site.btaНеобходими са послания за повишаване на избирателната активност и преодоляване кризата на представителността, смятат експерти

Необходими са послания за повишаване на избирателната активност и преодоляване кризата на представителността, смятат експерти
Необходими са послания за повишаване на избирателната активност и преодоляване кризата на представителността, смятат експерти

Послания за повишаване на избирателната активност и преодоляване кризата на представителността очакват в предизборната кампания доц. Борис Попиванов от катедра „Политология“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Ива Лазарова, изпълнителен директор на Института за развитие на публичната среда. Двамата коментираха пред БТА предстоящата информационна кампания за извънредните парламентарни избори на 2 октомври, на които отново ще се гласува с машини.

Според доц. Борис Попиванов машините са важна стъпка напред в борбата с изборните манипулации, но не и с политическите манипулации. Той изрази мнение, че сред партиите има тенденция хипотетичният „страх от машините“ да се превръща в алиби за неубедителни изборни резултати. 

И според двамата машините представляват само технологията на изборния процес, преодоляват основни проблеми, свързани с гласуването, като зле попълнени и многократно коригирани протоколи, неотразени преференции, недействителни бюлетини, но не и проблемите, свързани с недоверието към институциите в по-широк план. 

Ива Лазарова бе категорична, че технологията на гласуване с машини е просто начинът, чрез който изразяваме волята си. Каквато и да е тя, най-важното е да има предпоставки и условия за правилното ѝ прилагане, а не за постоянното повдигане на различни съмнения в опити за консолидиране на електората в предизборните месеци, добави тя. 

Следва пълният текст на коментарите: 

Каква разяснителна кампания за машинното гласуване очаквате от страна на ЦИК и на политическите сили?

Борис Попиванов: Това са вече третите парламентарни избори, на които гласуваме само с машини – а с едни президентски стават четвъртите национални избори – и би трябвало вече да свикваме. Разяснителни клипове и електронни симулатори вече са разработени. Вероятно трябва да се прави повече за тяхното по-широко разпространение, както в медиите, така и на терен, по общини, сред хората. Основното е да имаме предвид, че както навремето България реализира успешен преход от цветни бюлетини към интегрална, въпреки всички притеснения как „чаршафът“ на интегралната бюлетина ще обърка избирателя, така и сега нищо не ни пречи да направим успешен преход към машинно гласуване, отново въпреки всички притеснения. 

Ще дам и конкретен пример. През юли м.г., при първите избори, на които се гласуваше изцяло машинно, „Галъп интернешънъл“ организира екзитпол, на който един от въпросите гласеше „Срещнахте ли затруднения с машинното гласуване?“. В края на изборния ден забележителните 95,3% от гласувалите отговарят отрицателно. Не са срещнали проблеми. Който е отишъл до секциите, е нямало защо да се притеснява, и то преди два избора. Сега затруднените вероятно биха били още по-малко.

Ива Лазарова: От страна на ЦИК за съжаление не очакваме по-различна кампания от тези, които видяхме през изминалата 2021 г.

Преди дни ЦИК е договорила изготвяне на информационни материали за кампанията с фирмата, работила по тях и за кампаниите от миналата година. Предметът на договора се отнася до преработка на видеоклиповете от предишните кампании и съществуващото лого с текст „ИЗБИРАШ ТИ" и актуализиране на статичните банери.  В тази връзка не очакваме да има нови елементи в информационната кампания на ЦИК. 

По отношение на политическите партии - тези от тях, които защитаваха въвеждането и запазването на машинното гласуване, ще заложат отново на разяснителни кампании сред своите избиратели.  През миналата година политическите формации бяха разработили различни симулатори за машинно гласуване, преди самата ЦИК да представи такъв на страницата си. 

За предстоящата кампания ЦИК предоставя възможност на партиите да разполагат с машинни устройства за гласуване, с които да проведат още по-разгърната и "реална" кампания.  Не трябва да забравяме обаче, че и до този момент има формации, които залагат на политическото говорене по темата за гласуването с машини, а страховете където ги е имало се разширяват благодарение на основни политически играчи.

Какви пропуски отчитате в информационната кампания за гражданите за машинния вот от последните парламентарни избори?

Борис Попиванов: Партиите, които би следвало да са най-заинтересовани от подобна разяснителна кампания, направиха твърде малко да я проведат сред своите симпатизанти.

Ива Лазарова: Ако се стремим към повишаване на информираността на избирателите за техните права и задължения, трябва да се проведат съответни мащабни информационни кампании от страна както на водещите институции – Централната избирателна комисия, така и от страна на самите политически партии, които участват в изборите. Че ще проведем още едни предсрочни парламентарни избори на обществото бе ясно още от юли месец. Времето е достатъчно за сериозна кампания, но традиционно наблюдаваме закъсняла такава. На база на анализ на изминалата година, на предишни кампании, ЦИК като постоянно действащ орган трябва много добре да анализира слабите места на подобни разяснителни инициативи. Така например след изборите от миналата година се отбеляза рекордно ниска избирателна активност, но няма данни защо тя беше такава. Ако по-ниското участие на избиратели се отдава на машините, то е редно провеждането на таргетирана кампания например по възрастови групи, за различен тип избиратели и пр. ЦИК имаше достатъчно време от ноември насам да направи групи за тестово гласуване и да получи обратна връзка от тях за проблемите и специфичните моменти, които трябва да включва една информационна кампания. В допълнение и част от партиите очевидно изпращат смесени послания чрез променливите си позиции по отношение на машинното гласуване. 

Кои проблеми не успяха да решат машините?

Борис Попиванов: Машините, по оценките на практически всички експерти, до известна степен преодоляха ендемичните проблеми на гласуването в България – зле попълнени и многократно коригирани протоколи, неотразени преференции, хаотично разнасяне на чували край общинските избирателни комисии. Броят на недействителните бюлетини в хартиения вот пълзеше толкова уверено нагоре, че ако беше брой гласове за партия, тя спокойно можеше да влезе в парламента. Представяте ли си? „Партия на недействителните гласове“. Или „партия на сгрешените протоколи“. Машините драстично ограничиха и контролирания, и купения вот, и това бе доказано от данните за проблематичните секции, печално известни в миналото със зашеметяващи резултати в полза на дадена партия или кандидат. Най-яркото доказателство за коректността на машините впрочем го дадоха политическите сили у нас през м.г. Въпреки драматичните съмнения и обвинения по отношение на машинния вот, които всяваха някои от тях, съществени опити за оспорване на резултатите нямаше.

Машините са важна стъпка напред в борбата с изборните манипулации, но не и с политическите манипулации. Има партии, които по някакви причини смятат, че машините силно ги ощетяват в привличането на избиратели. Затова тези партии – визирам най-вече ГЕРБ и ДПС – най-решително зовяха за връщане към „изгубения рай“ на хартиеното гласуване. И когато този „рай“ не се връща, не им остава друго, освен да тиражират съмнения в машините. Най-странни са завоите на ръководството на БСП, което беше голям радетел на прехода към машинен вот, но после тръгна първо да предлага възстановяване на хартията. Тезата, че машинният вот обърквал и отблъсквал точно техните избиратели, а не някои други, сякаш изразява не твърде ласкавото мнение на въпросното ръководство за собствения му електорат. А изобщо сред партиите има тенденция хипотетичният „страх от машините“ да се превръща в алиби за неубедителни изборни резултати. Тези резултати са неубедителни не заради недостатъците на машините, а заради недостатъците на политическите оферти към избирателя.

Погледнато в по-широк план, недоверието в технологията на изборите е част от по-общото недоверие на нашето общество в институциите. Машините не могат да го решат. Това, което те могат да направят, е да покажат как сме гласували. Да го покажат по-точно, отколкото преди.

Ива Лазарова: Още в самото начало трябва да подчертаем, че гласуването с машини представлява преди всичко технически въпрос. Сред неговите основни предимства са премахване на недействителните бюлетини и по-бърза и улеснена работа на изборната администрация на терен. То не е способно самостоятелно да повлияе на изборната активност; да ограничи манипулирания вот; купуването на гласове и т.н. А ако политическите формации го използват в своята реторика, това би следвало да се прави с реални и добре обмислени аргументи.

Изборните резултати на местата, в които сме идентифицирали нетипично и променливо поведение на избирателите, показват спад в активността през юли и ноември. Но дали машините са причината или например засилените акции на органите на реда, това е тема на допълнителен анализ.

Какви трябва да са основните послания към гражданите?

Борис Попиванов: Най-важното за едни избори не е технологията, а същината на политиката. Повечето хора не отиват до секциите не защото ги е страх от машините, а защото не виждат за кого да гласуват. И че когато намерим своята мотивация да подкрепим дадена партия или кандидат, машината ще ни позволи да го сторим лесно, бързо и удобно.

Ива Лазарова:  Най-важното послание трябва да е насочено към повишаване на избирателната активност. Участието в изборите е в основата на по-високата представителност на изборните институции. Всеки гласоподавател има най-демократичното право да избира кой да представлява неговите интереси - в страната, в публичните институции, на международната сцена. 

Технологията на гласуване е просто начинът, чрез който изразяваме волята си. Каквато и да е тя, най-важното е да има предпоставки и условия за правилното ѝ прилагане, а не за постоянното повдигане на различни съмнения в опити за консолидиране на електората в предизборните месеци.

Какво трябва да се направи, за да преодолеят избирателите недоверието и страха от машините?

Борис Попиванов: Повтарям убеждението си, че недоверие и страх действително има, но са далеч по-ограничени отколкото понякога се представят. Всичко това се преодолява с времето и практиката. По-трудно е да преодолеем кризата на представителството, убеждението на мнозина български граждани, че няма за кого да гласуват, независимо дали с хартия или машина.

Ива Лазарова: Почти година след въвеждането на изцяло машинно гласуване в секциите с над 300 избиратели, не е проведено социологическо проучване за причините за по-ниската избирателна активност. Партиите, които се застъпваха за връщането на хартиените бюлетини, твърдят, че избирателите им се затрудняват при упражняване на машинния вот и това ги възпира от гласуване. Това политическо говорене обаче не е подкрепено от конкретни данни. Дали по-ниската активност сред избирателите се дължи на страх или нежелание да гласуват с машини? Или пък на някоя друга причина като например: неспособността на политическите формации да постигнат компромис и да сформират управление, което най-вероятно води до отлив на избиратели извън твърдите партийни електорати; пандемичната обстановка, в която се проведоха изборите; акциите на МВР срещу купения и контролиран вот; туристическия сезон, в който бяха проведени юлските избори и др.? Още преди изборите през юли членове на ЦИК направиха своеобразен експеримент за гласуване с машини в Сливница и Доброславци, за да установят колко време е необходимо на избирателите да гласуват. Оказа се, че дори машините да забавят гласуването на някои от по-възрастните избиратели, те не са причина, която да ги възпре да упражнят правото си на глас. Така е видно, че ако тази технология на гласуване се разясни с мащабна, навременна и таргетирана информационна кампания, тя ще успокои страховете на избирателите, когато има такива. 

/ЛРМ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 11:16 на 03.12.2022 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация