site.btaКакви препоръки отправи ЕК към Румъния в доклада за върховенството на закона?

Европейската комисия представи в сряда, 13 юли, третия годишен Доклад за върховенството на закона, който обхваща всички държави членки на ЕС, включително Румъния и България, които доскоро бяха наблюдавани от Брюксел чрез отделния Механизъм за сътрудничество и проверка (МСП). 

Комисията създаде МСП като преходна мярка, тъй като в момента на присъединяването си към ЕС на 1 януари 2007 г., Румъния и България все още не бяха постигнали достатъчно напредък в областта на съдебните реформи, борбата с корупцията и с организираната престъпност (за България). 

Всеки доклад по Механизма за сътрудничество и проверка предизвикваше дни наред коментари и анализи какво е постигнато до момента и какво още трябва да се направи.

Във фокуса на годишните доклади за върховенството на закона в ЕС Европейската комисия е поставила националните правосъдни системи, уредбата за борба с корупцията, плурализма и свободата на медиите и други институционални въпроси, свързани с принципа на взаимозависимост и взаимоограничаване на властите. 

Какви констатации и препоръки отправи ЕК към северната ни съседка тази година?

След като години наред критиките и препоръките на Европейската комисия към Румъния бяха свързани основно с реформите в съдебната система и борбата с корупцията, фокусът сега сякаш се насочи към свободата на медиите.

За първи път Комисията въведе обща класация на държавите членки въз основа на 5 нива на риск по отношение на свободата на изразяване, отбелязаха медиите в Букурещ след публикуването на доклада. В доклада румънската преса е поставена в категорията с най-висок риск за свободата на изразяване заедно с България, Унгария, Полша, Гърция, Малта и Словения, посочи румънският информационен сайт G4Media.ro.

По отношение на съдебната система Европейската комисия отбеляза, че са започнали структурни реформи, които имат за цел да решат дългогодишни проблеми, и препоръча на Букурещ да гарантира, че при преразглеждането на законите в областта на правосъдието независимостта на съдебната система ще бъде защитена.

Във връзка с борбата с корупцията ЕК призова Румъния да се справи с оперативните предизвикателства пред Националната дирекция за борба с корупцията, включително при наемането на прокурори, и да следи отблизо въздействието на новата система за разследване и наказателно преследване на корупционни престъпления сред магистрати.

Една от основните критики към Румъния в предишните доклади бе свързана с т. нар. Специален отдел за разследване на магистрати, който според критиците създаваше предпоставки за сплашване и тормоз на представителите на съдебната система. Отделът, който бе разпуснат в началото на тази година, стана известен с опитите да препъне Лаура Кодруца Кьовеши - бившия румънски главен прокурор за борба с корупцията, по пътя към Европейската прокуратура. 

В тазгодишния доклад Европейската комисия отбелязва разпускането на „Специалния отдел“, но посочва, че „остават някои опасения“ относно новата система за разследване и наказателно преследване на магистрати. ЕК препоръча също на Румъния да гарантира независимостта на магистратите при приемането на нови законопроекти за правосъдието, като вземе предвид европейските стандарти и становищата на Венецианската комисия.

Това, което румънските медии откроиха от тазгодишния доклад на ЕК, е положението със свободата на медиите в страната. Фактът, че Румъния е поставена в категорията с най-висок риск за свободата на изразяване, бе изтъкнат в заглавията на почти всички публикации по темата за доклада на ЕК.

По-рано тази година неправителствената организация „Репортери без граници“ също констатира отстъпление в медийната свобода в Румъния. В класацията за 2022 г. Румъния падна с осем места в класацията на „Репортери без граници“ - до 56-о място, след като през 2020 г. и 2021 г. се нареждаше 48-ма. От категорията държави със „задоволителна ситуация“ по отношение на свободата на медиите, Румъния попадна в групата държави с „проблематична ситуация“. 

Въпреки констатацията, че медийният пейзаж в Румъния е разнообразен и относително плуралистичен, неправителствената организация „Репортери без граници“ обърна внимание върху тенденцията за превръщане на медиите в инструмент за пропаганда от страна на собствениците, върху липсата на прозрачност при финансирането и върху политическата намеса, особено когато става дума за назначаване на ръководителите на обществените радио- и телевизионни станции и на Националния аудиовизуален съвет. Неправителствената организация отбеляза, че законодателството за защита на свободата на изразяване и на печата не се прилага в достатъчна степен, а прокурори се месят в работата на журналистите, което е равносилно на тормоз.

В доклада за върховенството на закона Европейската комисия също обърна внимание на случаите на заплахи, тормоз и физическо насилие срещу журналисти. Като конкретни примери в доклада са посочени случая с Емилия Шеркан, която първа съобщи за възможно плагиатство при докторската дисертация на настоящия премиер Николае Чука, и този на журналиста от Браила Алин Кристя, който е разследван от Дирекцията за разследване на престъпленията на организираната престъпност и тероризма, след като публикува поредица материали за шефа на Окръжния инспекторат на полицията в Браила Дорин Кондруз.

Европейската комисията препоръча също на румънските власти да укрепят правилата и механизмите за повишаване на редакционната независимост на обществените медии в съответствие с европейските стандарти в тази област. ЕК обърна внимание, че липсва прозрачност при разпространението на съдържание, платено от партиите, по време на и извън предизборните кампании, както и по отношение на собствеността в медиите.

Друга констатация на Комисията е, че достъпът на журналистите до информация продължава да е ограничен.

Публикуването на доклада на ЕК тази година не предизвика обичайната лавина от политически коментари и анализи в Букурещ, особено от страна на управляващата коалиция, в която влизат двете най-големи партии в страната – Социалдемократическата и Национално-либералната.

От опозиционната реформаторска партия „Съюз за спасение на Румъния“ коментираха, че управляващите са върнали Румъния "във времето на Адриан Нъстасе отпреди присъединяването към ЕС", визирайки управлението от 2000 г. до 2004 г. на бившия премиер от СДП Адриан Нъстасе, белязано от множество корупционни скандали и други недемократични практики. Според "Съюз за спасение на Румъния" (ССР) докладът на ЕК е „сложил огледало пред лицето на тази противоестествена коалиция между социалдемократи и либерали, наложена и ръководена от президента Клаус Йоханис“. 

„(…) Връщаме се във времето на Адриан Нъстасе преди влизането в Европейския съюз. Успяхте да поставите Румъния в групата на високорисковите държави по отношение на свободата на печата. Това се случи след сплашването на журналисти, които разкриха плагиатството на Чука и законите на Секуритате (бившата политическа полиция от комунистическата епоха – бел. ред), както и след купуването на медии с партийни субсидии“, написа във Фейсбук лидерът на групата на депутатите от ССР Йонуц Мощяну и обвини управляващите, че са „хвърлили Румъния в групата на нелибералните държави“.

„СДП е партията, която все още не е предоставила списък на публикациите, за които плаща стотици хиляди евро месечно с публични средства“, посочи още Йонуц Мощяну. По думите му Специалният отдел за разследване на магистратите е премахнат само по име, но не и в действителност. 

Европейската комисия отправи в тазгодишния доклад още няколко препоръки към Румъния: да въведе правила за лобиране за членовете на парламента; да укрепи правилата и механизмите за подобряване на редакционната независимост на обществените медии; да осигури ефективни обществени консултации преди приемането на законопроекти и да продължи усилията за създаване на Национален институт по правата на човека в съответствие с т. нар. Парижки принципи на ООН.

Във времето до следващия доклад предстои да видим дали свободата на медиите ще се превърне в новата „проблемна“ сфера за Румъния.