site.btaЛетенето е сбъдната мечта, авиацията изисква постоянство и дисциплина, каза в интервю за БТА пилотът Радослав Василев

За мен летенето е сбъдната мечта. Развитието в авиацията е свързано с постоянство и дисциплина. Това каза в интервю за БТА капитан Радослав Василев, пилот на „Еърбъс“ А220 в авиокомпания „България Еър“. 

Започнал да лети още преди 20 години, капитанът разказа, че още помни тръпката от първия си самостоятелен полет, извършен с малък самолет ZLIN 143 от летището в Горна Оряховица. 

„Най-критичните моменти са излитането и кацането, особено в лоши метеорологични условия. Понякога напрежението се изразява в недостиг на време, защото често трябва да се случат много неща за много кратко време. В авиацията винаги гоним разписания. Чували сте за т. нар. слотове, давани от Ръководството на въздушното движение, които ни назначават прозорец за излитане. Ние трябва да излетим в това време. Понякога това създава напрежение, защото често трябва да се свършат много неща за ограничено време“, разказа капитан Василев за пилотската професия. 

По думите му по-голямата част от полетите и действията на екипажа са рутинни и всичко на борда е спокойно. 

„Една силна турбуленция може да бъде опасна, ако има свободни предмети в салона при пътниците или те са без предпазен колан. От гледна точка на самолета не бих казал, че са опасни. Самолетите са изключително устойчиви на пластични деформации“, разказа още пилотът. 

Повече за това как протича един работен ден в пилотската кабина може да прочетете в пълния текст на интервюто:

Г-н Василев, благодаря за това, че приехте екип на БТА на борда на Еърбъс A220. Сбъдната мечта ли е да пилотирате самолет?

Благодаря за поканата и за това, че ми давате възможност да споделя с вашите читатели моя опит от летенето. Категорично това е сбъдната мечта. Аз започнах да летя преди повече от 20 години. След малкия самолет, на който се обучавах, започнах да летя на Ан-26, който е един стар самолет. За тези години минах през доста различни поколения самолети, а в момента за мен е чест и привилегия да пилотирам един от най-модерните в света - Еърбъс A220-300 на „България Еър“, който пристигна през юли 2023 г.

Помните ли първия си полет?

Да, разбира се. Беше на ZLIN 143. Има една забавна традиция в авиацията, когато се осъществи първият самостоятелен полет, всички те посрещат и получаваш един ритник. Помня този полет с малкия самолет в Горна Оряховица. Помня и първия си полет като командир. 

Как протича един работен ден в пилотската кабина?

Работният ден започва още с подготовката на полета. Явяваме се в стаята за брифинги, където се събира и анализира информацията. В големи компании като нашата има оперативен център, който подготвя документите за полети. Обсъждат се оперативния полетен план, информация за летището, количеството необходимо гориво и други данни. След това екипажът се събира и се насочва към съответния самолет. Идвайки на летището, екипажът на самолета също минава проверка за сигурност, граничен и паспортен контрол. В самолета започва и подготовката за изпълнение на полета, а след това се изпълнява и самият полет. Разпределяме се, единият пилот е пилотиращ, а другият се нарича обслужващ. Задълженията се разпределят още преди началото на полета, всеки знае своите и ги изпълнява. Така протича един нормален работен ден.

Коя част от полета е най-напрегната, изискваща голяма концентрация и внимание от страна на двамата пилоти?

Най-критичните моменти са излитането и кацането, особено в лоши метеорологични условия. Понякога напрежението се изразява в недостиг на време, защото често трябва да се случат много неща за много кратко време. В авиацията винаги гоним разписания. Чували сте за т. нар. слотове, давани от Ръководството на въздушното движение, които ни назначават прозорец за излитане. Ние трябва да излетим в това време. Понякога това създава напрежение, защото често трябва да се свършат много неща за ограничено време. Иначе по-голямата част от полетите и действията на екипажа са рутинни и всичко е спокойно. 

