ОБЗОР

site.btaВойната в Украйна промени позициите на Русия и Китай около масата на световната политика

Войната в Украйна промени позициите на Русия и Китай около масата на световната политика
Войната в Украйна промени позициите на Русия и Китай около масата на световната политика
Снимка: АП.

Русия и Китай откриха нов трансграничен мост в Далечния изток, който се надяват да стимулира допълнително търговията в момент, когато Москва е под ударите на мащабните западни санкции, наложени заради инвазията в Украйна.

Мостът, който свързва руския град Благовешченск с китайския град Хейхъ през река Амур, е дълъг малко над един километър и струва близо 19 млрд. рубли (около 300 млн. евро), от които 14 млрд. рубли са инвестирани от руска страна, посочва Франс прес.

На фона на фойерверки товарни камиони от двете страни преминаха по двулентовия мост, който беше украсен със знамена в цветовете на двете държави, посочи Ройтерс.

Руските власти заявиха, че мостът ще сближи Москва и Пекин, като стимулира търговията, след като през февруари те обявиха партньорство "без ограничения", малко преди президентът Владимир Путин да изпрати войските си в Украйна.

"В днешния разделен свят мостът Благовешченск-Хейхъ между Русия и Китай носи особено символично значение", заяви Юрий Трутнев, представител на Кремъл в руския Далечен изток.

Китай иска да задълбочи практическото сътрудничество с Русия във всички области, заяви при откриването китайският вицепремиер Ху Чунхуа.

Министърът на транспорта на Русия Виталий Савелиев заяви, че мостът ще спомогне за увеличаване на двустранния годишен стокообмен до повече от 1 млн. тона стоки. „Москоу таймс“ посочва, че дневно  новата транспортна връзка ще може да обслужва по 630 товарни камиони, 164 автобуса и 68 други превозни средства.

Мостът се строи от 2016 г. и беше завършен през май 2020 г., уточнява Ройтерс, но откриването му се забави заради трансграничните ограничения заради КОВИД-19, заявиха от БТС-МОСТ, фирмата, която изгражда съоръжението от руска страна.

От БТС-МОСТ заявиха, че товарният трафик по моста ще съкрати разстоянието за придвижване на китайските стоки до Западна Русия с 1500 км. Превозните средства, преминаващи по моста, трябва да заплащат пътна такса в размер на 8700 рубли (150 долара) - цена, която се очаква да намалява с течение на времето, тъй като таксите за преминаване започват да компенсират разходите за строителство.  

През април Русия заяви, че очаква стоковите потоци с Китай да нараснат, а търговията с Пекин да достигне 200 млрд. долара до 2024 г.

Китай е основен купувач на руски природни ресурси и селскостопански продукти, докато продава на Русия стоки в диапазона от „А“ до „Я“.

Въпреки че Китай отказва да осъди действията на Русия в Украйна и критикува западните санкции срещу Москва, е очевидно, че стратегическите цели на сближаването на двете страни  се различават.

Макар и да показват на Запада, основно на САЩ,  несъгласието с неговата политика, действията на Москва и Пекин са задвижвани от различни намерения. Все пак моментът на откриването на моста – по време на срещата в хотел „Шангри Ла“в Сингапур - е важен, отбеляза „Гласът на Америка“. Русия и Китай бяха подложени на сериозни критики на срещата на върха и според анализатори мостът е сигнал, че Китай може да помогне на Русия да се справи с икономическите санкции. Мостът Благовешченск-Хейхъ беше открит само месец след пускането в експлоатация на друга транспортна връзка между двете страни – железопътен мост.

В същото време трябва да се чуват и разбират посланията, отправяни от двете страни, за отношенията им. Ако руският президент Владимир Путин по време на Зимните олимпийски игри в Пекин обяви приятелството си с китайския президент Си Цзинпин за "безгранично", на церемонията по откриването на моста Благовешченск-Хейхъ китайският вицепремиер Ху Чунхуа  посочи, че Китай е готов да се срещне с Русия по средата на пътя. 

Двете страни също така планират да създадат трансгранична зона за икономическо сътрудничество в близост до моста, "за да улеснят всеобхватното сътрудничество" и да насърчат развитието на всеобхватното стратегическо партньорство между Китай и Русия, информира китайската телевизия CCTV.

Коя е суперсилата от двете страни не е трудно да се досетим. Защото и двата открити наскоро  моста – този за автомобилен транспорт и железопътният – са част не от руска стратегическа инициатива, а са „малка“ брънка от амбициозната глобална инициатива на Китай „Един пояс, един път“. Русия се въздържаше  да допусне мащабни китайски инвестиции по тази програма. Но след инвазията в Украйна Москва промени позицията си и покани китайски компании да инвестират в инфраструктура.

„Политико“ отчете коренната промяна в отношенията между Москва и Пекин отпреди седем десетилетия и днес. Под заглавие „Новият васал на Китай: Владимир Путин“ медията припомня как когато председателят Мао Цзедун посещава съветския диктатор Йосиф Сталин през зимата на 1949 г., той е в много голяма степен в положението на  молител. И Сталин го праща да чака седмици наред в затрупаната си със сняг дача № 2, на 27 км от Москва, където униженият и притеснен китайски лидер се оплаквал от всичко - от качеството на рибата до неудобния си матрак. Когато двамата комунистически лидери все пак стигат до делова работа, Сталин си проправя път към много изгодна сделка, по силата на която Мао приема да купи руско оръжие и тежка техника със заем, по който Пекин ще трябва да плаща лихви.

Седем десетилетия по-късно динамиката на отношенията се променя коренно. Малко преди да нахлуе в Украйна, руският президент Владимир Путин пътува до Зимните олимпийски игри в Пекин, за да провъзгласи приятелството "без граници" с китайския президент Си Цзинпин, но в наши дни няма съмнение кой е истинската суперсила в този дует. Икономиката на Китай, възлизаща на 18 трилиона долара, вече е 10 пъти по-могъща от тази на Русия. Пекин ще държи почти всички козове при определянето на условията на всякакви финансови спасителни за Москва линии, защото вече той е Големият брат.

През последните три месеца промяната е очевидна – изходните позиции в двустранните отношение Китай-Русия стават все по-ясни. Пекин не иска сам да стане жертва на санкции, затова поставя граници на отношенията. Руската икономика е изправена пред рязко свиване поради петролното и газово ембарго от страна на ЕС. Единственият благодетел, на когото Путин може да предложи излишното си „черно злато“, е Поднебесната империя. През май вносът на руски суров петрол по море в Китай достигна двугодишен връх с 1,14 млн. барела на ден, което е увеличение от 800 000 барела на ден през 2021 г., сочат данни на „Вортекса Анаблитикс“.Само че това не е проява на политическа солидарност. Международните санкции означават, че търговците са предпазливи в работата си с руски суров петрол, създавайки мини пренасищане, в резултат на което руският петрол се търгува с 20 до 30 долара по-евтино от международните референтни цени. Като се има предвид, че Китай внася повече от 10 млн. барела дневно, със сигурност има възможност да купува повече, особено когато икономиката постепенно се възстанови от локдауна заради коронавируса и ограничителните мерки бъдат премахнати в ключови градове като Шанхай. Но руските продажби за ЕС са около 2,4 млн. барела дневно. Като се имат предвид опасенията на самия Китай относно сигурността, свързани с прекомерната зависимост от отделни доставчици, би било много малко вероятно Китай внезапно да започне да купува целия излишък от руски петрол.

По подобен начин Китай държи картите, когато става въпрос за газ.

Трябва да е ясно, че за Си Цзинпин цел №1 е просперитетът и сигурността на Китай, а не спасяването на Русия. Поради което, да, Пекин ще купува освободения от европейските пазари руски петрол, но само част от него и то с голяма отстъпка от цените на световните пазари.

Видно става също, че политиката на Пекин не се води от меценати. Китай определя цената за подкрепата, която оказва на Русия -  например иска да се ограничи изключително доходоносната продажба на руско оръжия за Индия, доколкото Пекин и Делхи не са „другарчета“. И дали в Пекин приемат за нормално, когато воюват с индийски войници, въоръжени с руски оръжия? Едва ли.

Така че на отношенията Пекин-Москва не бива да се гледа като на определени от „моста на дружбата“, открит наскоро над река Амур. Путин иска да възстанови миналата слава на нацията си. Китай пък е страна, която  се стреми да преодолее историческите си унижения и да застане на позицията на световен лидер. Времето, когато СССР превъзхождаше Китай идеологически и икономически, отдавна е минало. 

Каква Русия отговаря на дългосрочните интереси на Китай? „Отслабена и от войни и санкции, но не изпаднала в хаос и нестабилна“, посочва Бобо Ло, бивш заместник-шеф на австралийската мисия в Москва, който сега работи за Института Лоуи.“Изолацията на Русия ще я тласне още повече към позицията на младши партньор в двустранните отношения, което същевременно ще увеличи икономическата и стратегическата й зависимост от Китай“, цитира думите му „Политико“.

Вероятно сред руският елит не е налице задоволство от позицията на младши партньор в отношенията с Китай. Но каква друга алтернатива – засега - има за Путин? Пък и философията на „Един пояс, един път“ е приемлива за стопанина на Кремъл – Китай осигурява ресурси, но не се намесва във вътрешните работи на „облагодетелствания“. Което би позволило на Москва да се концентрира върху битката със САЩ. Но в Кремъл не бива да забравят цитираните от Асошиейтед прес думи на  китайския министър на отбраната генерал Вей Фънхъ, че „развитието на китайско-руските отношения е партньорство, а не съюз“.

/ПТА/

news.modal.header

news.modal.text

Към 21:10 на 11.08.2022 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация