site.btaНеобходимо е цялостно обучение по медийна грамотност, не само 2 учебни часа годишно, заяви журналистката Кристина Христова
AV 18:24:01 02-12-2021
RM1821AV.016
медийна грамотност - дезинформация - Кристина Христова
Необходимо е цялостно обучение по медийна грамотност, не само 2 учебни часа годишно, заяви журналистката Кристина Христова
София, 2 декември /Иван Лазаров, БТА/
Медийна грамотност се преподава 2 учебни часа годишно, това е крайно недостатъчно. Това каза за БТА журналистката Кристина Христова, председател на Коалицията за медийна грамотност, която обединява множество организации в областта на образованието, журналистиката и гражданското участие. Обучението по медийна грамотност беше сред темите на четвъртата национална конференция на коалицията, провела се онлайн днес, в която се включиха български и чуждестранни експерти.
Кристина Христова подчерта, че темата е застъпена единствено в часовете по гражданско образование на учениците, каквито отскоро са въведени в българската образователна система. "За нас пътят е уменията за медийна грамотност да се развиват през всеки един предмет. Това не трябва да бъде отделен предмет, а цялостен начин на преподаване. На децата трябва да бъдат поставяни задачи, които да ги научат да разрешават проблеми, да намират достоверни източници на информация, да комуникират онлайн", смята Кристина Христова.
Тя допълни, че именно такава е и мисията на ръководената от нея организация - да работи за цялостно интегриране на медийната грамотност в образователния процес и повишаване на медийната грамотност в обществото.
"Организацията беше създадена, за да се обединим всички, за които каузата медийна грамотност е важна. Така можем да работим цялостно, а не на парче, защото дезинформацията и конспирациите работят координирано. Ако работим фрагментирано за повишаване на медийната грамотност, няма да успеем да свършим качествено работата. Идеята е не да влизаме в конкуренция едни с други, не да преповтаряме вече направени неща, а да надграждаме взаимно усилията си", обясни още журналистката.
"Проблемът с дигитално-медийната грамотност в България е много голям, защото нивото на критично мислене е сведено до минимум. Такова мислене не се развива от българската образователна система. Имаме цели поколения, които са "изпуснати" в това отношение - да бъдат критично настроени към информацията, която възприемат", допълни още тя.
Според нея на темата в България трябва да се обърне голямо внимание, защото страната ни е на едно от последните места в Европа по медийна грамотност на населението. "Това се вижда много ярко например в хода на ваксинационната кампания срещу COVID-19, където има масово недоверие в официалните източници на информация, а хората предпочитат да вярват повече на социалните мрежи", коментира още Кристина Христова.
Тя отправи съвет към всички, които четат информация в онлайн пространството, винаги да проверяват откъде идва тя и никога да не се доверяват на анонимни източници.
/РУМ/
RM1821AV.016
медийна грамотност - дезинформация - Кристина Христова
Необходимо е цялостно обучение по медийна грамотност, не само 2 учебни часа годишно, заяви журналистката Кристина Христова
София, 2 декември /Иван Лазаров, БТА/
Медийна грамотност се преподава 2 учебни часа годишно, това е крайно недостатъчно. Това каза за БТА журналистката Кристина Христова, председател на Коалицията за медийна грамотност, която обединява множество организации в областта на образованието, журналистиката и гражданското участие. Обучението по медийна грамотност беше сред темите на четвъртата национална конференция на коалицията, провела се онлайн днес, в която се включиха български и чуждестранни експерти.
Кристина Христова подчерта, че темата е застъпена единствено в часовете по гражданско образование на учениците, каквито отскоро са въведени в българската образователна система. "За нас пътят е уменията за медийна грамотност да се развиват през всеки един предмет. Това не трябва да бъде отделен предмет, а цялостен начин на преподаване. На децата трябва да бъдат поставяни задачи, които да ги научат да разрешават проблеми, да намират достоверни източници на информация, да комуникират онлайн", смята Кристина Христова.
Тя допълни, че именно такава е и мисията на ръководената от нея организация - да работи за цялостно интегриране на медийната грамотност в образователния процес и повишаване на медийната грамотност в обществото.
"Организацията беше създадена, за да се обединим всички, за които каузата медийна грамотност е важна. Така можем да работим цялостно, а не на парче, защото дезинформацията и конспирациите работят координирано. Ако работим фрагментирано за повишаване на медийната грамотност, няма да успеем да свършим качествено работата. Идеята е не да влизаме в конкуренция едни с други, не да преповтаряме вече направени неща, а да надграждаме взаимно усилията си", обясни още журналистката.
"Проблемът с дигитално-медийната грамотност в България е много голям, защото нивото на критично мислене е сведено до минимум. Такова мислене не се развива от българската образователна система. Имаме цели поколения, които са "изпуснати" в това отношение - да бъдат критично настроени към информацията, която възприемат", допълни още тя.
Според нея на темата в България трябва да се обърне голямо внимание, защото страната ни е на едно от последните места в Европа по медийна грамотност на населението. "Това се вижда много ярко например в хода на ваксинационната кампания срещу COVID-19, където има масово недоверие в официалните източници на информация, а хората предпочитат да вярват повече на социалните мрежи", коментира още Кристина Христова.
Тя отправи съвет към всички, които четат информация в онлайн пространството, винаги да проверяват откъде идва тя и никога да не се доверяват на анонимни източници.
/РУМ/
news.modal.header
news.modal.text