Много хора имат страхове от летенето. Един от тези страхове например е свързан с турбуленциите. Колко опасни са те?

Има различни видове турбуленции. Има такива в ясно небе, има и турбуленции, причинени от гръмотевична буря и облаци, които наистина могат да бъдат доста опасни. Страхът на пътниците от летене е нещо абсолютно нормално. Доколкото знам, според статистиката всеки четвърти пътник до една или друга степен изпитва страх от летене. Хората може би не знаят, но освен метеорологичните радари, с които наблюдаваме гръмотевичните облаци, за да заобикаляме опасните метеорологични явления, ние получаваме и информация от другите самолети за това къде има турбуленция в ясно небе. Информацията ни дава възможност да предприемем някакви действия, например да сменим височината. Правим всичко за комфорта на пътниците. 
Една силна турбуленция може да бъде опасна, ако има свободни предмети в салона при пътниците или те са без предпазен колан. От гледна точка на самолета не бих казал, че са опасни. Самолетите са изключително устойчиви на пластични деформации. 

Има и митове, свързани с авиацията. Един от тях е за т. нар. кемтрейлс (химически следи) от самолетите. Това е просто конденз, нали така? 

Точно така. На тези височини се образува конденз от работата на двигателите. 

Защо един такъв мит набира такава голяма популярност?

Интересен въпрос. В интернет се разпространяват митове във всички сфери. Явно има почва за това. Трудно ми е да си го обясня.

Кои са най-интересните и любопитни дестинации, до които сте летял?

Бил съм на доста интересни места. Например екзотични острови – Малдиви, Сейшели, Кабо Верде, Мадейра, Азорските острови. Бил съм в Африка, Танзания, навсякъде из Европа. Общо взето доста интересни места. 

Пилотите чуват ли в кабината ръкоплясканията на пътниците? 

По-скоро не, защото ние сме със слушалки и има доста други шумове. Може би пътниците ръкопляскат, защото са доволни от полета, от свършената работа. Има признание към професията на пилота. За нас е чест, когато пътниците останат доволни. Носи вътрешно удовлетворение да виждам как пътниците слизат доволни от самолета. 

По време на пандемията от COVID-19 авиацията беше сред секторите, които много пострадаха. Възстанови ли се секторът, какви са личните Ви наблюдения?

Пандемията нанесе огромен удар върху авиацията. Като национален превозвач ние не спряхме да летим. Аз бях от малкото пилоти, които продължавахме да работим. Имаше гледки, които се запечатват в съзнанието. На огромно летище, каквото е в Амстердам, с шест писти, ни разрешаваха визуални заходи. Нещо, което в нормална ситуация е почти невъзможно. Възстановяването е бавно и трудно, но авиацията в момента отново се намира във възход. Тя е един от най-технологичните отрасли, който много бързо наваксва всичко пропуснато. В момента сме в ситуацията на бързо развитие. 

Правим това интервю докато сме на борда на един много съвременен тип самолет – Еърбъс А220. Какво е характерно за него?

Това е един от най-модерните самолети в авиацията в момента. Първоначалният производител е „Бомбардие“ – авиационен производител, който се занимава с производство на бизнес самолети. След това Еърбъс купува производството, съответно сменя наименованието. Самолетът е изключително модерен и съвременен. Всяка една от системите е усъвършенствана. За мен е удоволствие и чест да летя на него. 

Погледите на много млади хора са отправени към небето, мечтаейки да станат пилоти или да работят нещо, свързано с авиацията. Какъв съвет отправяте към тях?

Съветът ми е да бъдат постоянни и дисциплинирани. Авиацията изисква един доста специфичен набор от качества, които трябва да се развиват. Авиацията е един дълъг път. Трябва да имат смелостта да направят първата крачка и да поемат по него. Оттам нататък могат да постигнат израстване с постоянство и дисциплина.