site.btaЧили, със силни католически традиции, се нарежда сред малкото латиноамерикански страни, узаконили еднополовите бракове

AV 11:27:01 10-12-2021
PA1122AV.005
Чили - политика - общество - хомосексуалисти - обзор

Чили, със силни католически традиции, се нарежда
сред малкото латиноамерикански страни,
узаконили еднополовите бракове


София, 10 декември /Николай Станоев от БТА/

Чили е на път да се нареди сред малкото латиноамерикански държави, узаконили еднополовите бракове.

Според проучвания на общественото мнение мярката има подкрепата на повечето чилийци, въпреки че страната е със силни католически традиции дори за един регион, където религията все още играе много по-важна роля в обществото в сравнение, например, със Западна Европа. Това донякъде може да се обясни с бурната политическа история на тази държава "на края на света", между Андите и Тихия океан, видяла през последните десетилетия комунистически режим, свален с кървав военен преврат, диктатурата на Пиночет и след това редуване във властта на левицата и десницата.

Гражданските съюзи между хомосексуалисти са разрешени в Чили още от 2015 г. Еднополовите двойки обаче все още не се ползват с всички права, като, най-важното, не могат да осиновяват деца.

Законопроектът за узаконяване на хомосексуалните бракове бе внесен в Конгреса през 2017 г. от тогавашната президентка - социалистката Мишел Бачелет. След това обаче той попадна в задънена улица, когато година по-късно на власт дойде консерваторът Себастиан Пинера.

През 2019 г. една от страните с най-голям брутен вътрешен продукт на глава от населението в Латинска Америка, често давана като пример за успешен неолиберален икономически модел, обаче бе обхваната от големи социални протести, най-вече срещу общественото неравенство. Популярността на управляващите консерватори намаля още повече оттогава, тъй като избухналата междувременно пандемия от новия коронавирус доведе до увеличаване на бедността и безработицата.

В обстановка на силно обществено напрежение, независими кандидати и лявата опозиция спечелиха на изборите на 16 май тази година мнозинството от местата в Конституционното събрание. Тази асамблея, която ще има за задача да изготви нова конституция на мястото на сегашния основен закон, датиращ от времето на диктатурата на генерал Аугусто Пиночет в периода 1973-1990 г., бе договорена като част от мерките за спиране на протестите, при които загинаха най-малко 36 души.

Две седмици по-късно, на 1 юни, чилийският президент, чийто мандат изтича през март догодина и който няма право на преизбиране, изненадващо призова Конгреса да разгледа законопроекта. В годишното си обръщение "За състоянието на Съюза" Пинера обяви, че легализирането на еднополовите бракове е приоритет за него, като подчерта, че е време да "гарантираме тази свобода и достойнство на всички хора". Неочакваният ход на чилийския президент бе приветстван от представители на левицата и ЛГБТ активистите, но осъден от собствения му консервативен лагер, откъдето се чуват обвинения в предателство.

След поредица от гласувания в двете парламентарни камари, които на практика са контролирани от опозицията, Камарата на депутатите и Сенатът одобриха окончателно текста във вторник. Вчера законът беше подписан от президента и ще влезе в сила 90 дни след като бъде обнародван в Държавен вестник.

Така Чили ще се нареди сред малкото латиноамерикански държави, легализирали еднополовите бракове. Останалите шест са Аржентина (пионер в региона от 2010 г.), Уругвай, Бразилия, Колумбия и Коста Рика плюс 18 от 32-те мексикански щата.

Хомосексуалните бракове са разрешени в общо трийсетина държави по света. Сред тях са САЩ, Канада, Австралия, Нова Зеландия, 15 западноевропейски страни и Малта.

Макар че според сондажи има подкрепата на мнозинството от чилийците, мярката предизвиква остра поляризация в една страна, където консерваторите, Католическата църква и някои протестантски деноминации имат силни позиции. Полемиката по въпроса неминуемо стана една от основните теми в кампанията за президентските и парламентарните избори на 21 ноември, като на свой ред бе разпалена допълнително от политическите съперничества.

Показателно е, че гласуването за Конгрес не излъчи ясен победител, а за балотажа на президентските избори на 19 декември се класираха кандидати от двата края на политическия спектър - твърдолинейният консерватор Хосе Антонио Каст, който е против узаконяването на еднополовите бракове, и подкрепящият закона Габриел Борич от левицата. Първият е женен баща на девет деца (той има петима синове и четири дъщери), а вторият - ерген.

Каст - 55-годишен адвокат, който навремето е подкрепял режима на Пиночет, и бивш член на долната камара на Конгреса - получи на първия тур 28 на сто. Така той изпревари с 2 процента Борич - бивш лидер на студентски протести и понастоящем член на Камарата на депутатите.

На гребена на вълната на социалното недоволство, 35-годишният син на емигрант от Хърватия, който обещава да сложи край на неолибералния икономически модел в Чили, първоначално бе в по-добра позиция да спечели всяващите най-дълбоко разделение избори в латиноамериканската страна след възстановяването на демокрацията през 1990 г. Преднината му в проучванията обаче намалява, в момент, когато на мнозина чилийци им е омръзнало от свързаното с политиката насилие, и на фона усещането, че престъпността се увеличава. Освен това Каст - син на избягал от родината си след Втората световна война германски нацист, според когото чилийците ще избират "между свободата и комунизма" - получи подкрепата на умерените десноцентристи. Така балотажът остава с отворен край.






/ПА/