Най-големият съвременен бич за Мексико са наркокартелите, някои от които контролират цели райони на страната, където властите са безсилни да наложат закон и ред. Тези картели тероризират местите жители или ги привличат в редиците си, което прави борбата с бандите изключително трудна. Много мексиканци са отчаяни от насилието по улиците на мексиканските градове и търсят спасение като мигрират в САЩ.
Съперничеството за територии между организираните престъпни групи в мексиканските щати, в които отдавна има насилие, и разпространението на насилието в досега спокойните части на страната подхранват това, което експертите по миграция наричат най-голямото изселване на мексикански семейства в съвременната история на страната, посочва Ройтерс.
По данни на Службата за митнически и граничен контрол на САЩ, цитирани от Ройтерс, около 180 000 мексикански мигранти, пътуващи в семейни групи, са преминали границата на САЩ през 12-те месеца до октомври, което е четири пъти повече от предходната година и представлява една пета от общо 868 000 мигранти от всички националности, пътуващи в семейни групи.
Най-нови данни от проучване на „Кино Бордър Инишътив“, голям приют за мигранти и ресурсен център в Ногалес, щата Сонора, и интервютата с 21 мигрантски семейства по границата в щатите Тексас и Аризона, сочат, че насилието, а не икономически фактори, са основната причина за решението на мигрантите да напуснат Мексико.
Миграцията на цели семейства представляват промяна в сравнение с миналото, когато мексиканските мигранти са били предимно мъже в търсене на по-добре платена работа, отбелязва Ройтерс.
Според интервютата на центъра с 6 710 души около 88 процента от мексиканците, преминали през Кино тази година, са заявили, че искат да избягат от насилието на наркокартелите.
През 2017 г. е било точно обратното: 87 процента от 7148-те респонденти в проучването на „Кино Бордър Инишатив“ са заявили, че мигрират по икономически причини, а само 2 процента са посочили насилието между бандите като мотив.
Тези числа приблизително съответстват на проучването от 2022 г. на Международната организация по миграция (МОМ) към ООН, проведено сред повече от 500 мексиканци, преместили се в Северно Мексико, като почти всички от тях са планирали да влязат в САЩ. Проучването установи, че 90 процента от тях са бягали от насилие, изнудване, въоръжени сблъсъци или организирана престъпност.
Една четвърт от анкетираните съобщават, че имат изчезнал член на семейството.
"Вече не става въпрос само за мигранти, които идват в САЩ, за да работят", казва Педро де Веласко, директор по образованието и застъпничеството в центъра „Кино Бордър Инишатив“. "Виждаме хора, които са принудени да напуснат своите населени места. Те са принудени да бягат", допълва експертът.
Не е ясно колко от тези семейства ще могат да останат законно в САЩ, тъй като хората, които бягат от бандите, често не отговарят на условията за получаване на убежище. Кандидатите трябва да докажат, че са заплашени от преследване, произтичащо от политическите им убеждения или от принадлежността им към определена раса, религия, националност или социална група.
През последните две десетилетия имиграционните съдилища в САЩ са отхвърлили 85 процента от молбите за убежище на мексикански кандидати, според проучване на Университета в Сиракуза, което е най-високият процент на отхвърлени молби сред 19-те националности, които най-често търсят убежище.
Много мексиканци губят роднини и близки, които стават невинни жертви на войните между картелите, особено между най-влиятелните от тях – “Синалоа“ и “Халиско ново поколение“.
Мексиканският президент Андрес Мануел Лопес Обрадор встъпи в длъжност през 2018 г., с обещанието да промени продължаващата от десетилетия криза в областта на сигурността, като скъса с войната на предшествениците си срещу наркокартелите и даде приоритет на програмите за подпомагане на бедните.
Оттогава равнището на бедност е намаляло с шест процентни пункта. И все пак, макар че броят на убийствата в страната е намалял след високата си стойност през 2019 г., тази година убийствата са се увеличили в щатите Гереро, Чиапас и Морелос, от които много от мигрантите бягат на север.
В тези три щата е регистрирано и увеличение на отвличанията през последната една година.
Критиците на политиката на Лопес Обрадор в областта на сигурността твърдят, че администрацията му не е успяла да ограничи безнаказаността и корупцията, което е позволило на престъпните групировки да укрепят още повече дейността си или да се разширят.
Лопес Обрадор твърди, че голяма част от щата Чиапас е спокойна, въпреки че призна, че организирани престъпни групи в близост до границата с Гватемала се борят за контрол на потока от наркотици от Централна Америка. По време на ежедневната си пресконференция през октомври той заяви, че 15 000 членове на въоръжените сили са били разположени на територията на щата.
Мексиканските наркокартели обаче привличат стотици нови членове всяка седмица, сочи проучване на американското списание "Сайънс", цитирано от в. "Файненшъл таймс“.
В организираните престъпни групировки в Мексико членуват до 185 000 души и те привличат стотици нови членове всяка седмица, според проучването, което подчертава трудността при разбиването на картелите и намаляването на насилието в страната.
Мексиканските наркокартели, които се развиха в резултат на търговията с наркотици, а сега са се разпространили в редица сфери на дейност - от изнудване до кражба на петрол, са движещата сила на рязкото увеличаване на броя на убийствата и изчезванията в страната от 2008 г. насам, посочва "Файненшъл таймс".
Части от щати като Мичоакан и Гереро на практика се контролират от тези групи, като местните власти често действат в сговор с престъпните босове. Мексико се превърна в мишена за американски политици преди президентските избори в САЩ догодина, които твърдят, че правителството на президента Лопес Обрадор не прави достатъчно, за да спре насилието и потока от наркотици на север.
Авторите на проучването, публикувано през септември в „Сайънс“, са използвали данни за убийства, изчезнали хора, затворници, както и медийни публикации, за да изградят динамичен модел на мащабите на картелите.
Цитираните от "Файненшъл таймс" изследователи смятат, че между 160 000 и 185 000 души работят за картелите под някаква форма, независимо дали почасово или на пълен работен ден, като всяка седмица биват наемани поне 350 нови членове, което нарежда престъпните групировки сред основните работодатели в страната.
Експерти по сигурността твърдят, че групировките са разширили властта си по време на президентството на Лопес Обрадор. Популисткият лидер заяви, че иска стратегия на "прегръдките, а не на куршумите", за да се справи с първопричините за насилието, но експертите по сигурността казват, че политиките му на практика са позволили на картелите да разширят териториалния си контрол.
Липсата на надеждни и подробни данни за незаконните дейности в Мексико и влиянието на групировките затрудняват получаването на точна представа за тяхната престъпна дейност.
"Картелите са адаптивни организации, често управлявани от интелигентни хора, които могат да променят поведението си в отговор на променящите се условия", казват изследователите.
Според последни оценки на Американската служба за борба с наркотиците 26 000 души са работили през тази година за картела "Синалоа" по целия свят, а 18 800 души - за картела "Халиско ново поколение". В публикуваното през септември изследване на сп. „Сайънс“, се изчислява, че за "Халиско ново поколение" в Мексико работят 28 764 души, докато за „Синалоа“ работят 17 825 души.
В изследването се разглеждат и потенциалните решения на проблемите и се стига до заключението, че възпрепятстването на набирането на нови членове би било по-ефективно от увеличаването на броя на арестуваните и осъдените. На този фон републиканците в САЩ се обявяват за още по-строги мерки срещу незаконната миграция от Мексико.
В Мексико догодина също предстоят президентски избори, на които се очаква една срещу друга да се изправят две жени кандидатки. Която от тях и да спечели, ще се изправи пред нелеката задача да преодолее негативното наследство на Лопес Обрадор и да предприеме радикални мерки за справяне с наркокартелите и влиянието им върху икономиката на страната.
