site.btaИма ли пробив в мигрантската криза на полско-беларуската граница и какво очаква да получи от Запада Лукашенко?
AV 14:38:31 18-11-2021
PA1434AV.002
ЕС - Беларус - мигрантска криза
Има ли пробив в мигрантската криза
на полско-беларуската
граница и какво очаква да получи от Запада Лукашенко?
София, 18 ноември /Милена Милева от БТА/
Последните няколко дни напрежението по полско-беларуската граница заради мигрантската криза, довело до сблъсъци и сериозно разтревожило Европа, постоянно се засилваше, заговори се за ескалация, съпоставима с военни действия, но вчера дойде новината за втори телефонен разговор на германския канцлер Ангела Меркел с Александър Лукашенко, авторитарния президент на Беларус. И се появи, ако не надежда за уреждане на проблема, то поне за затишие. Беларуските власти започнаха организирано да изтеглят мигрантите от границата и Европа може би ще си поеме дъх, защото явно е направена крачка към диалог и може би уреждане на кризата.
От премерените официални изявления стана ясно, че Меркел и Лукашенко са се съгласили, че проблемът с мигрантите на границата трябва да бъде обсъждан от Беларус и ЕС, което за Лукашенко, подложен на международна изолация, е важен акцент. А според германския вестник "Билд" в първия разговор на германския канцлер с беларуския ръководител, състоял се в понеделник, не е била изключена възможността Беларус да получи косвено някаква финансова помощ за изграждане на бежански лагери.
Каква ще е тази подкрепа, още не е ясно, но британският вестник "Файненшъл таймс" вече написа, че кризата на външната граница на ЕС няма да може да бъде уредена без отстъпки пред Лукашенко.
Не всички обаче са доволни, че Меркел е водила диалог с Лукашенко. Според независими беларуски политолози, като Павел Слункин от Европейския съвет за външни отношения, това е бил сигнал към беларуския лидер, че чрез шантаж може да принуди ЕС на отстъпки. Но позицията на Берлин е, че разговорите с Лукашенко, когото ЕС не признава за легитимен президент, са необходими - най-вече, за да се окаже хуманитарна помощ на мигрантите, и че става дума за процес, в който ще участва Върховният комисариат на ООН за бежанците, Световната организация по миграцията и Европейската комисия.
Може ли наистина Лукашенко да изнудва ЕС и на какво разчита в играта си със съдбата на хиляди хора, струпали се на границата, вършат ли работа европейските санкции срещу Минск? На тези и други въпроси е посветено интервюто на живеещият в Полша беларуски дисидент Николай Иванов за полския вестник "Газета виборча". Иванов смята за абсурдни отправените в разгара на кризата заплахи на Лукашенко, че ще спре кранчето с газа, който върви за Европа по тръбопровода Ямал. Всъщност кранчето е в ръцете на Русия, така че подобно решение би трябвало да се вземе със съгласието на Путин. А това би донесло големи загуби на Русия, казва Иванов. От друга страна, смята той, Лукашенко вероятно е получил зелена светлина от Русия за разиграването на тази карта. Защото за руснаците, от една страна, това е шанс да подбият цената на газа, от друга, да подпомогнат проекта си "Северен поток 2" и да склонят повече европейски страни да сключат дългосрочни договори за доставки на руски газ. Щом транзитната държава - Беларус, е нестабилна, доставките трябва да вървят заобикаляйки Беларус, такава е логиката на Москва, разсъждава анализаторът.
Той не е съгласен и с мненията на някои експерти, че Лукашенко сега преживява най-трудния момент в почти 30-годишното си управление и е убеден, че не го стряскат нито протестите в страната, нито изолацията, в която се намира на международната сцена. Затова няма да се уплаши и от санкциите, с които отдавна е свикнал. За него е важно, че има подкрепата на най-важния играч - Путин, когото сегашната криза на границата издигна до ролята на посредник. Именно с него разговаря първо Меркел, за да постигне успокояване на напрежението, казва Иванов.
Може ли Европа да въздейства на беларуския лидер с наказателни мерки? Те могат да се използват като инструмент, но на тях не бива да се разчита прекалено, защото Лукашенко знае, че може да получи достатъчна финансова помощ от Москва, а и санкциите засягат ограничен кръг от висши чиновници, за които дори не се знае дали имат активи на Запад, които да бъдат замразени, обяснява Иванов. Днес според него положението на Лукашенко изобщо не е лошо, със сигурност дори е по-добро от миналата година, когато в един момент изглеждаше, че губи битката с улицата, смята беларуският дисидент. Пропагандата на Минск работи нонстоп, телевизията показва трупове на границата и твърди, че са убити от поляците. Посланието към обикновения беларуски избирател е: "Вижте какво прави лошият Европейски съюз с хора, които просто искат по-добър живот!", разказва той. А тактиката на Минск, зад която стои Путин, е следната - Европа цени спокойния си живот и трябва да бъде убедена да си плати, за да запази спокойствието си, защото няма друг изход. Трябва да й се внуши, че изходът е да се повтори сценарият, разиграл се с Турция и сирийските бежанци през 2015 - тоест ЕС да плати, за да стоят мигрантите далеч от неговите граници.
Иванов вижда сегашната криза като част от голямата игра на Путин, който би искал да бъде и съдия, и помирител в този конфликт, единствения, който е способен да успокои "Безумеца от Минск", да изглежда като велик водач, загрижен за хуманитарната криза на границата. Въпреки войнствената си реторика, Лукашенко не иска война, а само да спечели нещо, убеден е беларуският дисидент. Засега това са прогнози, но може би скоро ще стане ясно каква ще неговата печалба.
/МИМ/
/ПА/
PA1434AV.002
ЕС - Беларус - мигрантска криза
Има ли пробив в мигрантската криза
на полско-беларуската
граница и какво очаква да получи от Запада Лукашенко?
София, 18 ноември /Милена Милева от БТА/
Последните няколко дни напрежението по полско-беларуската граница заради мигрантската криза, довело до сблъсъци и сериозно разтревожило Европа, постоянно се засилваше, заговори се за ескалация, съпоставима с военни действия, но вчера дойде новината за втори телефонен разговор на германския канцлер Ангела Меркел с Александър Лукашенко, авторитарния президент на Беларус. И се появи, ако не надежда за уреждане на проблема, то поне за затишие. Беларуските власти започнаха организирано да изтеглят мигрантите от границата и Европа може би ще си поеме дъх, защото явно е направена крачка към диалог и може би уреждане на кризата.
От премерените официални изявления стана ясно, че Меркел и Лукашенко са се съгласили, че проблемът с мигрантите на границата трябва да бъде обсъждан от Беларус и ЕС, което за Лукашенко, подложен на международна изолация, е важен акцент. А според германския вестник "Билд" в първия разговор на германския канцлер с беларуския ръководител, състоял се в понеделник, не е била изключена възможността Беларус да получи косвено някаква финансова помощ за изграждане на бежански лагери.
Каква ще е тази подкрепа, още не е ясно, но британският вестник "Файненшъл таймс" вече написа, че кризата на външната граница на ЕС няма да може да бъде уредена без отстъпки пред Лукашенко.
Не всички обаче са доволни, че Меркел е водила диалог с Лукашенко. Според независими беларуски политолози, като Павел Слункин от Европейския съвет за външни отношения, това е бил сигнал към беларуския лидер, че чрез шантаж може да принуди ЕС на отстъпки. Но позицията на Берлин е, че разговорите с Лукашенко, когото ЕС не признава за легитимен президент, са необходими - най-вече, за да се окаже хуманитарна помощ на мигрантите, и че става дума за процес, в който ще участва Върховният комисариат на ООН за бежанците, Световната организация по миграцията и Европейската комисия.
Може ли наистина Лукашенко да изнудва ЕС и на какво разчита в играта си със съдбата на хиляди хора, струпали се на границата, вършат ли работа европейските санкции срещу Минск? На тези и други въпроси е посветено интервюто на живеещият в Полша беларуски дисидент Николай Иванов за полския вестник "Газета виборча". Иванов смята за абсурдни отправените в разгара на кризата заплахи на Лукашенко, че ще спре кранчето с газа, който върви за Европа по тръбопровода Ямал. Всъщност кранчето е в ръцете на Русия, така че подобно решение би трябвало да се вземе със съгласието на Путин. А това би донесло големи загуби на Русия, казва Иванов. От друга страна, смята той, Лукашенко вероятно е получил зелена светлина от Русия за разиграването на тази карта. Защото за руснаците, от една страна, това е шанс да подбият цената на газа, от друга, да подпомогнат проекта си "Северен поток 2" и да склонят повече европейски страни да сключат дългосрочни договори за доставки на руски газ. Щом транзитната държава - Беларус, е нестабилна, доставките трябва да вървят заобикаляйки Беларус, такава е логиката на Москва, разсъждава анализаторът.
Той не е съгласен и с мненията на някои експерти, че Лукашенко сега преживява най-трудния момент в почти 30-годишното си управление и е убеден, че не го стряскат нито протестите в страната, нито изолацията, в която се намира на международната сцена. Затова няма да се уплаши и от санкциите, с които отдавна е свикнал. За него е важно, че има подкрепата на най-важния играч - Путин, когото сегашната криза на границата издигна до ролята на посредник. Именно с него разговаря първо Меркел, за да постигне успокояване на напрежението, казва Иванов.
Може ли Европа да въздейства на беларуския лидер с наказателни мерки? Те могат да се използват като инструмент, но на тях не бива да се разчита прекалено, защото Лукашенко знае, че може да получи достатъчна финансова помощ от Москва, а и санкциите засягат ограничен кръг от висши чиновници, за които дори не се знае дали имат активи на Запад, които да бъдат замразени, обяснява Иванов. Днес според него положението на Лукашенко изобщо не е лошо, със сигурност дори е по-добро от миналата година, когато в един момент изглеждаше, че губи битката с улицата, смята беларуският дисидент. Пропагандата на Минск работи нонстоп, телевизията показва трупове на границата и твърди, че са убити от поляците. Посланието към обикновения беларуски избирател е: "Вижте какво прави лошият Европейски съюз с хора, които просто искат по-добър живот!", разказва той. А тактиката на Минск, зад която стои Путин, е следната - Европа цени спокойния си живот и трябва да бъде убедена да си плати, за да запази спокойствието си, защото няма друг изход. Трябва да й се внуши, че изходът е да се повтори сценарият, разиграл се с Турция и сирийските бежанци през 2015 - тоест ЕС да плати, за да стоят мигрантите далеч от неговите граници.
Иванов вижда сегашната криза като част от голямата игра на Путин, който би искал да бъде и съдия, и помирител в този конфликт, единствения, който е способен да успокои "Безумеца от Минск", да изглежда като велик водач, загрижен за хуманитарната криза на границата. Въпреки войнствената си реторика, Лукашенко не иска война, а само да спечели нещо, убеден е беларуският дисидент. Засега това са прогнози, но може би скоро ще стане ясно каква ще неговата печалба.
/МИМ/
/ПА/
news.modal.header
news.modal.text