейските въпроси в правителството на Доминик дьо Вилпен. След това е постоянен представител на Франция в ЮНЕСКО и в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. От 2014 г. до 2017 г. е посланик в Рим, а в Лондон е посланик през 2019 г. точно по време на бурния период на преговорите за Брекзит. През 2022 г. Колона оглави външното министерство в труден момент – във външнополитически план бушуваше войната в Украйна, а във вътрешнополитически план френски дипломати се мобилизираха срещу планираната от Макрон реформа на френската дипломатическа система. Колона беше и втората жена, назначена за министър на външните работи на Франция след Мишел Алио-Мари, която заемаше поста през 2010 г.,  припомня Ройтерс.

През двете години от мандата си на първи френски дипломат Колона заявяваше френската покрепа за Украйна срещу Русия, беше пратена от Макрон в Китай, за да задълбочи прагматичните отношения с азиатския гигант, фокусираше вниманието си върху политическата парализа в Ливан, не изпускаше от поглед Техеран и ядрената му програма в момент, в който Иран държи четирима французи в ареста. Задачите на Колона се усложни с избухването на войната между Израел и "Хамас” в ивицата Газа, последвала атаката на радикалното палестинско движение срещу израелската територия на 7 октомври. В този конфликт Колона трябваше да демонстрира баланса на позицията на Париж, защитил правото на Израел на съществуване и на самоотбрана, но предупреждаващ, че борбата с тероризма на "Хамас” не означава колективното наказание за всички палестинци и изравняване на Газа със земята.

За провал на дипломацията при Катрин Колона може да се смятат събитията, противопоставили историческия съюзник на Франция – Армения, и Азербайджан в Карабах от миналия септември, както и проблемите на Франция в Африка, където поредица от преврати доведоха на власт военни, противопоставящи се на френското присъствие на континента. В резултат на тези сътресения Франция беше принудена да изтегли военните си от района на Сахел, където те се бореха години наред срещу радикалния ислямизъм, припомня Франс прес.

Въпреки усилията на Колона в сферата на дипломацията, тя беше подложена непрестанно на критики. Пожелал да запази анонимност високопоставен представител на външното министерство на Франция заяви по-рано този месец пред сатиричното издание "Канар аншене”, че Колона като външен министър е нямала никаква тежест, нейните пътувания зад граница не са водели до нищо, нейните изказвания са останали незабелязани, а нейната власт при назначенията в сферата на дипломацията е била ограничена. Защитници на Колона изтъкват, че тя е поела поста в сложен момент. В допълнение на това в сферата на външната политика във Франция се е наблюдавала една шизофренична ситуация, в която Макрон държи да е всеприсъстващ и не иска да има министърка, която да го засенчва, но същевременно се дразни, че същата тази министърка остава невидима и не успява да наложи дипломатическия си стил, отбелязва Франс прес. Според критици на Колона тя не е съумяла да последва примера на Жан-Ив Льо Дриан, който беше също външен министър при Макрон и съумя да съществува извън сянката на президента и да наложи стила си, без обаче да засенчва Макрон, посочва Франс прес.

Смяната на Колона със Сежурне идва в началото на една година, в която големите световни сили  – САЩ, Русия и ЕС произвеждат избори, а двата големи военни конфликта – войната на Русия срещу  Украйна и войната между Израел и "Хамас" в ивицата Газа – продължават. Неслучайно първата задгранична мисия на Сежурне беше именно в Киев, където той повтори подкрепата на Франция за Украйна. Броени дни след това Макрон обяви, че ще прати още оръжия за Киев, че ще посети Украйна през февруари и че подготвя финализиране на договор с тази страна в областта на сигурността. Очаква се Сежурне да продължи и усилията на Колона в Близкия изток, така че конфликтът в Газа да не се разрасне в целия регион.

