site.btaКуклите са човешкото алтер его, същестуват от незапомнени времена, разказват от къщата на куклите в София

Куклите са човешкото алтер его, съществуват от незапомнени времена, откакто човек е започнал да мисли, да търси себе си, да разбере кой е, как изглеждам „аз“ отстрани, в какви роли влизам. Това каза за БТА във връзка с нуждата да ги има тези „същества“ основателката на Арт-Къща с музей „Куклите“ в София Жени Костадинова.

Още от дълбока древност хората са започнали да правят кукли от природни материали – листа, глина, камъни, дърво. Фигурките, намирани от античната епоха до днес, представляват човешко тяло – било то женско, мъжко, тотем, богиня, разказа тя. Първообразът на куклата са тези фигури от естествен природен материал, чрез които хората са онагледявали себе си, посочи Костадинова и добави, че те са били нужни за онагледяване на представата за „мен“ и за другите, с които влизаме в отношения. Може да се каже, че те са прародителите на куклите.

Доста по-късно куклата е изведена в стилизиран предмет с различни функции и е основна фигура в кукления театър, например. През викторианската епоха вече се правят кукли от порцелан и те придобиват интересни функции, една от които е да служат за украса в дворците. От качеството на порцелана е зависела и цената на една такава кукла, отбеляза Жени Костадинова. Друго предназначение на куклите по онова време е било да служат като умалени манекени за дизайнерите, които са изработвали дрехи на знатните дами. Куклата-модел се изпращала по куриер и, ако дамата одобри тоалета, куклата остава като подарък за нея, а дизайнерът изработва дрехата.

Първи свидетелства за куклите в България

Ние нямаме древни традиции, нашият народ не може да се похвали с някаква богата история на кукли, каза Жени Костадинова, но добави, че можем да посочим като наша битовата кукла, макар че и други народни, които са имали зърнени култури, са изработвали кукли от царевична шума, например. Такива кукли има в България, но и в Чехия, в Черна гора, Румъния, Унгария, добави основателката на куклената къща и припомни, че в българската традиция има кукла-чучело, която пази реколтата и съществува също в Кипър. Това са доста примитивни кукли, изработвани с подръчни средства, разясни Костадинова. 

Фолклорните сувенирни кукли у нас започват да се появяват през 70-те години, когато се открива Задругата на майсторите-занаятчии, представителната организация на художниците-приложници. Тогава им се задават теми - едната година е фолклорът на Добруджа, друга – на Тракия, после - на българската народна приказка, припомни Жени Костадинова. Това са и годините, когато хората започват да пътуват повече, така куклата се превръща и в сувенир и се развива нещо като индустрия.

Ако имаме някакви български кукли, това са кукли на около 60 години, обобщи основателката на арт къщата. Почти на тази възраст са и куклите от известни анимационни филми – Сънчо, Педя човек - лакът брада. През същите тези години и Русия, и Германия, и Англия, и Китай имат цели фабрики за изящни кукли от порцелан. В по-ново време куклата е любим предмет на много съвременни художници-приложници, изработват се от плат, от хартия и други материали. Ако тук на Балканите имаме битови кукли, то в Русия и бившите съветски републики типична за тях е парцалената кукла, каза още Жени Костадинова.

Интересно е да се отбележи, вметна тя, че болшинството майстори на кукли са жени, но повечето колекционери в България са мъже. 

Куклите еволюират

Куклата не е само играчка за момичета, тя има много роли, много функции. След пластмасовата кукла от 60-80 години на миналия век, като предмет за игра се наложиха кукли, които се движат, плачат, след това дойдоха и Барби, после се появиха други герои, пак от пластмаса, разказа Костадинова. Според нея децата днес вече не играят с кукли, заменили са ги с анимациите, компютърните и електронните игри.

Куклите имат душа

В това вярват японците, за тях куклата има душа, точно така, както ние вярваме, че нашите свещени предмети - иконите са одухотворени, посочи основателката на кукления дом. Японците имат особено отношение към куклата, затова наричат Япония страната на хилядата кукли. Те вярват, че всяко семейство си има кукла-пазител на дома и тя има душа, дух. Всяка година на 3 март всички японци излизат на прозорците или пред вратата си и отдават почит на куклата-пазител на дома, обясни Жени Костадинова.

Куклите и вуду

Вуду магии се правят с кукли, защото куклата е образец на човека, негов еквивалент, обясни Жени Костадинова. Тя припомни също за различни наричания и молитви, така че по нейните думи има и кукли, които се използват за други обреди, като измолване. И до ден днешен в православна Гърция и Кипър масово в храмовете носят кукли от восък с формата на бебе и се молят за дете, това е езическа традиция. Българският еквивалент са обредни фигурки - вотиви, това е стара езическа традиция за здраве и благодарност, каза Костадинова. 

Тя е убедена, че куклата носи много спомени, че не е какъв да е предмет и не може просто да бъде изхвърлена.

В Арт-Къщата има и работилница за кукли, където децата могат сами да изработят играчка. На място са "приютени" около 3500 кукли от цял свят, всяка - със своя история.