site.btaРолята на преподаването по история за демокрацията - във фокуса на нова инициатива на Съвета на Европа

AV 20:45:01 02-12-2021
SG2040AV.001
Съвет на Европа - конференция - история

Ролята на преподаването по история
за демокрацията - във фокуса на нова инициатива
на Съвета на Европа


Страсбург/София, 2 декември /София Георгиева, БТА/
В Страсбург днес започна първата годишна конференция на нова инициатива на Съвета на Европа - Обсерватория за преподаването по история в Европа. Събитието събра над 150 участници - експерти, правителствени представители и други заинтересовани страни, които обсъждат състоянието на преподаването по история в различните европейски държави и как то може да допринесе за изграждането на демократична култура, повече толерантност и по-отворено общество на Стария континент.
Обсерваторията за преподаването по история в Европа е създадена през ноември 2020 г. по инициатива на френското правителство и е сред приоритетите на френското председателство на Съвета на Европа. В момента в Обсерваторията участват 17 държави - Албания, Андора, Армения, Кипър, Франция, Грузия, Гърция, Ирландия, Люксембург, Малта, Португалия, Република Северна Македония, Русия, Сърбия, Словения, Испания и Турция.
Каква е ролята на историята, като образователна дисциплина, за защитата и насърчаването на демокрацията; как познаването на собствената история и тази на другите може да допринесе в борбата с прояви като расизъм, национализъм, антисемитизъм, популизъм, фалшива информация; как обучението по история съдейства за изграждането на критично мислене, консенсус, мултиперспективност и как това спомага за преодоляване на болезнените и чувствителните въпроси от миналото бяха сред главните теми на днешните дискусии.
Министърът на националното образование, младежта и спорта на Франция Жан-Мишел Бланкер даде пример с убийството на френския учител по история Самюел Пати, който беше обезглавен през 2020 г. от ислямистки терорист с чеченски произход заради урок за свободата на словото. Бланкер говори за важността на историята като средство да не бъдат повтаряни грешките от миналото. Историята ни дава корени, но ни дава и крила, посочи той и отбеляза значението на отделянето на фактите от мненията.
Министърът на образованието и науката на Република Северна Македония Мила Царовска говори за политиката на Социалдемократическия съюз на Македония за изграждане на "общество за всички", като подчерта, че Северна Македония е мултиетническа държава. Царовска изтъкна мултиперспективността като важен подход в образователния процес, който спомага за изграждането на култура на уважаване на различията. Според нея Обсерваторията за преподаването на история в Европа може да има голям принос чрез съвместната работа по документи, която ще извършват заедно експертите.
Анамария Вичек, държавен секретар в министерството на образованието, науката и технологичното развитие на Сърбия и член на Управителния съвет на Обсерваторията, акцентира върху развиването на способности за изграждане на демократична култура чрез процеса на образование. Вичек обърна внимание, че в момента живеем в мир, но има хора по света, които не живеят в мир, и даде пример с бежанците, които пристигат в Европа от разкъсваните си от конфликти родини. За да илюстрира предизвикателствата, с които се сблъскват преподавателите по история в някои държави, Анамария Вичек даде пример с това, че допреди няколко десетилетия тя и министърът на образованието на Република Северна Македония Мила Царовска са живеели в една обща държава. Как да преподаваме на децата за това и какъв да бъде подходът към болезнените моменти от историята са сред проблемите, пред които са изправени държавите и техните образователни системи, отбеляза Вичек. Тя изтъкна, че образователният процес в Сърбия се води и на 8 малцинствени езици, включително български, като учениците от малцинствата изучават и национални специфики в дисциплини като география, история и други.
Към участниците в конференцията се обърнаха генералният секретар на Съвета на Европа Мария Пейчинович Бурич, заместник-председателят на Европейската комисия Маргаритис Схинас, който отговаря за утвърждаването на европейския начин на живот, постоянният представител на Италия в Съвета на Европа Микеле Джакомели, председателят на Управителния съвет на Обсерваторията Ален Ламасур и помощник-генералният директор за образование в ЮНЕСКО Стефания Джанини. В работата на конференцията участват още правителствени представители на страни участнички в инициативата и експерти.
Конференцията се провежда днес и утре онлайн и с физическо присъствие в Двореца на Европа в Страсбург. Събитието представя работата и целите на Обсерваторията с оглед на включването и на нови членове и партньори.
Във връзка с притесненията на някои държави от политическа пристрастност с оглед на евентуалното им присъединяване към Обсерваторията, директорът на Центъра за югоизточноевропейски проучвания в Университета в Грац (Австрия) Флориан Бибер каза, че подобни страхове са силно разпространени, особено в Югоизточна Европа. Бибер подчерта значението на мултиперспективния подход в разглеждането на исторически въпроси и в преподаването на история, като отбеляза, че двустранният подход често води до задънена улица. В тази връзка той даде пример със спора между България и Република Северна Македония, който се е отразил сериозно на пътя на Северна Македония към членство в ЕС. Според Бибер мултиперспективният подход би бил много по-ефективен за преодоляване на подобни проблеми.
Инес Фиало Брандао, музеен специалист и член на Научния консултативен съвет на Обсерваторията, също акцентира върху значението на международното сътрудничество и мултиперспективността в тази насока. Според нея с подобен подход при преподаването на история може да се постигне изграждането на демократични модели в различните държави и да се развиват умения за критично мислене. Тя отбеляза, че вече все по-рядко се срещат държави агресори, но за сметка на това има правителства, които насърчават националистически политики.
Като пример за едностранчив подход, експерт от Грузия сподели, че съвсем наскоро министърът на образованието на Грузия, който не е историк, е въвел радикална промяна в учебната програма по история, с която в средния курс на обучение вече ще се преподава само национална история.
Матиас Груден, директор за демократичното участие в Съвета на Европа, обърна внимание, че изграждането на демократична култура няма как да бъде постигнато без качествено образование по история, което да е стъпило на понятията за демократична култура.
Историята отразява нашето общо минало и Обсерваторията цели да покаже как преподаването на история може да помогне на Европа да работи за постигането на по-отворено и всеобхватно общество, в което всички европейски истории се чуват равнопоставено. Така бъдещите поколения ще бъдат в състояние да защитават и пазят демокрацията. Годишната конференция ще улесни този ангажимент чрез създаването на платформа, която ще свърже различни организации и мрежи от експерти в тази сфера. Основната цел на Обсерваторията е да събира и да предоставя на разположение, чрез редовни и тематични доклади, фактическа информация за състоянието на преподаването по история във всички страни участнички. Основната цел е да се улесни обмяната на добри практики и взаимно обучение. Обсерваторията също така служи за платформа за професионално развитие и връзка между европейски професионални организации и институции, работещи в сферата на преподаването на история.
В конференцията се включи и известният историк и преподавател в Стандфордския университет в САЩ Нийл Фъргюсън, автор на 16 книги, сред които "The Pity of War", "The House of Rothschild", "Empire" и "Civilization and Kissinger, 1923-1968: The Idealist". Фъргюсън е също старши изследовател в Центъра за европейски изследвания в Харвард и сътрудник и коментатор на вестниците "Сънди таймс", "Нойе Цюрхер цайтунг" и Блумбърг. Значението на познаването на историята и разпознаването на модели във времето като начин за преодоляване на предизвикателства в нашето съвремие, като например пандемията от КОВИД-19, бяха в центъра на неговото изказване. Фъргюсън каза, че липсата на историческа перспектива е недостатък при разбирането на кризи от всякакъв характер - войни, революции, пандемии. Според него недоброто познаване на историята спомага например за разпространяване на конспиративни теории, особено сега около ваксините срещу КОВИД-19 и отношението към тях. Фъргюсън посочи, че в днешно време вече все по-малко хора гледат в "калейдоскопа на историята" и все по-малко хора разпознават моделите в него. Според него историческото мислене трябва да върви ръка за ръка с развитието на съвременните технологии, включително при разработването на изкуствен интелект, защото тепърва ще установяваме какво е тяхното отражение върху нас, давайки пример с ролята на социалните медии.
Участниците в конференция ще обсъдят и темата за пандемиите в историята и какво сме научили от тези кризи към днешна дата. В контекста на КОВИД-19 участниците ще дискутират как учителите да обсъждат тази тема със своите ученици, как ще бъде запомнен този момент в историята, какви последици ще има за европейските общества.
/СГ/