Официалната позиция на Сежурне е министър по европейските въпроси и на външните работи, припомнят Франс 24, „Поан” и „Ви пюблик”. Ден след назначаването си на поста, Сежурне заяви, че ЕС ще бъде приоритет на неговата дипломация, предаде Франс прес. Той подчерта, че френското външно министерство има глас в света, но също е и щит срещу световното безредие. „Нашата мисия е да предложим на нашата страна един по-сигурен свят за вас и за вашите деца”, заяви Сежурне на сънародниците си. При предаването на министерския пост Колона пък подчерта, че оставя на Сежурне едно реформирано и по-подредено ведомство, но един обхванат от прекалено безредие свят.

Смяната на министрите, извършена на 11 януари, не засегна титулярите на някои ведомства от тежка категория, коментират Франс прес, „Поан”, Франс 24 и „Ви пюблик”. А именно Брюно Льо Мер остава министър на икономиката, финансите, промишления  и дигиталния суверенитет, на към неговото ведомство беше зачислен и енергийният преход. Жералд Дарманен остава министър на вътрешните работи и отвъдморските територии. Себастиан Льокорню остава министър на въоръжените сили.  Ерик Дюпон-Морети остава министър на правосъдието. Кристоф Бешю остава министър на екологичния преход и териториалната кохезия. Льо Мер и Дарманен най-вече имаха тежест при предоговарянето на европейско ниво на различни пактове – този за фискалните правила в еврозоната и този за миграцията. Дюпон-Морети бе оставен на поста му въпреки наскорошните съдебни неволи, които той имаше. Той беше обвиняван в злоупотреба със служебно положение, но в края на миналата година беше оневинен по случая. Льокорню пък запази поста си, въпреки че се говореше, че той е съперник на Атал за премиерското кресло. Бешю остана на поста си въпреки, че се смята, че не е направил нищо революционно в областта на екологичния преход.

Любопитна трансформация засегна Амели Удеа-Кастера, която в правителството на Атал ще отговаря за спорта, олимпийските и параолимпийските игри, но също и за националното образование и младежта. Досега тези мисии бяха от компетенциите на две отделни ведомства. Така на Удеа-Кастера сега бяха поверени едновременно две важни досиета – гладкото протичане на олимпийските и параолимпийските игри в Париж това лято и реформата на училищата, наречена от премиера Атал "майката на всички битки”, припомня Франс прес. Името на Удеа-Кастера се свързваше с редица полемики в света на френския спорт, но назначението й начело на ведомство, което ще отговаря и за националното образование, породи нова полемика, защото трите деца на министърката учат в елитно частно училище в шикозен парижки квартал. Министърката трябваше да защитава този избор на учебно заведение в първия ден на новата си длъжност, посочва "Франс енфо”. Тя каза, че е избрала децата й да учат в частно училище, защото в държавното имало прекалено много свободни часове, които никой не се стараел да компенсира. Това обяснение обаче обиди учителите в държавните училища и тя трябваше да им се извинява. А на пресконференцията на 16 януари Макрон я защити, като каза, че в миналото и той е правил изказвания, заради които после е трябвало да се извинява, но припомни също и, че хората не трябва да бъдат съдени заради това какво училище избират за децата си.

В кабинета на Атал има отделно ведомство за висшето образование и на изследванията и то е поверено на изследователката Силви Рьотайо. Марк Фено, който е представител на центристите, е министър на земеделието и на  хранителния суверенитет.

Трима са делегираните министри към премиера и това са макронистките Приска Тевно, която отговаря за демократичното обновление и става и говорител на правителството, и Мари Льобек, която отговаря за връзките с парламента. Бившата представителка на десницата, преминала към макронистите, Орор Берже ще е делегиран министър за равнопоставеността между жените и мъжете и за борбата срещу дискриминациите. Мари Льобек по-специално заменя на поста един от тенорите на партията на Макрон – Франк Ристер. През годините той премина през няколко министерски поста – министър на културата, делегиран министър за външната търговия, делегиран министър за отношенията с парламента, но така и не успя да се утвърди на тези позиции, отбелязва "Поан”. Ристер първоначално беше част от френската десница, от която бе отстранен заради сближаването си с партията на Макрон.

От правителството си тръгна и Оливие Дюсо, досегашен министър на труда, извършил непопулярната пенсионна реформа и други промени, касаещи пазара на труда. Той участваше и в разработването на спорния закон за имиграцията, припомня Франс  прес. Дюсо, който беше социалист, привлечен към макронистите, имаше проблеми с правосъдието във връзка с дело за фаворизиране на определени интереси по времето, когато е бил кмет на Аноне. Вчера той беше оневинен по тези обвинения, посочват изданието "Франс бльо" и "Франс 24".

От правителството отпадна една значима макронистка фигура – Оливие Веран. Той беше министър на здравеопазането в трудния период на коронавирусната пандемия. Веран остана на тази позиция две години, а после стана делегиран министър за връзките с парламента и правителствен говорител, което беше възприето като понижение. Веран в миналото е бил социалист, привлечен за каузата на Макрон. Сега отстраняването му от поста означава или той да се върне към депутатското си място в парламента или пък, че може да получи като награда за свършената досега работа в правителството, титулярно място в листата на макронистите за евровота, посочва „Поан”.

Отстраняването от кабинета на редица фигури от левицата, станали макронисти, стана за сметка на фигури от десницата, привлечени към правителството на Атал. На първо място това е Катрин Вотрен (63 години), която поема новото мега министерство на труда, здравеопазването и солидарността, обединяващо три отделни досегашни ведомства. В миналото Вотрен е била член на редица правителства на десницата при управлението на Жак Ширак. Тя е била държавен секретар за интеграцията и равните възможности, държавен секретар за възрастните хора, делегиран министър за социалната кохезия и паритета, после е депутат, като в даден момент е била и заместник-председател на Националното събрание. След това е била областен съветник на Ремс, а после председател на регионалния съвет на региона "Мегаполис Ремс". През 2022 г. името на Вотрен беше спрягано за премиер, но в крайна сметка постът тогава наследи Елизабет Борн.

Преди 20 месеца за министър на културата бе назначена Рима Абдул Малак. Тя беше съветник на Макрон по въпросите на културата от 2019 г., припомня Бе Еф Ем. Определяна беше като забележителна личност с много задълбочени и фини познания за културния живот в страната. Родена е в Ливан през 1979 г., като наполовина е ливанка, наполовина французойка. От 10-годишна възраст живее във Франция. Работила е за организацията "Клоуни без граници” и като съветник по културата в кметството на Париж, както и в системата на Френския културен институт. Тя беше в основата и на популяризирането на така наречения културен ваучер за младите, позволяващ им да посещават културни събития и да купуват продукти, свързани с културата. Рима Абдул Малак беше описвана като истински работохолик за каузата на културата, отбелязват Бе Еф Ем и "Лентернот”. Но отношенията й с Макрон се обтегнаха най-вече заради скандала около френския актьор Жерар Депардийо, обвиняван в сексуален тормоз. Рима Абдул Малак застана на страната на онези, които се обявиха срещу актьора и задейства процедура по отнемането на Ордена на почетния легион, който му бе присъден. Това решение Макрон определи като прибързано, припомня "Поан”. На пресконференцията на 16 януари президентът отново подчерта тезата си за презумпция за невинност за Депардийо до доказване на противното, но изрази съжаление, че не е подчертал достатъчно силно колко е важно жените, станали жертва на насили, да говорят за това.

На мястото на Рима Абдул Малак за министър на културата в кабинета на Атал беше назначена Рашида Дати (на 58 години), което също като назначението на Сежурне се оказа голяма изненада. Дати беше министър на правосъдието по времето на Никола Саркози и член на  дясната партия "Републиканците”, но с назначението й в кабинета на Атал, тя беше изключена от партийните редици. Партийния лидер Ерик Сиоти заяви, че приемайки пост в кабинета на Атал, тя се е самопоставила извън политическото семейство на "Републиканците”.

Рашида Дати е описвана като жена с борбен и решителен характер, припомня Франс прес. Тя е адвокатка, дъщеря на марокански зидар и на алжирска домакиня. Огледана е в семейство с 12 деца в работническия град Шалон сюр Сон. Никога не е криела амбициите си. Плащала е сама за обучението си, като е работила като продавачка и санитарка. Не се е притеснявала да се бори за получаване на стажове и работни места, като търси съдействие за това от най-престижните личности. На предно място на политическата сцена Дати беше изведена от Саркози, на когото беше съветничка и говорителка на кандидат-президентската му кампания. На 41 години Дати беше назначена от Саркози за министър на правосъдието, но тя остана на този пост само за две години, от 2007 до 2009 година. През този период нейни сътрудници я описаха едновременно като работохоличка и като труден характер, разделящ хората. Дати също така имаше навика да позира за светски издания. Тя медиатизира силно и  бременността си, като в даден момент се породи истински дебат във Франция кой може да е бащата на дъщеря й и в тази насока бяха споменавани и водещи политици. В крайна сметка Дати предприе съдебни действия срещу виден бизнесмен за признаване на бащинството над дъщеря й

Заради всички тези шумотевици около нея Дати през 2009 г. беше "телепортирана" от президентския лагер в ЕП. През 2018 г. тя беше избрана за кмет на Седми парижки район и през 2020 г. се впусна в битката за кметския пост на Париж, но загуби срещу социалистката Ан Идалго. Сега след назначението й за министър на културата Идалго каза, че културните дейци във Франция ще имат нуждата от кураж предвид изпитанията, които ги очакват.

Рашида Дати увери на 12 януари, че ще работи в защита на изключителния характер на френската култура, което означава, че културата няма да бъде управлявана единствено от правилата на пазара. Тя добави, че културата е  допринесла за свободата на мисълта, свободата на словото, свободата на творене във Франция.

Рашида Дати обаче има съдебни проблеми, припомня Бе Еф Ем Те Ве. Тя е  обвинена от 2021 г. в корупция и трафик с влияние заради подозрения, че е получила 900 000 евро през 2009, 2010 и 2011 г. от компанията "Рено-Нисан”, за да упражнява нещо като форма на лобиране, докато е била в ЕП.  На пресконференцията на 16 януари Макрон защити решението си да избере точно Дати за министър на културата. Той припомни, че няма правило, при което разследвани министри да трябва да напускат управлението, както и, че е имало в правителствата досега министри, които са били разследвани и са били оневинени. Той изрази увереност, че Дати ще вложи енергията си в полза на културата, на всички културни дейци, както и на всички, които искат да получат достъп до френската култура, а да не бъдат изолирани от нея.

С назначаването за министри в кабинета на Атал на бивши социалисти, преминали в редиците на макронистите, Макрон иска отново да спечели левите избиратели, разочаровани от състоянието на традиционните леви сили във Франция в навечерието на евровота. Същата стратегия той прилага с назначаването  в кабинета на Атал на фигури от десницата. Но тук той залага на десницата от миналото, тази на Ширак и на Саркози, а не на фигури от настоящата поотслабена десница на Ерик Сиоти, която така й не успява да се разграничи от сянката на крайната десница на Марин Льо Пен, сочена от социолозите за фаворит във Франция за евроизборите. На пресконференцията на 16 февруари Макрон между впрочем отдели специално внимание на партията на Льо Пен, която той нарече "партията на лесния гняв”, която според него няма ясен курс за Европа и продължава да обещава на хората невъзможни за постигане неща в икономически и социален план. Макрон обвини крайната десница и в нагаждане на позицията й с времето. Той определи крайнодесните партии като опасност във всички европейски страни и обеща да се бори до последно срещу тази идеология, която противоречи на европейските ценности. Макрон подчерта и, че ще работи за "една Европа, която знае сама да се защитава и да не зависи от другите", като например от САЩ, за които първи приоритет са самите САЩ, а втори приоритет е Китай.

/ПТА/

news.modal.header

news.modal.text

Към 03:52 на 25.11.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация