site.btaВотът на недоверие може да бъде възможност за опозицията да даде алтернативни предложения или да заяви политически позиции, смятат политолози

Инициираният вот на недоверие може да бъде възможност за опозицията да даде алтернативни предложения или да заяви политически позиции, коментираха за БТА политолози.

БТА потърси Страхил Делийски и Иван Начев по повод внесения от „Възраждане“, „БСП за България“ и „Има такъв народ“ вот на недоверие към кабинета „Денков“ за политиката в сектор "Енергетика". Разискванията по него в пленарната зала са насрочени за днес.

Според Делийски причината за инициирането на вота е, че "все пак има някаква опозиция в Народното събрание". По думите му единият вариант е правителството да бъде свалено, но според него едва ли ще бъде постигнат. Като втори вариант той посочи да се дебатира по същество и да има възможност опозицията да си каже алтернативните предложения.

Начев смята, че политиката на правителството в сектор "Енергетика" не е реалната причина за вота, а е по-скоро е един опит от страна на партиите, които го инициираха, да заявят политическите си позиции. Той припомни, че имаше протести и коментира, че протестите, малко или повече, винаги са политически. В този смисъл, това беше една възможност да се "яхнат протестите“ от страна на трите опозиционни партии, смята Начев.

Причините за вота на недоверие

Според Делийски политиката на правителството в сектор "Енергетика" е поводът за инициирането на вота. Причината е, че все пак има някаква опозиция в Народното събрание, смята той. Политологът добави, че от основните инструменти на опозицията в парламента е да иска вот на недоверие, така че това не е нещо изненадващо. Според Делийски единият вариант е правителството да се свали, но той едва ли ще бъде постигнат. Втори вариант е да се дебатира по същество по съответната тема и политики, които провокират вота, и да има възможност опозицията да си каже алтернативните предложения за политиката, посочи политологът и добави, че не е задължително управляващите да се съобразят.

Това са едни нормални механизми на парламентаризма и никой не губи от това, че се използват, коментира Делийски. Според него този вот не може да „бутне“ правителството, особено в контекста на местните избори, когато всяка една от партиите има друг дневен ред.  Той смята, че ГЕРБ няма интерес в момента да предизвиква предсрочни избори, защото е в доста удобна позиция – до голяма степен налагат свой дневен ред отвъд публичните политики и всички негативи биват обирани от ПП-ДБ. Така че Борисов и ГЕРБ са в изгодна позиция, коментира той. Според Делийски другата възможност е да подкрепят вота на недоверие и се търси възможност да бъде направено ново мнозинство в същото Народно събрание. Но не мисля, че в контекста на предстоящите местни избори това е нещо, което би им помогнало, коментира той.

Делийски отбеляза, че когато има проблем, всяка една опозиция може и би следвало да го артикулира, да го постави, но чисто тактически това ще ѝ помогне да се позиционира по-добре на местните избори. По думите му местният вот до голяма степен може да бъде мотивиран с онова, което се случва на национално равнище. Политологът смята, че това е по-непосредствената тактическа задача.

Начев е на мнение, че политиката на правителството в сектор "Енергетика" не е реалната причина за инициирането на вота, а е по-скоро един опит от страна на партиите, които го инициираха, да заявят политическите си позиции. Той припомни, че имаше протести и отбеляза, че протестите, малко или повече, винаги са политически. В този смисъл, това беше една възможност да се „яхнат протестите“ от страна на трите опозиционни партии, коментира Начев. Политологът каза, че правителството може да бъде критикувано за много неща, които прави, но случаят с тези протести е резултат от обстоятелството, че всъщност се провежда много стриктно една политика, която е свързана с бъдещото развитие не само на Европейския съюз, а и мястото и ролята на България в Съюза.

Начев отбеляза, че местните избори са особени поради обстоятелството, че всъщност партиите водят много кампании на много и различни места. Изключително сложно е за една политическа партия, която няма структури, да може да води такава кампания, поради което това е един опит да се консолидират избирателите, смята политологът. По думите му основно става въпрос за двете партии „Възраждане“ и „Има такъв народ“, които, за разлика от Българската социалистическа партия, нямат традиционни структури в малките населени места. Начев обясни, че те разчитат на избирател, който или ще реши в последния момент, или не е доволен от останалите кандидати. Той отбеляза и консолидирането на собствените избиратели – на тези, които традиционно биха отишли да гласуват. Затова е и това бързане, в известен смисъл, ако нямаше тази ситуация, много трудно можехме да намерим основание да поискаме вот на недоверие на правителството, добави той.

Дава ли вот на (не)доверие обществото

Попитан какъв вот - на доверие или на недоверие, гласува обществото на кабинета, Делийски посочи, че има няколко обективни индикатора. Единият от тях е общественото мнение. Виждаме, че правителството не се ползва с високо доверие сред обществото, коментира политологът. Той отбеляза, че по осреднени данни на социолозите доверието в кабинета е по-малко от една четвърт и това изключително много затруднява правенето на публични политики. Като втори обективен индикатор Делийски посочи гражданските протести, които по думите му допълнително затрудняват ефективността. Ниската легитимност от гледна точка на доверие, а не от гледна точка на формална правна юридическа легитимност, постави този кабинет в изключително тежка среда за работа, коментира политологът. По думите му специфичната конструкция също предполага затруднения. Така че има достатъчно предизвикателства пред кабинета и пред мнозинството, което го подкрепя, но понякога контекст на сериозни предизвикателства мобилизира участниците и, както виждаме, на този етап произвежда относителна стабилност, добави Делийски.

Към момента отношението към правителството е противоречиво, защото не виждаме някакви много големи кардинални стъпки от гледна точка на качеството ни на живот, смята Начев. По думите му всички съзнават, че времето откакто има правителство, е било кратко и то е наследило една голяма политическа нестабилност. Според него поради тази причина очакванията, които сме имало, не са реализирани. В този смисъл може би бихме казали, че има по-голямо недоверие към правителството, отколкото доверие, но недоверието е резултат от това, че ние имахме някакви очаквания, които не се реализират толкова бързо, обясни Начев. Според него тук става въпрос за една сложна противоречива коалиция или "некоалиция", в която има много партии, и е много сложно самото функциониране на коалицията, в резултат на което по-бавно има ефект от политическите решения.

По думите му обществото вижда последователност в политическото управление и отговорност към обществените процеси - както се е видяло и по време на протестите, представители на властта, законодателна и изпълнителна, са искали да се срещнат с протестиращите. Начев смята, че е нямало неглижиране от страна на управлението на тези протести и правителството и парламентарното мнозинство, което го подкрепя, се опитват да решават проблеми, които са пред нашето общество.

Това, че оценката не може да бъде еднозначна, е много хубаво, защото проявяваме критическо мислене като граждани по отношение на управлението – виждаме къде то изпитва трудности и къде действа с твърда ръка, коментира Начев. По думите му териториалните планове, предизвикали протестите на енергетиците, всъщност са резултат от тази твърда ръка. Виждаме, че правителството проявява разум и не отстъпи пред протестиращите и тези протести не са икономически, а политически. Помните кои партии всъщност в началото подкрепиха протестите – тези, които сега внасят вота на недоверие, коментира още политологът.