site.btaАлтернативна детска градина се грижи за ранното развитие на децата от малцинствата, разказва педагогът Албена Драгиева

Алтернативна детска градина се грижи за ранното развитие на децата от малцинствата, разказва педагогът Албена Драгиева
Алтернативна детска градина се грижи за ранното развитие на децата от малцинствата, разказва педагогът Албена Драгиева
Снимка: Фондация "Здраве и социално развитие"

Алтернативна детска градина се грижи за ранното развитие на децата от малцинствата. Това каза в интервю за БТА педагогът от Фондация „Здраве и социално развитие“ (Хесед) Албена Драгиева, която работи в център МИР „Папанчев“ в столичния кв. „Факултета“. През първите години от живота си човек преминава физическо, емоционално и когнитивно развитие, което формира основните аспекти на неговата личност, интелект и социални умения. Преживяванията и взаимодействията, с които се сблъсква през този период, оказват дълбоко влияние върху способностите за учене, емоционалното благополучие и социалните взаимоотношения през целия му живот, обясни Драгиева. 

Фондация „Здраве и социално развитие“ работи в посока да утвърди възможностите за личностно и общностно развитие, опазването на здравето и социално благополучие при социално изолираните общности. Организацията, създадена през 1998 г., се специализира в разработването и въвеждането на нов подход за успешно интегриране на ромската общност у нас - Моделът за интегрирано развитие (МИР), насочен към ранното детство и юношеството, се посочва на сайта на фондацията. 

Организацията е разработила свои центрове за развитие и интеграция на ромската общност, разказа педагогът Драгиева. В интервю за БТА тя коментира ролята на ранното детско развитие и алтернативните детски градини. 

Центровете за развитие и интеграция

Фондация „Здраве и социално развитие“ има детски градини на няколко места. В квартал „Факултета“ беше построен голям център, в който има две детски групи. Център има и в квартал „Христо Ботев“ и в квартал „Филиповци“. Извън София центрове има в Кюстендил и Самоков, каза Драгиева.

Идеята ни е да се подкрепят семействата като цяло в една уязвима, затворена, общност, посочи Драгиева. Преди детската градина част от децата са в програма „Играй с мен“, където играят и готвят заедно с родителите си. Игрите са добре прецизирани, така че да дадат максимален ефект за развитие на децата, добави тя.

Алтернативна детска градина

Децата в алтернативната детска градина са на възраст между три и четири години. С тях се работи както във всяка детска градина, но се набляга малко повече на индивидуалната работа, разказа Драгиева. Работим по програмите, одобрени от Министерството на образованието и науката (МОН). Всяка от учителките има възможност да си избере по коя програма да работи. Всичко, което го има в масовата детска градина, го има и при нас, добавя тя.

Обикновено се работи с между 15 и 20 деца, посочи Драгиева. Тя отбеляза, че петгодишните деца вече влизат в „голямото училище“. В програмата за училищна подкрепа се включват деца между пет, шест и девет години, посочи Драгиева.

Различното в алтернативната детска градина спрямо традиционната

При нас в свободните моменти наблягаме много върху развитието на говорните умения, овладяването на българския език, на социални умения, развитието на децата, посочи Драгиева. Тя отбеляза, че в центровете екипите са мултиетнически.

Езикова бариера няма, имаме възможност и да работим на малки групи. В началото на годината се измерва какви умения имат децата - образователни, академични, когнитивни. В края на годината резултатите са коренно различни, но и работата с деца е изключително интензивна, разказа Драгиева.

Тя отбеляза, че учебната база в центровете е много добра и позволява среда за игра с децата. В същото време се осъществяват образователните цели и тези за индивидуалното развитие, добави Драгиева.

Предизвикателства пред децата

От по-бедните слоеве в квартала хората, които водят по-затворен живот, e нормално техните деца да изпитват трудности при общуването, при овладяването на българския език, обясни Драгиева. Тя отбеляза, че има и родители, чиито деца не говорят ромски. При тях предизвикателството е да помогнем на семействата да придобият самочувствие, че те са наравно с другите, коментира Драгиева.

Хората споделят, че има дискриминация, но може би е по-смекчена, посочи тя. Мнозинството от българите започнаха по-осъзнато да реагират. От страна на ромите има желание да бъдем заедно, да поемем заедно отговорността за бъдещето на децата ни. Вече не се притесняват толкова много, че могат да си загубят самобитността или езика. Живеем заедно и трябва заедно да се погрижим да осигурим бъдещето на децата си. Това става на първо място чрез образование, обясни Драгиева.

Работата с деца и с родители

Записването в алтернативната детска градина не минава през системата за училищно и предучилищно образование. Родителите идват на място, подават заявление, след което следва индивидуална родителска среща, на която се говори за детето и какви са общите очаквания, обясни Драгиева. Тя посочи, че единственото изискване от страна на детския център е редовното посещение на децата.  В месеца два пъти в детската група влизат родителите и правим с тях различни неща, посочи тя. Заниманията в градината са всеки ден от понеделник до петък от 8:30 до 14:00 часа. Заниманията с родители са около час и половина, добави Драгиева.

След като мине тази индивидуална родителска среща, имаме две седмици, през които децата и родителите са заедно в детската градина. Това е т.нар. адаптационен период. Задачата през този период е детето да свикне с новата среда. Това през годините се оказа добра практика, защото за родителя детската градина вече не е една чужда среда, учителят не е външен човек, който му взима детето и той не знае какво се случва, обясни тя.  По думите ѝ, ако родителите се откажат децата им да посещават детската градина, обикновено това се случва в адаптационния период. Като причина за това тя посочи, че децата или родителите не могат да свикнат, че има правила.

Заниманията с родители се провеждат в няколко модула. Единият е здравословно хранене, в което готвим, стараем се да накараме родителите да осъзнаят, че нашият организъм, частите на нашето тяло имат различни нужди. Това да не изпитваш глад и че си се заситил, не означава, че си се погрижил за мозъка, костите, нервната и имунната система, обясни Драгиева. Друг модул е фокусиран върху развитието на фината моторика, в която много се набляга върху връзката „ръка-мозък“, добави тя.

Целта ни е да поднасяме проверена достъпна информация за всяка една сфера на живота, засягаща развитието на децата, било то социални проблеми, които имат как да си ги разрешат. Има начини, в които да защитиш семейството си без непременно да влизаш в конфронтация, обясни Драгиева. Предпочитаме да научим хората как сами да се справят, добави тя.

/РН/

news.modal.header

news.modal.text

Към 22:29 на 24.07.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация