site.btaМакрон задава предизборния тон

AV 11:33:31 30-11-2021
PA1129AV.001
Франция - Италия - Макрон - лидерство

Макрон задава
предизборния
тон


София, 30 ноември /Габриела Големанска от БТА/
Двадесет и шести ноември е дата, която ще остане в историята на Франция и Италия. Двете страни подписаха на тържествена церемония в Рим споразумение за укрепване на стратегическото сътрудничество. Събитието беше пищно, на подписването присъстваха френският президент Еманюел Макрон, италианският премиер Марио Драги и италианският президент Серджо Матарела. Церемонията бе излъчвана на живо по телевизията и в сайтовете на италианското правителство и Елисейския дворец. Подписването на документа бе запечатано символично с прелитането на военни самолети в римското небе, оставящи диря с цветовете на трикольорите на Франция и Италия.
Историческото споразумение, наречено Договорът от Куиринале (на името на двореца Куиринале, където се помещава италианското правителство и където бе подписан документът), предвижда засилване на сътрудничеството в областта на външните работи, правосъдието, икономиката, отбраната и сигурността, по миграционния въпрос, в образованието, научно-изследователската дейност, културата и младежката мобилност. Двете страни ще организират ежегодно междуправителствена среща на върха, а най-малко на всяко тримесечие министър от едната страна ще участва в заседанието на правителството на другата страна. Двете страни ще работят за координиране на външнополитическите си действия, ще предприемат общи инициативи, целящи насърчаване на демокрацията, устойчивото развитие, стабилността и сигурността на африканския континент. Италия и Франция ще сътрудничат за засилване на индустриалната политика на ЕС и за изграждане на европейска стратегическа автономност. Рим и Париж се ангажират също да засилят обмена и сътрудничеството между въоръжените си сили и в областта на отбранителната технология и военното оборудване, те ще улесняват реализирането на общи проекти в областта на отбраната, било то двустранни или многостранни, ще работят по изграждане на промишлени партньорства в специфични военни сектори, като всичко това ще доведе до напредък на проекта за единната европейска отбрана - идея, която отдавна Макрон взима присърце. Съгласно договора Франция, през която транзитират миграционни потоци от Средиземно море за Великобритания, и Италия, която е на първа линия на миграционните потоци от Северна Африка за ЕС, се ангажират да работят за задълбочена реформа на европейската миграционната политика и политиката за предоставяне на убежище в ЕС. Париж и Рим ще засилят сътрудничеството в борбата срещу транснационалните заплахи, организираната престъпност и тероризма. Двете страни ще улеснят и реципрочните инвестиции и ще увеличат сътрудничеството си в новите технологии, киберсигурността, изкуствения интелект, облачните услуги, споделянето на данни, свързаността, цифровизацията на плащанията и квантовите технологии, което ще е от значение и за засилване на европейския дигитален суверенитет и европейския дигитален преход. И не на последно място Париж и Рим ще предприемат действия за засилено културно сътрудничество. Те ще работят и за сближаване на образователните си системи и за насърчаване на мобилността на младите с цел образование и професионална подготовка, което ще допринесе за изграждането на европейско образователно пространство. Броени часове след подписване на този договор, пак в Рим бе подписан и договор между двете страни за засилване на сътрудничеството в космическата сфера, касаещо изстрелването на спътници и разработването на ракети носители, което ще допринесе за постигане на европейска автономия и в тази област.
Любопитното е, че Франция има такъв комплексен двустранен договор само с Германия. Това е така нареченият Елисейски договор от 1963 г., допълнен през 2019 г. от Договора от Аахен и от споразумение от юли, касаещо космическото сътрудничество. Сега Еманюел Макрон пренасочва като че ли вниманието си от Германия към друга страна основоположничка на единна Европа - Италия. Това става в момент, в който оттеглянето на Ангела Меркел, властвала в Германия цели 16 години, е почти факт. По чиста случайност Договорът от Куиринале беше подписан точно 2 дни, след като бе договорена нова управляваща коалиция в Германия. А тя е трипартийна, безпрецедентна, обединяваща партии, за които много експерти се съмняват, че ще успеят да намерят в дългосрочен план общ език, за които се подозира, че ще имат доста вътрешнокоалиционни сблъсъци. Тази неяснота прави Германия сега да изглежда по-малко предвидима, стабилна, надеждна и прагматична в очите на останалите страни от ЕС. Ново германско правителство след края на ерата Меркел означава и че на първо време то ще бъде фокусирано повече върху вътрешните въпроси, отколкото върху външните. А Макрон се нуждае от стабилен съюзник в Европа, който да го подкрепя срещу най-новите предизвикателства, идващи от различни посоки - действията на Русия спрямо Украйна, беларуската инструментализация на миграцията, стремежите за еврочленство на Западните Балкани, авторитарните отклонения на Унгария и Полша, полемиките със следбрекзитната Великобритания, неочакваните стратегически алианси, като този между САЩ, Великобритания и Австралия, коствал солено на Париж под формата на провалена сделка за конвенционални френски подводници за Австралия. Към това трябва да се добавят и традиционните предизвикателства, идващи от нарастващата доминация на Китай в Индо-Тихоокеанския регион, иранската ядрена програма, израелско-палестинския конфликт, кризите в Либия и Ливан, връщането на власт на талибаните в Афганистан, пренасочването на вниманието на Вашингтон от Европа към други региони на света, войната в Сирия, нестабилността в Ирак и в Сахел. И не на последно място съществува и предизвикателството на коронавирусната пандемия и кризата, която тя поражда. Макрон има амбициите да се покаже като лидер в Европа в противодействието на всички тези предизвикателства и кризи, но в ролята на самотен ездач той може и да не постигне успех, затова има нуждата от стабилна подкрепа. Досега Германия на Меркел беше тази стабилна подкрепа. Берлин беше авторитетен участник в усилията за противодействие на различни заплахи и за намиране на решения на различни проблеми. Сега обаче, когато Германия изглежда непредвидима, Макрон залага на предвидимата поне в този момент Италия на Марио Драги, известен като спасителя на еврото по време на неотдавнашната финансова криза и изградил си авторитет като ръководител на Европейската централна банка.

Споразумението от Куиринале беше запланувано още през 2017 г., когато премиер беше Паоло Джентилони, също уравновесена и уважавана в Европа фигура. Но плановете се поотложиха, когато на власт в Италия дойде нетрадиционната коалиция между антисистемното Движение 5 звезди и крайнодясната и антиимигрантска партия Лига. Точно при това правителство настъпи най-големият дипломатически разрив между Франция и Италия от 1945 г. насам. Лидерът на Лига Матео Салвини и тогавашен вътрешен министър нарече Макрон много лош президент на Франция, а тогавашният вицепремиер от Движение 5 звезди Луиджи Ди Майо се срещна на френска територия с лидер на движението на жълтите жилетки, протестиращо срещу плановете за социални реформи на Макрон. В знак на протест срещу тази намеса във вътрешната политика Париж прибра временно посланика си от Рим Кристиан Масе. С излизането на Лига от управляващата коалиция в Италия, по време на второто правителство на Джузепе Конте отношенията между Париж и Рим се позатоплиха, но когато Марио Драги дойде на власт, затоплянето нарасна, за да стигне до своя логичен завършек - Договора от Куиринале.
Сега Макрон има амбиции за сключване на подобен договор с Испания. А ден преди подписването на Договора от Куринале, по време на визита в Хърватия Макрон и хърватският му колега Андрей Пленкович подписаха споразумение за стратегическо двустранно партньорство в политиката, икономиката и културата, съпътствано и от договор за закупуване на 12 френски изтребителя Рафал. Париж засвидетелства подкрепа и за влизането на Хърватия в Шенген, еврозоната и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. През октомври на срещата на върха за Западните Балкани в Словения Макрон каза, че на шестте западнобалкански държави трябва да бъде показано от страна на ЕС, че са в сърцето на Европа, че заслужават инвестиции, търговия и в крайна сметка членство. През септември в Париж Макрон и гръцкият премиер Кириакос Мицотакис сключиха споразумение за сътрудничество в областта на отбраната, предвиждащо закупуване на 3 френски модерни фрегати с опция за закупуване на още една допълнителна. Договорът съдържа и клауза в случай на агресия от трета страната двете държави да си окажат взаимно помощ. Париж и Атина са свързани и със споразумение за закупуване на 24 френски изтребителя Рафал. Броени дни преди подписването на Договора от Куиринале, на 24 ноември пък Макрон прати външния си министър Жан-Ив Льо Дриан в азиатския гигант Индонезия, за да подпише там план за действие за укрепване на двустранното стратегическо партньорство. А от началото на мигрантската криза по границата на Полша с Беларус Макрон е в редовни контакти с полските лидери, на които непрестанно повтаря, че Франция застава до Варшава в тази ситуация. Цялата тази външнополитическа хиперактивност се вписва, според анализатори, в стремежа на Макрон да се позиционира като незаобиколима фигура на международната сцена, но тя е и част от неговата необявена все още предизборна кампания за президентските избори догодина. Успехите във външната политика ще бъдат коз в актива на Макрон, когато той се впусне официално в кандидат-президентската битка. Като тогава ще се гледат особено успехите, постигнати в последната година от първия му мандат.
Същевременно Макрон действа и на вътрешния фронт. На 9 ноември той произнесе поредната си реч към френската нация. От началото на пандемията това е 11-ата му подобна интервенция. Критици на Макрон казват, че този формат на изява е удобен за него, защото той говори, но никой не го прекъсва с неудобни въпроси. В речта си на 9 ноември той обеща да няма локдауни, похвали механизма на здравния пропуск, избегнал ново затваряне на страната и премина към други теми, които бяха възприети като негласно обявяване на кандидатурата му за втори президентски мандат. Той спомена за бъдещо строителство на нови ядрени реактори и за реформата на пенсионната системи и специалните пенсионни режими, за която намекна, че ще остане за евентуалния му втори петгодишен мандат. По-непопулярните неща Макрон остави на министъра на здравеопазването Оливие Веран да ги обяви на 25 ноември, а именно обвързване на валидността на здравния сертификат с поставяне на трета доза от ваксините срещу коронавируса, като това ще е в сила за всички над 18 години в страната. Същевременно натискът над неваксинираните се засилва, като ПСР тестовете ще бъдат с валидност вече само 24 часа вместо 72 часа.
Като малък предизборен жест се възприе и нещо любопитно, случило се още през 2020 г., но което французите така и не забелязаха. Синьото на френско знаме потъмня. Решението е било взето на 13 юли 2020 г. по предложение на Франсоа-Ксавие Лош, по онова време началник на канцеларията на Макрон, и след консултация с оперативния директор на Елисейския дворец Арно Жолан и с Брюно Роже-Пти, съветник на Макрон по въпросите, свързани с историческата памет. Така кобалтово синьото във френското знаме стана тъмносиньо или така нареченото военноморско синьо. Промяната касае засега флаговете на всички сгради на президентството и е струвала 5000 евро. На местните власти е оставен изборът дали да сменят също синьото на знамето или да го оставят в сегашния му вид. Всичко това бе разкрито в средата на ноември от ръководителя на политическата редакция на радио Юроп 1 Луи дьо Рагнел. В интерес на истината първоначално френското знаме е било тъмносиньо, като това датира от периода на Френската революция и Националния конвент, но то е сменено с кобалтово синьо през 1976 г. от тогавашния президент Валери Жискар Д'Естен, за да е в хармония с кобалтово синьото на знамето на ЕС. Връщането към стария цвят сега бе изтълкувано като желание на президента да се позиционира като лидер, който защитава френските интереси в ЕС и като опит на Макрон да привлече на своя страна онези, които смятат, че Брюксел се бърка прекалено много в националните дела. Елисейският дворец отрича да има какъвто и да е разрив между Париж и Брюксел във връзка със смяната на синьото на френското знаме. Но ходът "синьото не е това, което беше" е интересен, предвид факта че Франция се готви да поеме ротационното председателство на ЕС от 1 януари догодина, по средата на което ще кипи бурна кандидат-президентска френска кампания, в която Макрон неизменно ще е главно действащо лице.












/ПА/