ОБЗОР

site.btaЧествайки Петър Велики, Кремъл изостави довода за украинската „денацификация“ и обяви, че „специалната военна операция“ „възвръща“ земи и „подсилва“ Русия

Чествайки Петър Велики, Кремъл изостави довода за  украинската „денацификация“ и обяви, че „специалната военна операция“ „възвръща“ земи и „подсилва“ Русия
Чествайки Петър Велики, Кремъл изостави довода за  украинската „денацификация“ и обяви, че „специалната военна операция“ „възвръща“ земи и „подсилва“ Русия
Президентът на Русия Владимир Путин по време на посещението си на изложбата "Петър Велики. Раждането на империята". Снимка: АП

Чествайки на 9 юни 350-тата годишнина от рождението на Петър Велики, работил за наваксване на изоставането на Русия от Европа, президентът на Руската федерация Владимир Путин образно застана редом до „изключителната военна фигура“ на патриота, негов предшественик и сравни днешната си политика с тази на могъщия цар.

При посещението си на експозицията „Петър Велики. Раждането на империята“, Путин каза, че Петър Велики е водил Великата северна война (срещу Швеция) в продължение на 21 години. Някои разглеждали  това като война, в която от Швеция се отнема земя, но са грешели. „Петър не отнемаше нищо“ от Швеция, той „възвръщаше“ земя, която по право принадлежеше на Русия. Така са стояли нещата, обобщи днешният руски лидер, цитиран обстойно от световните медии.

Путин използва повода и за да обясни, че когато Петър основал новата имперска столица, носеща името му, никоя от тогавашните европейски държави не е признавала тази територия за част от Русия; всички я смятали за част от Швеция. Но всъщност, обясни Путин, Петър Велики „възвръщал и укрепвал“ територия, принадлежаща на славяните от незапомнени времена“. Точно това е правел владетелят, обобщи преди седмица Путин.

Очевидно на нас се падна също да възвръщаме и укрепваме, заключи руският президент.

„Путин Велики показа истинските си намерения“, изведе на следващия ден в заглавие британският в. „Дейли телеграф“. Изданието коментира, че сега само най-верните апологети ще могат да продължават да се крият зад формулата, според която войната в Украйна е заради легитимни опасения за сигурността на Русия. Сравнявайки се с Петър Велики, Путин елиминира всякакви възможни доводи в полза на онези, които твърдят, че смъртоносната му война цели денацификация на Украйна, смята лондонският вестник.

„Дейли телеграф“ посочва, че думите на стопанина на Кремъл съвсем не са били гаф или поведение за пред камерите. Той не се притесняваше да изложи на показ главните си схващания, изтъква изданието. И именно затова, смята вестникът, сега вече всякакви приказки за отстъпване на украински територии, за да бъде спряно кръвопролитието или за недопускане Русия да бъде унижена, трябва да спрат. „Ако той успее в Украйна, домогването на Путин, родено от натъртеното му его през Студената война, да си върне изгубена територия, няма да спре на западната граница на Украйна“.

Изданието „Ню стейтсмън“ коментира, че откакто идва на власт през декември 1999 г., Путин черпи от имперското минало на Русия, за да приведе доказателства  за неоспоримия статут на страната му като велика сила, чийто интереси трябва да бъдат зачитани. Той интерпретира унизителното разпадане на СССР в края на Студената война през 1991 г. като временно отклонение в иначе величавата история. "В историята ни имаше периоди, когато трябваше да отстъпваме, но само, за да се мобилизираме и да вървим напред, да се концентрираме и да вървим напред". Както отбелязва изданието, Путин вярва, че за пореден път Русия е готова да се придвижи напред.

Според руския президент ако държава или група държави не могат да взимат суверенни решения, тогава те в известен мисъл са колонии и нямат шанс да оцелеят в тази тежка геополитическа борба. Без съмнение, Путин визира Украйна и въпроса на кого съседната държава да бъде васална – на Русия или на Запада. Едно е ясно – московският лидер не предвижда бъдеще за Украйна като суверенна държава.

„Ню стейтсмън“ предупреждава, че няма причина да не вярваме на Путин и да смятаме, че амбициите му се изчерпват с Украйна. Три века по-рано Петър Велики настъпва към Азовско море по време на първата си военна кампания през 1695-96 г., за да осигури излаз на Черно море, но така и не стига до Мариупол, който сега Путин завладя. 

Обосновката за нуждата от „денацификация на Украйна“, оправдаваща нахлуването в съседната държава, всъщност е част от кремълската стратегия за „пренаписване на историята“, за да бъде наложен нов величав наратив, смята френският историк Никола Верт, автор на наскоро публикуваното есе „Путин, главният историк“, съобщава Франс прес.

Верт, който е президент на френския клон на НПО „Мемориал“, изтъква, че за 10 години хватката върху историческата памет на Русия е затегната, като се наблюдава „втвърдяване на все по-авторитарния, дори диктаторски режим“ на Путин. Верт припомня, че в този период са били пренаписани учебници по история, недотам славни исторически факти са премълчавани, влизат в сила репресивни закони за налагане на „ултранационалистически, дълбоко антизападен и антиевропейки наратив“.

След анексирането на Крим през 2014 г. е наложена и „опорната точка“, че Украйна е държава, доминирана от нацисти, обобщава Верт. Той допълва, че  в центъра на пренаписаната история и в основата на руската идентичност  е поставен „великият славен епизод от великата отечествена война, Втората световна война. А той е съсредоточен около идеята за военната слава на Русия. Тя обръща гръб на Европа и е изключително враждебна към „изродените ценности, присъщи на Запада“.

Неслучайно, смятаният доскоро за умерен бивш руски премиер и президент Дмитрий Медведев, понастоящем зам.-председател на влиятелния руски Съвет за сигурност, написа миналата седмица в Телеграм, че „ненавижда“ тези „копелета и изроди“, които „искат смърт за нас, за Русия“. Медведев не уточнява кои са „дегенератите“ – украинците, американците или целият Запад, но изявлението му също илюстрира втвърдяването на тона от страна на висши представители на Москва в разгара на настъплението срещу Украйна, отбелязва АФП.

На 12 май Медведев написа в Телеграм, че въоръжавайки Украйна, западните страни подклаждат опосредстван (прокси) конфликт, „който рискува да прерасне в ядрена война от голям мащаб“. А на 30 май заплаши с ответни мерки срещу „западните центрове за вземане на решения“, в случай на украински удари по руска територия с американски ракети. В неотдавнашно интервю за катарската телевизия „Ал Джазира“ Медведев предупреди, че „конниците на Апокалипсиса са тръгнали и ние можем единствено да се уповаваме на Бог“. Вчера Медведев написа в Телеграм: „Само един въпрос: Кой е казал, че Украйна изобщо ще я има на световната карта след две години ?". Кремъл не коментира последното изявление на бившия руски лидер. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков каза само: "Знаем, че Украйна има сериозни проблеми", предаде ДПА.

А доказателство за това, че амбициите да се върви по стъпките на Петър Велики не се изчерпват с Украйна, се появи на 8 юни. Тогава руският депутат Евгений Фьодоров, съпартиец на Путин от партията „Единна Русия“, е внесъл в руската Дума законопроект за оспорване на независимостта на Литва, а след това – и за отмяна на членството й в НАТО. Според Фьодоров, когато е била призната независимостта на Литва е бил нарушен закон на СССР, който урежда въпроси, свързани с отделянето на съюзни републики. Съветският закон предвиждал произвеждане на референдум за отделяне, а такъв в Литва нямало. Така Фьодоров стига до твърдението, че Литва е „спорно юридическо лице“ и според устава на НАТО не може да бъде член на алианса, съобщава „Дойче веле“.

Както посочва в. „Джерузалем пост“, Фьодоров се домогва до това Русия да намери основание, което  да й позволи да изтласка НАТО от държавите, присъединили се към пакта след 1999 година. Фьодоров твърди, че Държавният съвет на СССР, признал независимостта на Литва, бил неконституционен орган. В отговор литовският външен министър Габриелюс Ландсбергис каза, че „само държава, управлявана от зверове, може да започне война като тази, започната от Русия. Не съм изненадан, че в политиката те не се държат според човешките стандарти“, каза Ландсбергис, цитиран от „Джерузалем пост“. Пресслужбата на литовското президентство е отказала коментар за проектозакона, според основния литовски интернет портал „Делфи нюз“, защото „не коментираме абсурдни неща“.

Противно на твърдението на Фьодоров, всъщност на 9 февруари 1991 г. в Литва е произведен референдум (месеци преди признаването на литовската независимост от Държавния съвет на СССР). Деветдесет и един процента от участвалите в това всенародно допитване се обявяват за независимост. Допитването се произвежда след кървави сблъсъци между съветската армия и литовски цивилни, отстояващи независимостта. През март 1990 г. Литва вече е обявила независимост от СССР. Също през март, година по-късно Латвия и Естония произвеждат референдуми, а Държавният съвет на СССР признава независимостта им през септември 1991 г.

Успоредно с Фьодоров, Владимир Евсеев от московския Институт за страните от Общността на независимите държави, каза за MK.ru, че като се отхвърли признаването на литовската независимост от СССР, Руската федерация може след това да отхвърли признаването на границите на Литва. „Имаме много жалби срещу Литва, особено във връзка с правата на рускоезичното население“, каза Евсеев, цитиран от „Джерузалем пост“. „Освен това, съществува и сценарий, според който ще трябва да влезем на нейна територия, за да осигурим коридор до Калининград“. Евсеев изтъква, че заради напрежението в района, връзката между Руската федерация и Калининград може да бъде блокирана и Калининград може да бъде поставен под натиск или завладян. „В случай на реална военна заплаха за региона на Калининград, Руската федерация ще бъде принудена да създаде сухопътен коридор в региона през територията на Литва“, каза още Евсеев.

Той предупреди, че балтийските републики „правят същата грешка като Украйна, която смяташе, че Руската федерация никога няма да изпрати войски, защото САЩ стоят зад гърба й“.

В реч на 21 февруари 2022 г., три дни преди инвазията, Путин каза, че Украйна е „исторически руска земя“ и нарече даването на независимост на съветските републики „исторически, стратегически грешки“.

Живеещият в чужбина Михаил Касянов – първият руски премиер през президентското управление на Путин, заяви за АФП, че според него „Путин вече не е на себе си. Не в медицински смисъл, а в политически“. Касянов, който сега е лидер на опозиционната партия „Народна свобода“, каза, че Путин, който през октомври навършва 70 години, през последните две десетилетия е целял да изгради система, „основана на безнаказаност и страх“. Според Касянов тази насърчавана от Путин система е започнала да функционира дори по по-циничен, по-жесток начин, отколкото в последните етапи на Съветския съюз. По същество това е система на КГБ, основана на пълно беззаконие. Ясно е, че те не очакват никакво наказание“. Ако Украйна падне, предупреждава Касянов, следващите ще бъдат балтийските държави.

Както изтъква историкът Данил Коцубински пред АФП, в контекста на високо напрежение между Москва и Европа, мнозина руснаци се питат дали Путин не възнамерява „да затвори прозореца към Европа“, отворен преди три века от Петър Велики.

Касянов смята, че ще е необходимо около едно десетилетие, след като руският президент бъде заменен от „квазинаследник“, контролиран от службите за сигурност, за да се извърши „декомунизация“ и „депутинизация“ на страната. „Това ще бъде трудно, особено след тази престъпна война“ прогнозира Касянов, защото „по същество целият набор от икономически и социални реформи трябва да започне отначало“.

В интервю за последния брой на британския в. „Сънди таймс“ Хенри Кисинджър посочва, че Путин е „глава на една пропадаща държава и вече е загубил чувството си за мярка“.

Както изглежда, и Касянов, и Кисинджър са на мнение, че Путин ще завърши исторически цикъл, започнат от Петър Първи, и има голяма вероятност да се превърне във „Владимир Последни“.

 

 

/ПТА/

news.modal.header

news.modal.text

Към 01:49 на 11.08.2022 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация