site.btaХиперзвуковите оръжия - средство за сдържане, лост за преговори и международен престиж
AV 18:57:01 17-11-2021
NS1853AV.006
Свят - геополитика - отбрана - технологии - обзор
Хиперзвуковите оръжия - средство
за сдържане, лост за преговори
и международен престиж
София, 10 ноември /Николай Станоев от БТА/
Когато руският президент Владимир Путин обяви в годишното си послание към парламента на 1 март 2018 г., че страната му разполага с нови, "непобедими оръжия", думите му получиха силен международен отзвук. Предназначена колкото за домашната сцена, броени дни преди избори, на които Путин бе преизбран, толкова и за чуждестранните съперници на Русия, в условия на засилено геополитическо напрежение със Запада, новината бе посрещната във Вашингтон и европейските столици с известен скептицизъм, но и с безпокойство.
Оттогава Русия представи няколко хиперзвукови ракети (можещи да летят със скорост поне пет пъти по-висока от тази на звука) - "Авангард", "Кинжал" и "Циркон". Страната "е взела голяма преднина" в тази сфера, отбелязва Франс прес, като според специалисти "води с една дължина".
Това са оръжия, предназначени "да сплашат Запада", коментира независимият руски анализатор Александър Голц. В речта си преди три години Путин неслучайно предупреди, че Русия ще използва ядрени оръжия, ако бъде нападната.
Западни експерти обаче изразяват тревога, че светът се връща към високорискова ситуация, в която балансът на ядрените сили може да бъде застрашен. През последните месеци редица държави - не само Русия, но и САЩ и Северна Корея - извършиха изпитания на хиперзвукови технологии. Китай от своя страна отрече твърденията на в. "Файненшъл таймс", че също е тествал такава технология през август. Съединените щати обаче изразиха силно безпокойство във връзка с предполагаемите изпитания, а Русия, която се сближи с Китай в общ геополитически фронт срещу Запада, ги защити. Най-висшият американски военен, генерал Марк Мили, дори каза, че китайският тест вероятно има значение, "много близко до" изстрелването на първия изкуствен спътник на Земята "Спутник" от Съветския съюз през 1957 г.
Иран, Израел и Южна Корея са започнали проучвания в сферата на хиперзвуковите оръжия, а Франция, Германия, Австралия, Япония и Индия имат такива амбиции, според изследователския център към Конгреса на САЩ.
Всичко това предизвика опасения от нова надпревара във въоръжаването, подобна на онази, която мнозина наивно се надяваха през 90-те години на миналия век, че си е отишла с края на Студената война. Русия може сега единствена да има хиперзвукови ракети, но това накара Съединените щати, Китай и други страни да вземат мерки за наваксване на своето изоставане. Миналата седмица Пентагонът например би тревога, че Пекин развива своя ядрен арсенал по-бързо, отколкото се е очаквало.
Показателно е, че ядреният монопол на САЩ в началото на Студената война бързо е разбит от СССР. "Руснаците отлично знаят, че преднината им е само временна", коментира Игор Деланое, заместник-директор на френско-руския аналитичен център "Обсерво". Този експерт по въпросите на отбраната прогнозира, че "американците ще наваксат своето изоставане за месеци, година и половина или най-много две".
Още повече че от военна гледна точка хиперзвуковите оръжия не носят решаващо предимство. Те са опасни не толкова заради своята скорост, която в крайна сметка не е по-висока от тази на междуконтиненталните балистични ракети (тъй като първите през целия полет си полет в атмосферата забавят скоростта си, докато вторите не срещат съпротивление в космоса), колкото заради способността си да променят своята траектория в полет, която ги прави по-трудни за засичане и прехващане.
Отново по аналогия с периода на Студената война, опитът показва, че оръжия, които биха довели до взаимно унищожение, като ядрените бойни глави, просто не се използват. И противоборството между големите сили върви с пълна скорост в сфери, където може да бъде взето действително надмощие - в икономиката и търговията, енергетиката, новите технологии и киберпространството.
Защо тогава се харчат милиарди долари за хиперзвукови оръжия? Краткият отговор е, че те са средство за сдържане, може да бъдат използвани като лост в преговори и носят международен престиж.
Целта на разработването на нови оръжейни системи е не да бъдат развърнати, а да повлияят при преговори, обяснява Камерън Трейси от Центъра за международна сигурност и сътрудничество към Станфордския университет. "Идеята е... да покажете, че каквито и оръжия да разработва някой, вие първи ще се сдобиете с такива. Че постоянно ще сте номер едно."
Според експерти Русия може да опита да използва предимството си при хиперзвуковите ракети, за да върне САЩ на масата за преговори за контрол върху оръжията. Вашингтон от своя страна иска да включи Пекин в стратегическите договаряния с Москва. Китай отказва. Бъдещото ще покаже какво предстои, но опитът сочи, че най-модерните оръжейни системи накрая се оказват само част от общото уравнение на отношенията между големите сили.
/НС/
/ПА/
/НС/
NS1853AV.006
Свят - геополитика - отбрана - технологии - обзор
Хиперзвуковите оръжия - средство
за сдържане, лост за преговори
и международен престиж
София, 10 ноември /Николай Станоев от БТА/
Когато руският президент Владимир Путин обяви в годишното си послание към парламента на 1 март 2018 г., че страната му разполага с нови, "непобедими оръжия", думите му получиха силен международен отзвук. Предназначена колкото за домашната сцена, броени дни преди избори, на които Путин бе преизбран, толкова и за чуждестранните съперници на Русия, в условия на засилено геополитическо напрежение със Запада, новината бе посрещната във Вашингтон и европейските столици с известен скептицизъм, но и с безпокойство.
Оттогава Русия представи няколко хиперзвукови ракети (можещи да летят със скорост поне пет пъти по-висока от тази на звука) - "Авангард", "Кинжал" и "Циркон". Страната "е взела голяма преднина" в тази сфера, отбелязва Франс прес, като според специалисти "води с една дължина".
Това са оръжия, предназначени "да сплашат Запада", коментира независимият руски анализатор Александър Голц. В речта си преди три години Путин неслучайно предупреди, че Русия ще използва ядрени оръжия, ако бъде нападната.
Западни експерти обаче изразяват тревога, че светът се връща към високорискова ситуация, в която балансът на ядрените сили може да бъде застрашен. През последните месеци редица държави - не само Русия, но и САЩ и Северна Корея - извършиха изпитания на хиперзвукови технологии. Китай от своя страна отрече твърденията на в. "Файненшъл таймс", че също е тествал такава технология през август. Съединените щати обаче изразиха силно безпокойство във връзка с предполагаемите изпитания, а Русия, която се сближи с Китай в общ геополитически фронт срещу Запада, ги защити. Най-висшият американски военен, генерал Марк Мили, дори каза, че китайският тест вероятно има значение, "много близко до" изстрелването на първия изкуствен спътник на Земята "Спутник" от Съветския съюз през 1957 г.
Иран, Израел и Южна Корея са започнали проучвания в сферата на хиперзвуковите оръжия, а Франция, Германия, Австралия, Япония и Индия имат такива амбиции, според изследователския център към Конгреса на САЩ.
Всичко това предизвика опасения от нова надпревара във въоръжаването, подобна на онази, която мнозина наивно се надяваха през 90-те години на миналия век, че си е отишла с края на Студената война. Русия може сега единствена да има хиперзвукови ракети, но това накара Съединените щати, Китай и други страни да вземат мерки за наваксване на своето изоставане. Миналата седмица Пентагонът например би тревога, че Пекин развива своя ядрен арсенал по-бързо, отколкото се е очаквало.
Показателно е, че ядреният монопол на САЩ в началото на Студената война бързо е разбит от СССР. "Руснаците отлично знаят, че преднината им е само временна", коментира Игор Деланое, заместник-директор на френско-руския аналитичен център "Обсерво". Този експерт по въпросите на отбраната прогнозира, че "американците ще наваксат своето изоставане за месеци, година и половина или най-много две".
Още повече че от военна гледна точка хиперзвуковите оръжия не носят решаващо предимство. Те са опасни не толкова заради своята скорост, която в крайна сметка не е по-висока от тази на междуконтиненталните балистични ракети (тъй като първите през целия полет си полет в атмосферата забавят скоростта си, докато вторите не срещат съпротивление в космоса), колкото заради способността си да променят своята траектория в полет, която ги прави по-трудни за засичане и прехващане.
Отново по аналогия с периода на Студената война, опитът показва, че оръжия, които биха довели до взаимно унищожение, като ядрените бойни глави, просто не се използват. И противоборството между големите сили върви с пълна скорост в сфери, където може да бъде взето действително надмощие - в икономиката и търговията, енергетиката, новите технологии и киберпространството.
Защо тогава се харчат милиарди долари за хиперзвукови оръжия? Краткият отговор е, че те са средство за сдържане, може да бъдат използвани като лост в преговори и носят международен престиж.
Целта на разработването на нови оръжейни системи е не да бъдат развърнати, а да повлияят при преговори, обяснява Камерън Трейси от Центъра за международна сигурност и сътрудничество към Станфордския университет. "Идеята е... да покажете, че каквито и оръжия да разработва някой, вие първи ще се сдобиете с такива. Че постоянно ще сте номер едно."
Според експерти Русия може да опита да използва предимството си при хиперзвуковите ракети, за да върне САЩ на масата за преговори за контрол върху оръжията. Вашингтон от своя страна иска да включи Пекин в стратегическите договаряния с Москва. Китай отказва. Бъдещото ще покаже какво предстои, но опитът сочи, че най-модерните оръжейни системи накрая се оказват само част от общото уравнение на отношенията между големите сили.
/НС/
/ПА/
/НС/
news.modal.header
news.modal.text