ОБЗОР

site.btaКандидатурата на Косово за членство в Съвета на Европа – реакции и перспективи

Кандидатурата на Косово за членство в Съвета на Европа – реакции и перспективи
Кандидатурата на Косово за членство в Съвета на Европа – реакции и перспективи
Снимка: Съвет на Европа

Косово направи поредната стъпка, с която да утвърди независимостта си, като внесе  молба за членство в Съвета на Европа. Това съвсем очаквано предизвика бурната реакция на Белград.

Министърката на външните работи на Косово Доника Гервала каза във видеообръщение след  внасянето на молбата миналата седмица, че официална Прищина отваря нова глава. Тя изтъкна, че Косово е „най-демократичната страна в региона и най-европейската“.

Някогашната сръбска област, чиято независимост Белград не признава, предприе крачката в момент, когато Русия вече не е част от Съвета на Европа. Москва прекрати членството си в паневропейската организация, защитаваща човешките права, часове преди вот за изключването й в средата на март, три седмици след инвазията в Украйна.

Това обстоятелство увеличава шансовете на Прищина да получи необходимата подкрепа на две трети от 46-те членки на Съвета на Европа.

Косово обяви независимост от Сърбия през 2008 година, близо десет години след края на въоръжения конфликт между косовските албанци и сърбите през  1999 година. Страната е призната за независима от 110 държави в света, но членството й в ООН е блокирано от ветото на Русия, която е близък съюзник на Белград. 

През ноември 2015 година Косово не успя да стане член на ЮНЕСКО, след като Белград лобира срещу Прищина, но Косово се присъедини към ФИФА на следващата година.

Как реагира официален Белград - реакцията на сръбските политици

Веднага след внасянето на косовската молба сръбският президент Александър Вучич обяви, че Сърбия свиква Съвета за национална сигурност и заяви, че Белград ще се противопостави по дипломатически и мирен начин на това членство, което е нарушение на Вашингтонското споразумение, имайки предвид  споразумението от 2020 година, което двете страни сключиха във Вашингтон, предвиждащо икономическо сътрудничество и мораториум една година Косово да не кандидатства в международни организации, а Сърбия да прекрати убеждаването на страни, признали независимостта Косово, да се откажат от това си решение. Мораториумът изтече на четвърти септември 2021 година.

След заседанието на Съвета за национална  сигурност сръбският външен министър Никола Селакович каза, че две големи държави оказват логистична подкрепа на Косово в кампанията за получаване на признаване на независимостта и че е предал на президента Александър Вучич дипломатически ноти от четири страни, които са оттеглили признаването на Косово, но не посочи кои са те.

Премиерът на Сърбия Ана Бърнабич определи молбата на Прищина за членство в Съвета на Европа като „върха на цинизма“, а според лидера на Социалистическата партия на Сърбия и председател на парламента Ивица Дачич искането на Косово е голям удар върху стремежа да се намери компромисно решение в  отношенията Прищина-Белград.

Реакцията на Запада

Европейският съюз, неговите членки и институции, призовават Прищина и Белград да действат въздържано и да не предприемат едностранни действия, които да засилват напрежението, каза говорителят на Европейската комисия Петер Стано, цитиран от сръбските медии.

Пратеникът на германското правителство за Западните Балкани Мануел Сарацин написа в Туитър, че становището на Германия е ясно - Косово е в сърцето на Европа и принадлежи на Съвета на Европа. Той изрази пред министъра на външните работи на Косово Доника Гервала подкрепата на Германия към Косово за членство в Съвета на Европа.

Държавният департамент посочи, че Косово и Сърбия са суверени страни, които имат право да определят собствените си външнополитически приоритети. Коментарът бе в отговор на въпрос на „Гласът на Америка“ по повод  изявлението  на Вучич, че Косово с молбата си за членство в СЕ е  нарушило Вашингтонското споразумение.

Коментари в Сърбия

Слободан Зечевич от Института за европейски проучвания каза пред Евронюз Сърбия, че решението на Прищина да кандидатства за членство  в Съвета на Европа нарушава прилагането на договореното според Вашингтонстото споразумение, което се е спазвало мълчаливо, въпреки че срокът е изтекъл през септември миналата година.  

Според него сега властите в Прищина използват кризата в Украйна да инициират на практика нова криза, нещо като „дипломатическа война“ между Белград и Прищина.

Бившият председател на Координационния център за Косово и Метохия Небойша Чович пък оцени пред Танюг, че подаването на косовската молба сега не е случайно, а е направено по план, и Сърбия няма много възможности за маневриране.

Председателката на Центъра за външна политика Сузана Грубешич каза, че макар Прищина да твърди, че си е осигурила подкрепата от две трети от страните членки, което й е нужно за прием в Съвета на Европа, Косово няма веднага да бъде прието, тъй като дипломатическата процедура трае до една година. Грубешич изтъкна, че ако Прищина бъде приета в паневропейската организация, това би било един вид прецедент, тъй като в Съвета на Европа влизат международно признати държави, членки на ООН.

Процедурата за прием в Съвета на Европа

Както сочи досегашният опит, от внасянето на молбата за членство до получаването на статут на пълноправен член на Съвета на Европа могат да минат и няколко години.

Най-напред е нужна подкрепата на две трети от членовете на Комитета на министрите на Съвета на Европа, за да започне разглеждането на молбата. Комитетът на министрите е съставен от външните министри на страните-членки или техни заместници. Повечето страни в СЕ признават независимостта на Косово, така че се очаква положителен изход от гласуването в този орган. След това молбата се изпраща в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ). 

Страната кандидат трябва да изпълнява критериите на паневропейската организация в областта на демокрацията, зачитането на човешките правата и върховенството на закона. Представителите на ПАСЕ контролират изпълнението на стандартите.

Опитът на други страни сочи, че хармонизирането със стандартите може да отнеме няколко години, а продължителността  на процеса зависи изцяло от страната кандидат. Ако в края на този процес държавата  бъде подкрепена от две трети от гласовете в ПАСЕ, молбата се връща в Комитета  на министрите за окончателно приемане, допълва агенция Бета.

Изпълнителният директор на Косовския институт за справедливост Ехат Мифтарай посочва пред „Свободна Европа“, че Косово е изпълнило някои от критериите преди няколко години и отбелязва, че ако Косово стане член на Съвета на Европа, гражданите му ще имат възможност да се обръщат към Европейския съд по правата на човека в Страсбург.

Според бившия омбудсман Хилми Яшари  Прищина ще трябва да се изправи пред предизвикателствата по пътя към членството в Съвета на Европа. Като пример дава проблемите в правосъдната система и по-конкретно забавянето на съдебните производства. По думите му надлежните институции трябва да извършат нужните реформи, за да се подготвят за членството.

Съветът на Европа вече има  канцелария в Прищина, чрез която се оказва подкрепа за косовските институции, върховенството  на закона и защитата на културното наследство, а Косово досега е успяло да стане пълноправен член на някои организации, които са част от Съвета на Европа, като Банката  за развитие и Венецианската комисия.

/ПК/

news.modal.header

news.modal.text

Към 16:42 на 07.07.2022 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация