site.btaКорените на ескалиращия конфликт в Мианма
AV 18:58:01 17-11-2021
NS1854AV.007
Мианма - конфликти - общество - обзор
Корените на
ескалиращия конфликт
в Мианма
Янгон, 9 ноември /Асен Георгиев от БТА/
Конфликтът между хунтата и продемократичните сили в Мианма без съмнение ще определи бъдещото развитие на страната. Днес Мартин Грифитс, помощник генералният секретар на ООН по хуманитарните въпроси, предупреди, че 3 милиона души в Мианма се нуждаят от "животоспасяваща" помощ и подчерта, че без прекратяване на конфликта и мирно решение на кризата техният брой само ще нараства.
Корените на този конфликт могат да се проследят далеч в историята.
Конфликти
Граждански конфликти започват почти веднага след обявяването на независимост от Великобритания през 1948 г., като повечето от тях са на етническа основа. Рохинги (предимно мюсюлмани), карени, шан, етнически китайци и други групи имат свои етнически въоръжени групи, които защитават интересите им.
През 2013 г. в Мианма избухват антимюсюлмански бунтове, при които загиват най-малко 50 души. Според мнозина те са водени от будисткото националистическо "Движение 969", възразяващо против разпространението на исляма в традиционно будистката страна. Правителството от десетилетия не признава рохингите за граждани на страната и ги смята за имигранти от Бангладеш, което превръща мнозина от тях в лица без гражданство.
През 2017 г. екстремисти рохинги извършват нападение срещу полицейски постове. В отговор армията на Мианма започна масови репресии срещу рохинги. САЩ и международната общност обявиха масовите убийства и изнасилвания (през първия месец загиват най-малко 6700 души) за етническо прочистване. Най-малко 288 селища на рохинги са изцяло унищожени в щата Ракхайн, на местата на някои селища са построени правителствени обекти.
Над 740 000 рохинги са принудени да избягат в съседен Бангладеш. Не всички от тях имат къде да се завърнат, дори ако безопасността им бъде гарантирана.
През 2019 г. лидерката на Мианма Аун Сан Су Чжи се яви пред Международния наказателен съд, защитавайки страната срещу обвиненията в геноцид срещу рохингите, което опетни репутацията й пред международната общност.
Хунта и демокрация
През 1962 г. военните извършват за пръв път държавен преврат, създавайки един от най-репресивните режими в света. Оттогава страната е управлявана от военните или военните са част от управленческата структура.
По същото време Аун Сан Су Чжи, най-малка дъщеря на "Бащата на нацията" Аун Сан, завършва обучението си в университета в Делхи и в Оксфорд и живее в чужбина. След завръщането си в Мианма, в края на 80-те години тя става генерален секретар на партията "Национална лига за демокрация (НЛД)", която печели изборите, организирани през 1990 година.
В отговор военните изпращат Аун Сан Су Чжи под домашен арест, продължаващ през по-голямата част от следващите две десетилетия, до 2010 година. Това я превръща в икона на демокрацията и през 1991 г. тя получава Нобелова награда за мир.
През 2008 г. е приета нова конституция, а през 2010 г. НЛД бойкотира изборите, което води до победа на "Съюза за солидарност и развитие (ССР)", подкрепян от военните. Мианма започва колеблив процес на политически и икономически реформи, включващи освобождаване на затворници, договаряне на примирия с малцинствени групи, съдебни реформи и разширяване на свободите.
През 2012 г. са проведени избори за запълване на вакантни депутатски места и лидерката на НЛД Аун Сан Су Чжи е избрана за депутат (партията й печели 43 от реално 45 места) и става част от правителството. Военните позволяват на НЛД да спечели властта през 2015 г. (партията получава мнозинство и в двете камари на парламента) и да създаде правителство, де факто оглавявано от Аун Сан Су Чжи.
Цивилното правителство на Мианма обаче беше подложено на международни критики, че пречи на разследвания срещу въоръжените сили за техни действия, които според САЩ представляват етническо прочистване. През 2019 г. армията отказва да подкрепи обещанието на НЛД да преразгледа Конституцията от 2008 г., одобрена по време на военното управление.
Изборите през 2020 г. довеждат до още по-голямо засилване на НЛД, за сметка на ССР, спечелил само 33 места от 476. Армията определи резултатите като измама и заплаши "да предприеме действия". Петнайсет от участвалите в изборите партии също сигнализират за нередности. Наблюдателите на изборите обаче заявиха, че няма сериозни нарушения и избирателната комисия ги обяви за валидни.
Рано сутринта на 1 февруари 2021 г., в деня, когато парламентът трябваше да бъде свикан, въоръжените сили, водени от ген. Мин Аун Хлайн свали от власт и арестува Аун Сан Су Чжи, след което оглави военно правителство. Обявено беше извънредно положение за срок от 1 година и хунтата започна да ограничава придвижването и електронните комуникации.
Превратът беше осъден от САЩ (включително от президента Джо Байдън), които ограничиха помощта си за Мианма. ЕС наложи санкции. Страни от региона също отправиха критики, като призоваха за връщане на власт на законно избраното правителство. Бангладеш, Виетнам, Индия, Китай, Пакистан, Русия, Тайланд и Филипините обаче се въздържаха да отправят критики срещу преврата.
На 16 февруари започна процес срещу Аун Сан Су Чжи и сваления президент Вин Мин. До момента срещу лидерката на Мианма са повдигнати 11 обвинения, по които тя може да получи общо до 102 години затвор. Според поддръжниците й обвиненията са изфабрикувани.
Масово протестно движение, особено в големи градове като Янгон и Мандалай, започна още на втория ден на преврата. Известно като "пролетна революция", то е подтискано от управляващите чрез репресии, започнали на 8 февруари. Протестиращите бяха предупредени, че рискуват да бъдат застреляни.
По данни на неправителствената Асоциация за помощ на политическите затворници, потвърденият брой на убитите до момента е най-малко 1244. Най-малко 7122 са арестувани, обвинени или осъдени, срещу други 1954 е издадена заповед за арест, но се укриват.
Най-малко 300 от задържаните са осъдени, от тях 26 на смърт, включително двама непълнолетни.
От края на март има данни, че протестиращите започват да се въоръжават и обучават. На 26 март етническата Армия за национално освобождение на Карен нападна военна база, убивайки 10 военни. Това бяха първите жертви сред въоръжените сили след преврата. Оттогава в сблъсъци с армията влязоха и други етнически въоръжени групи, подписали ключовото Национално споразумение за прекратяване на огъня от 2015 година.
На 28 март протестиращи в град Кале влязоха в първия сблъсък с армията.
На 16 април опозиционният лидер Мин Ко Найн обяви създаването на Правителство на националното единство (съставено от депутати от избрания национален парламент), което действа паралелно с правителството на хунтата и се самоопределя като законен представител на страната. То призова за революция и на 5 май създаде "Сили за защита на народа" и координира действията на въоръжените сили на етническите малцинства.
Хунтата го обяви за терористична организация, но Правителството на националното единство има представителства в редица страни, включително в Австралия, Великобритания, САЩ Франция и Южна Корея.
На 6 ноември министърът на планирането в паралелното Правителство на националното единство обяви, че се кани да наложи данък на собствениците на предприятия.
На 5 октомври Сенатът на Франция прие резолюция, признаваща Правителството на националното единство за официален представител на Мианма. На 7 октомври същото направи Европейският парламент.
В резултат на това Мианма е на ръба на нова гражданска война, за което предупреди и бившият специалният пратеник на ООН в Мианма Кристин Бургенер. Днес тя заяви, че въоръжените сили са изпратили войници в щата Чин и в районите Сагайн и Магуей, като се готвят за сблъсък с местни етнически сили и Силите за защита на народа.
Бъдещето
Националните въоръжени сили, командвани от хунтата, са една от най-добре въоръжените армии в Азия, с военнослужещи, надхвърлящи няколко пъти по брой бойците на армиите на етническите малцинства (около 350 000 срещу общо 75-85 хиляди). В допълнение армиите на опозицията са единни в съпротивата си срещу хунтата, но другите им цели често се разминават.
В резултат на това, без подкрепяно от всички страни оръжейно ембарго, според експерти въоръженият конфликт може предимно да изтощава силите на хунтата и да допълва политическите усилия за лишаване на централните власти от международна подкрепа.
Важни фактори в уравнението в Мианма са позициите на Пекин, който е най-големият търговски партньор и съюзник на Мианма, както и на Русия и на регионалната Асоциация на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН).
Китайските власти реагираха първоначално предпазливо. През август китайското външно министерство съобщи, че ще предостави на правителството на хунтата 6 милиона долара за финансирането на проекти за развитие.
През септември беше съобщено, че Китай изпраща помощи в Мианма, включително медици, ваксини срещу КОВИД-19 и строителни материали за изграждане на центрове за карантина. Помощи пристигат както при правителството на хунтата, така и в територии под контрола на етнически въоръжени групи по границата между двете страни. Според наблюдатели целта на Пекин е да изгради буферна зона, за да защити собствената си територия.
Влиянието на Китай в съседната страна се засили през последните години, особено с изграждането на газопроводи и петролопроводи, както и планове за създаване на икономически зони.
Втората неизвестна - Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН) - също има влияние над хунтата. През април те поканиха Мин Аун Хлайн на срещата си в Джакарта, където той беше призован да сложи край на репресиите и да започне политически процес с цел помирение. Нито едно от исканията не беше изпълнено. Вследствие на това генерал Мин Аун Хлайн не беше поканен на срещата на АСЕАН в края на октомври - рядко решение за регионалната организация, която се придържа към принципите на ненамеса. Предстои да видим дали тя ще предприеме официални стъпки, за да работи с паралелното Правителство на националното единство, по примера на САЩ и ЕС.
Русия се превръща постепенно в ключова опора на хунтата, като осигурява дипломатическа подкрепа и доставки на оръжие. Подкрепата на Москва е по-надеждна от тази на Китай - Пекин е недоволен от хаоса и икономическия спад в съседната страна след преврата, в същото време въоръжените сили изпитват подозрения за целите на Китай. Смята се, че китайските власти осигуряват от десетилетия подкрепа на етнически бунтовнически армии.
Възможно е Мин Аун Хлайн да се опита да се сближи с Москва, за да опита да балансира засилващото се влияние на Пекин, според Антъни Дейвис, живеещ в Банкок експерт по сигурността.
Хунтата може да опита да се сближи с Русия, като предложи да закупи руско оръжие и да предостави пристанища на руския военноморски флот при посещенията му в Индийския океан, казва Йе Мио Хейн, който оглавява център за политически анализи в Мианма.
Москва няма особени военни амбиции в региона, но подкрепата за режима вреди на Запада, намалява престижа на САЩ и може да помогне за сближаване с Китай - нещо, смятано за външнополитически приоритет на руския президент Владимир Путин, отбелязва Юджий Румер, експерт по Русия от Фондацията Карнеги за международен мир.
/АГ/
/ПА/
/НС/
NS1854AV.007
Мианма - конфликти - общество - обзор
Корените на
ескалиращия конфликт
в Мианма
Янгон, 9 ноември /Асен Георгиев от БТА/
Конфликтът между хунтата и продемократичните сили в Мианма без съмнение ще определи бъдещото развитие на страната. Днес Мартин Грифитс, помощник генералният секретар на ООН по хуманитарните въпроси, предупреди, че 3 милиона души в Мианма се нуждаят от "животоспасяваща" помощ и подчерта, че без прекратяване на конфликта и мирно решение на кризата техният брой само ще нараства.
Корените на този конфликт могат да се проследят далеч в историята.
Конфликти
Граждански конфликти започват почти веднага след обявяването на независимост от Великобритания през 1948 г., като повечето от тях са на етническа основа. Рохинги (предимно мюсюлмани), карени, шан, етнически китайци и други групи имат свои етнически въоръжени групи, които защитават интересите им.
През 2013 г. в Мианма избухват антимюсюлмански бунтове, при които загиват най-малко 50 души. Според мнозина те са водени от будисткото националистическо "Движение 969", възразяващо против разпространението на исляма в традиционно будистката страна. Правителството от десетилетия не признава рохингите за граждани на страната и ги смята за имигранти от Бангладеш, което превръща мнозина от тях в лица без гражданство.
През 2017 г. екстремисти рохинги извършват нападение срещу полицейски постове. В отговор армията на Мианма започна масови репресии срещу рохинги. САЩ и международната общност обявиха масовите убийства и изнасилвания (през първия месец загиват най-малко 6700 души) за етническо прочистване. Най-малко 288 селища на рохинги са изцяло унищожени в щата Ракхайн, на местата на някои селища са построени правителствени обекти.
Над 740 000 рохинги са принудени да избягат в съседен Бангладеш. Не всички от тях имат къде да се завърнат, дори ако безопасността им бъде гарантирана.
През 2019 г. лидерката на Мианма Аун Сан Су Чжи се яви пред Международния наказателен съд, защитавайки страната срещу обвиненията в геноцид срещу рохингите, което опетни репутацията й пред международната общност.
Хунта и демокрация
През 1962 г. военните извършват за пръв път държавен преврат, създавайки един от най-репресивните режими в света. Оттогава страната е управлявана от военните или военните са част от управленческата структура.
По същото време Аун Сан Су Чжи, най-малка дъщеря на "Бащата на нацията" Аун Сан, завършва обучението си в университета в Делхи и в Оксфорд и живее в чужбина. След завръщането си в Мианма, в края на 80-те години тя става генерален секретар на партията "Национална лига за демокрация (НЛД)", която печели изборите, организирани през 1990 година.
В отговор военните изпращат Аун Сан Су Чжи под домашен арест, продължаващ през по-голямата част от следващите две десетилетия, до 2010 година. Това я превръща в икона на демокрацията и през 1991 г. тя получава Нобелова награда за мир.
През 2008 г. е приета нова конституция, а през 2010 г. НЛД бойкотира изборите, което води до победа на "Съюза за солидарност и развитие (ССР)", подкрепян от военните. Мианма започва колеблив процес на политически и икономически реформи, включващи освобождаване на затворници, договаряне на примирия с малцинствени групи, съдебни реформи и разширяване на свободите.
През 2012 г. са проведени избори за запълване на вакантни депутатски места и лидерката на НЛД Аун Сан Су Чжи е избрана за депутат (партията й печели 43 от реално 45 места) и става част от правителството. Военните позволяват на НЛД да спечели властта през 2015 г. (партията получава мнозинство и в двете камари на парламента) и да създаде правителство, де факто оглавявано от Аун Сан Су Чжи.
Цивилното правителство на Мианма обаче беше подложено на международни критики, че пречи на разследвания срещу въоръжените сили за техни действия, които според САЩ представляват етническо прочистване. През 2019 г. армията отказва да подкрепи обещанието на НЛД да преразгледа Конституцията от 2008 г., одобрена по време на военното управление.
Изборите през 2020 г. довеждат до още по-голямо засилване на НЛД, за сметка на ССР, спечелил само 33 места от 476. Армията определи резултатите като измама и заплаши "да предприеме действия". Петнайсет от участвалите в изборите партии също сигнализират за нередности. Наблюдателите на изборите обаче заявиха, че няма сериозни нарушения и избирателната комисия ги обяви за валидни.
Рано сутринта на 1 февруари 2021 г., в деня, когато парламентът трябваше да бъде свикан, въоръжените сили, водени от ген. Мин Аун Хлайн свали от власт и арестува Аун Сан Су Чжи, след което оглави военно правителство. Обявено беше извънредно положение за срок от 1 година и хунтата започна да ограничава придвижването и електронните комуникации.
Превратът беше осъден от САЩ (включително от президента Джо Байдън), които ограничиха помощта си за Мианма. ЕС наложи санкции. Страни от региона също отправиха критики, като призоваха за връщане на власт на законно избраното правителство. Бангладеш, Виетнам, Индия, Китай, Пакистан, Русия, Тайланд и Филипините обаче се въздържаха да отправят критики срещу преврата.
На 16 февруари започна процес срещу Аун Сан Су Чжи и сваления президент Вин Мин. До момента срещу лидерката на Мианма са повдигнати 11 обвинения, по които тя може да получи общо до 102 години затвор. Според поддръжниците й обвиненията са изфабрикувани.
Масово протестно движение, особено в големи градове като Янгон и Мандалай, започна още на втория ден на преврата. Известно като "пролетна революция", то е подтискано от управляващите чрез репресии, започнали на 8 февруари. Протестиращите бяха предупредени, че рискуват да бъдат застреляни.
По данни на неправителствената Асоциация за помощ на политическите затворници, потвърденият брой на убитите до момента е най-малко 1244. Най-малко 7122 са арестувани, обвинени или осъдени, срещу други 1954 е издадена заповед за арест, но се укриват.
Най-малко 300 от задържаните са осъдени, от тях 26 на смърт, включително двама непълнолетни.
От края на март има данни, че протестиращите започват да се въоръжават и обучават. На 26 март етническата Армия за национално освобождение на Карен нападна военна база, убивайки 10 военни. Това бяха първите жертви сред въоръжените сили след преврата. Оттогава в сблъсъци с армията влязоха и други етнически въоръжени групи, подписали ключовото Национално споразумение за прекратяване на огъня от 2015 година.
На 28 март протестиращи в град Кале влязоха в първия сблъсък с армията.
На 16 април опозиционният лидер Мин Ко Найн обяви създаването на Правителство на националното единство (съставено от депутати от избрания национален парламент), което действа паралелно с правителството на хунтата и се самоопределя като законен представител на страната. То призова за революция и на 5 май създаде "Сили за защита на народа" и координира действията на въоръжените сили на етническите малцинства.
Хунтата го обяви за терористична организация, но Правителството на националното единство има представителства в редица страни, включително в Австралия, Великобритания, САЩ Франция и Южна Корея.
На 6 ноември министърът на планирането в паралелното Правителство на националното единство обяви, че се кани да наложи данък на собствениците на предприятия.
На 5 октомври Сенатът на Франция прие резолюция, признаваща Правителството на националното единство за официален представител на Мианма. На 7 октомври същото направи Европейският парламент.
В резултат на това Мианма е на ръба на нова гражданска война, за което предупреди и бившият специалният пратеник на ООН в Мианма Кристин Бургенер. Днес тя заяви, че въоръжените сили са изпратили войници в щата Чин и в районите Сагайн и Магуей, като се готвят за сблъсък с местни етнически сили и Силите за защита на народа.
Бъдещето
Националните въоръжени сили, командвани от хунтата, са една от най-добре въоръжените армии в Азия, с военнослужещи, надхвърлящи няколко пъти по брой бойците на армиите на етническите малцинства (около 350 000 срещу общо 75-85 хиляди). В допълнение армиите на опозицията са единни в съпротивата си срещу хунтата, но другите им цели често се разминават.
В резултат на това, без подкрепяно от всички страни оръжейно ембарго, според експерти въоръженият конфликт може предимно да изтощава силите на хунтата и да допълва политическите усилия за лишаване на централните власти от международна подкрепа.
Важни фактори в уравнението в Мианма са позициите на Пекин, който е най-големият търговски партньор и съюзник на Мианма, както и на Русия и на регионалната Асоциация на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН).
Китайските власти реагираха първоначално предпазливо. През август китайското външно министерство съобщи, че ще предостави на правителството на хунтата 6 милиона долара за финансирането на проекти за развитие.
През септември беше съобщено, че Китай изпраща помощи в Мианма, включително медици, ваксини срещу КОВИД-19 и строителни материали за изграждане на центрове за карантина. Помощи пристигат както при правителството на хунтата, така и в територии под контрола на етнически въоръжени групи по границата между двете страни. Според наблюдатели целта на Пекин е да изгради буферна зона, за да защити собствената си територия.
Влиянието на Китай в съседната страна се засили през последните години, особено с изграждането на газопроводи и петролопроводи, както и планове за създаване на икономически зони.
Втората неизвестна - Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН) - също има влияние над хунтата. През април те поканиха Мин Аун Хлайн на срещата си в Джакарта, където той беше призован да сложи край на репресиите и да започне политически процес с цел помирение. Нито едно от исканията не беше изпълнено. Вследствие на това генерал Мин Аун Хлайн не беше поканен на срещата на АСЕАН в края на октомври - рядко решение за регионалната организация, която се придържа към принципите на ненамеса. Предстои да видим дали тя ще предприеме официални стъпки, за да работи с паралелното Правителство на националното единство, по примера на САЩ и ЕС.
Русия се превръща постепенно в ключова опора на хунтата, като осигурява дипломатическа подкрепа и доставки на оръжие. Подкрепата на Москва е по-надеждна от тази на Китай - Пекин е недоволен от хаоса и икономическия спад в съседната страна след преврата, в същото време въоръжените сили изпитват подозрения за целите на Китай. Смята се, че китайските власти осигуряват от десетилетия подкрепа на етнически бунтовнически армии.
Възможно е Мин Аун Хлайн да се опита да се сближи с Москва, за да опита да балансира засилващото се влияние на Пекин, според Антъни Дейвис, живеещ в Банкок експерт по сигурността.
Хунтата може да опита да се сближи с Русия, като предложи да закупи руско оръжие и да предостави пристанища на руския военноморски флот при посещенията му в Индийския океан, казва Йе Мио Хейн, който оглавява център за политически анализи в Мианма.
Москва няма особени военни амбиции в региона, но подкрепата за режима вреди на Запада, намалява престижа на САЩ и може да помогне за сближаване с Китай - нещо, смятано за външнополитически приоритет на руския президент Владимир Путин, отбелязва Юджий Румер, експерт по Русия от Фондацията Карнеги за международен мир.
/АГ/
/ПА/
/НС/
news.modal.header
news.modal.text