ОБЗОР

site.btaОтразява ли се френското ротационно председателство на ЕС върху изборите във Франция

Отразява ли се френското ротационно председателство на ЕС върху изборите във Франция
Отразява ли се френското ротационно председателство на ЕС върху изборите във Франция
Френският президент Еманюел Макрон. снимка: АП

От 1 януари до 30 юни Франция е ротационен председател на ЕС. Това председателство съвпадна с президентските  и с парламентарните избори във Франция и случващото се с Макрон по време на него  безспорно оказа влияние върху тях, отбелязват френски издания в коментари относно изхода от първия тур на парламентарните избори, на който обединената левица се оказа с изравнени позиции с коалицията на Макрон, спечелил само преди два месеца президентските избори.

Всяко действие на Еманюел Макрон като лидер на страната ротационен председател на ЕС се гледа под лупа освен в Европа и в самата Франция, където то се разглеждаше и като действие на кандидат за президент, а сега и като действие на лидер на предизборна коалиция. И всичко това рефлектира върху настроенията на избирателите в самата Франция.

По водещата тема, с която се занимава френското ротационно председателство – намиране на изход от кризата в Украйна -  миналата седмица бе белязана от оживените реакции на повторения от Макрон призив, че Русия не трябва да не бъде унижавана. За първи път Макрон спомена това на 9 май в реч в Страсбург, а после го повтори в интервю, което даде в началото на юни за регионалната преса във Франция. Отправяйки този призио Макрон гледа в по-далечна перспектива, когато мирът ще се върне и в Европа трябва да бъдат установени нови баланси в областта на сигурността, посочва Франс прес в свой анализ по темата. Според Макрон не трябва да има поддаване на изкушението Русия да бъде унижавана, нито пък да се проявява реваншизъм спрямо нея. Макрон прави алюзии с диктата, наложен през 1919 г. от победителите в Първата световна война на Германия, съпътстван с големи териториални загуби и репарации, което в крайна сметка доведе до нова световна война, посочва агенцията.

Тази позиция на Макрон  обаче бе разкритикувана на 4 юни от украинския външен министър Дмитро Кулеба, който заяви, че призивите да не се унижава Русия могат само да унижат Франция и всяка друга страна, която ги отправя. Той препоръча всички да се фокусират по-добре върху начина как да се постави Русия на мястото й. Председателят на украинския парламент Руслан Стефанчук пък заяви, че никой не може да унижи повече руснаците, отколкото ги унижи самият Владимир Путин, като ги въвлече в офанзивата в Украйна. Марко Микелсон, председател на комисията по външни дела в естонския парламент, се запита дали Макрон  търси все още пътища за спестяване на унижението на военнопрестъпника Путин и ако е така, как той ще обясни това, например, на някое ранено в Украйна дете. Дипломат номер едно на Литва Едгарс Ринкевич иронизира пък диалога, който Макрон продължава да води с Путин, като цитира текста на песничка, гласящ: „Може би съм си изгубил гордостта”.  А в интервю за германския вестник "Билд" полският президент Анджей Дуда разкритикува идеята да се преговаря с Путин на фона на руското нахлуване в Украйна. „Тези разговори са безполезни. Какво ще донесат? Те само легитимират човека, отговорен за престъпленията, извършени от руската армия в Украйна”, каза той.  „Да не би някой да е разговарял така с Адолф Хитлер по време на Втората световна война? Да не би някой да е казвал тогава, че трябва да бъде запазено достойнството на Хитлер? Че трябва да се действа така, че Адолф Хитлер да не бъде унизен? Не съм чувал такова нещо”, допълни Дуда. А пък Майкъл Макфол, бивш посланик на САЩ в Русия по времето на Барак Обама, подчерта, че Путин ще преговаря само когато армията му няма да може  повече да напредва в Украйна, независимо дали е унижен или не, и Макрон трябва да се концентрира върху това.

Срещу честите телефонни разговори на западни лидери, в частност на Макрон, с Путин се обяви на два пъти естонската премиерка Кая Калас. Тя съобщи, че оживени дискусии по темата е имало на срещата на върха на ЕС в края на май. А още през март в Украйна журналисти и анализатори също казаха, че разговорите на Макрон с Путин по телефона са безплодни и безсмислени, припомня телевизия „Бе Еф Ем”. Тогава в Украйна дори бе измислен глаголът „макронирам”. Смисълът му е „много съм обезпокоен от дадена ситуация, но не правя нищо”. Изобретяването на този глагол бе илюстрация, че някои украинци смятат, че Макрон трябва изобщо да престане с телефонните разговори с Путин, защото те не водят до нищо.

На 10 юни Елисейският дворец се опита да разсее полемиката, породена от призива на Макрон да не бъде унижавана Русия, като подчерта, че Франция иска победата на Украйна  и възстановяването на териториалната й цялост. Завладяването на чужди територии по военен път не може да бъде прието при никакви условия, мирът трябва да бъде договорен при спазване на международното право и суверенитета на Украйна, като не трябва да бъдат оставени и ненаказани военните престъпления, извършени от руските сили, подчерта Елисейският дворец. Президентството освен това каза, че Франция е готова да помогне и за деблокирането на пристанището в Одеса.

Опитите на Макрон да посредничи в украинската криза и призивите му да не бъде унижавана Русия не му печелят положителни точки и в самата Русия, съобщава телевизия „Бе Еф Ем”.  Прокремълският руски журналист Владимир Соловьов например каза, че в Русия също има нов термин, произхождащ от името на Макрон и от неговите телефонни разговори с Путин, и това е „макронитирам”. Той означава често звъня по телефона, без това да води до нещо. „Макрон звъни много често. За щастие Путин не винаги му вдига телефона”, иронизира Соловьов. А руският политически анализатор Хенри Сардарян разкритикува това, че Макрон всеки път си прави официални снимки, като говори по телефона с Путин. Според анализатора от тези официални снимки човек остава с впечатлението, че при всеки разговор Макрон сякаш страда. „Притеснявам се за него”, иронизира Сардарян. „Тези разговори са труден тест за него”, допълва той.

Макрон освен това продължава да бъде упрекван и в Европа, но и във Франция, че не е посетил Киев от началото на руската инвазия в Украйна. В края на май той прати там новата френска външна министърка Катрин Колона. Визитата злощастно съвпадна със смъртта на френски журналист, отразяващ хуманитарна операция в Източна Украйна и поразен при обстрел от шрапнел. Колона каза, че обстрелът е бил руски. А сега предстои в  Киев да отиде и председателят на Сената Жерар Ларше. Във вторник и сряда Макрон ще посети  Румъния и Молдова. В тази връзка започна да се споменава, че може да се състои и изненадваща визита в Киев. Германският в. „Велт ам Зонтаг” пък написа, че Макрон заедно с германския канцлер Олаф Шолц и италианския премиер Марио Драги ще пътуват до Киев преди срещата на Г-7, която е на 27 и 28 юни. Ако това се случи, то в Киев ще се озоват заедно трима лидери, чиито страни бяха упрекнати на няколко пъти от украинския президент Володимир Зеленски заради миналите им близки отношения с Русия.

От Елисейския дворец уточниха, че на този етап няма подготовка за визита на Макрон в Украйна и поясниха, че тя ще се състои, когато моментът е подходящ. Разтълкувано, това означава, че евентуална визита би могла да бъде свързана с развитието на разглеждането на кандидатурата на Украйна в ЕС, което ще бъде дискутирано на европейската среща на върха на 23 юни, отбелязва Франс прес. Макрон засега предлага на Украйна присъединяване към обявената от него на 9 май в Страсбург Европейска политическа общност, но Украйна предпочита да се говори за членство в ЕС и гледа с недоверие на всякакви алтернативи на това, въпреки че Макрон подчертава, че предложената от него общност няма да е алтернатива на ЕС, а ще е допълнение към съюза, отбеляза неотдавна „Монд”.

Освен посредничество в украинската криза, на 6 юни като ротационен председател на ЕС Макрон изрази готовност да приеме в Париж, когато настъпи подходящият момент, властите на България и на Република Северна Македония за сключване на двустранно споразумение, което ще позволи началото на преговорите със Скопие за присъединяване към ЕС. А Елисейският дворец припомни, че от няколко седмици Франция като ротационен председател на ЕС подкрепя намирането на решение на спора между двете съседни балкански държави.  През 2019 г. Франция заедно с две други държави членки  - Нидерландия и Дания - наложи вето върху започване на преговорите за присъединяване на Северна Македония и Албания, припомня Франс прес. Тогава Макрон смяташе, че тези две страни не са изпълнили нужните условия за започване на преговори. България наложи вето на Република Северна Македония година по-късно. Сега Франция е променила позицията си в светлината на промяната на геополитическата ситуация в Европа, но до края на френското председателство едва ли френските усилия за разрешаване на спора между София и Скопие ще дадат резултат.

Тези осеяни с много препятствия посреднически усилия на ротационния председател на ЕС Макрон и разгорещените разговори, които предизвикват те и във Франция,  и в Европа, някак си оставиха в сянка две положителни неща, които се случиха миналата седмица.  Първо, през уикенда новият австралийски премиер Антъни Албанезе съобщи, че правителството му е постигнало споразумение на стойност 555 милиона евро с френската компания „Навал груп“ за уреждане на въпроса с провалената миналата година сделка за френски конвенционални подводници. Споразумението е било постигнато след обсъждания с френския президент. Така Макрон и цяла Франция могат да забравят за унижението, което усетиха, когато през септември стана ясно, че Австралия е сключила стратегическо партньорство със САЩ и Великобритания в рамките на което ще получи ядрени подводници от Вашингтон и затова се отказва от договор с Париж за десетки милиарди евро. Това завари Париж неподготвен и се твърди, че тази непредвидена ситуация е допринесла да не бъдат  преназначени в новото френско правителство тогавашните министри на външните работи и на въоръжените сили,  Жан-Ив Льо Дриан и Флоранс Парли.

Второто положително нещо бе, че на 10 юни вътрешният министър Дарманен обяви, че точно на финалната права на френското ротационно председателство е преодолян първият етап по реформата на европейската имиграционна политика. Той съобщи, че по време на среща в Люксембург между голямо мнозинство от страните членки на ЕС е постигнато съгласие по прилагане на временна система за солидарност със страните на първа линия на миграционния наплив -  петте средиземноморски еврочленки (Италия, Испания, Гърция, Кипър и Малта). Механизмът предвижда пренастаняване на кандидати за убежище от страни на първа линия в страни, пожелали да ги приемат, пояснява Франс прес. Той ще е в сила за една година. Целта е да бъдат пренастанени 10 000 души през тази година. Механизмът може да бъде удължаван след изтичането на срока му на действие. Страните, които не искат в тях да бъдат пренастанени кандидати за убежище, пък ще могат да участват с финансова помощ или помощ от друго естество за страните на първа линия. Този напредък е безспорно успех за ротационното председателство на Франция, но и за Макрон в частност, който, между впрочем, планира да извърши през втория си президентски мандат и реформи на приема на кандидати за убежище на територията на Франция.

/ПТА/

news.modal.header

news.modal.text

Към 01:50 на 16.08.2022 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация