site.btaПолша отбелязва 40 години от обявяването на военно положение
AV 11:29:31 14-12-2021
PA1124AV.002
Полша - история
Полша отбелязва
40 години от обявяването
на военно положение
София, 14 декември (Климент Тренков от БТА)
Преди четири десетилетия, през нощта на 12 срещу 13 декември 1981 г. (събота срещу неделя) в Полската народна република (ПНР) е обявено военно положение. Властта се поема от хунта начело с генерал Войчех Ярузелски, чиято главна цел е ликвидирането на масовото профсъюзно движение "Солидарност".
* * *
Още преди полунощ специални части на вътрешното министерство и армията завземат сградите на радиото и телевизията и блокират телефонните връзки с чужбина и в страната. Атакувани са местните бюра на синдиката, арестувани са независими интелектуалци, а главният удар е съсредоточен в Гданск, където по това време се е събрала националната комисия на "Солидарност". Само неколцина от членовете на комисията и нейни съветници се изплъзват от ареста. Това е началото на акцията по задържане и интерниране на водещите дейци на независимия самоуправляващ се профсъюз.
В един часа след полунощ започва заседание на Държавния съвет, който формално е върховният орган на властта. Приет е указ за въвеждането на военно положение и съпътстващите го документи, всички със задна дата 12 декември. Указът обаче е в разрез с действащото тогава законодателство, според което Държавният съвет може да издава укази само между сесиите на Сейма (парламента), който по това време е в сесия.
Полските граждани научават новината едва след 6 часа сутринта, когато по радиото прозвучава обръщение на Ярузелски. Освен лидер на т.нар. Военен съвет за национално спасение той е същевременно премиер, министър на отбраната и първи секретар на ЦК на Полската обединена работническа партия.
* * *
Подготовката за въвеждане на военно положение започва още през октомври 1980 г., тоест преди официалната регистрация на "Солидарност" като профсъюз. Подготовката преминава под надзора на главнокомандващия на войските на Варшавския договор маршал Виктор Куликов и офицерите от неговия щаб. През последващите години в ПНР се поддържа пропагандната теза, че с действията си Ярузелски патриотично е предотвратил инвазия, подобна на тази през 1968 г. в Чехословакия. Но след още време съветски архиви разкриват, че той всъщност е поискал военна подкрепа от Москва, в случай че военното положение срещне масов обществен отпор. Това е станало на негова среднощна среща по-рано през декември 1981 г. във Варшава с маршал Куликов, сочат записки на адютанта на Куликов. Маршалът настоял полското ръководство да се оправя само, като не отговорил еднозначно дали ще има съветска намеса.
* * *
В книгата си "Полско-ярузелската война" историкът Анджей Пачковски констатира, че "Солидарност", опозицията в Полша и Католическата църква не са били готови за военното положение. "От лятото на 1980 г. в Полша всъщност цари постоянно безпокойство заради постоянно задълбочаващите се трудности във всекидневния живот. [. . .] Повтарящите се често периоди на мобилизация и засилване на усещането за заплаха донякъде накарва хората да бъдат индиферентни към сигналите за планираните от властта действия", пише той.
* * *
Указът за военно положение отменя основни граждански права и свободи, въвежда ускорени процедури в съдилищата, забранява стачките и демонстрациите и разрешава на милицията и военните да проверяват документите и да обискират всекиго. Има полицейски час от 22 ч. до 6 ч. на следващия ден; напускането на населеното място става само с разрешение; кореспонденцията подлежи официално на цензура; телефоните са изключени, което прави невъзможно повикването на линейка или пожарната команда; замразена е дейността на всички обществени и културни организации и са преустановени занятията в училищата и университетите. По-важните институции и предприятия (вкл. радиото и телевизията) са милитаризирани и се печатат само два вестника - партийният орган "Трибуна люду" и военният "Жолнеж волношчи".
* * *
Още в понеделник, 14 декември, из страната започват независимо една от друга окупационни стачки в големи и по-малки промишлени предприятия - металургични, въгледобивни, транспортни, корабостроителни и от леката промишленост, - които за няколко дни са потушени от властите, на места жестоко. В мината "Вуйек" милицията открива огън с бойни патрони и убива деветима миньори.
Хунтата не се решава да атакува директно църквата по време на военното положение. От самото му начало примасът на Полската католическа църква Юзеф Глемп призовава към спокойствие, избягване на братоубийствата, освобождаване на интернираните и възобновяване на диалога между властите и "Солидарност".
* * *
През есента на 1956 г. Западът почти не реагира, когато съветски войски потушават народното въстание в Унгария. Защото вниманието на Великобритания, Франция и САЩ е съсредоточено върху Суецката криза. През лятото на 1968 г., когато военни части на страни от Варшавския договор потушават Пражката пролет, също няма кой знае каква реакция на Запада. Защото тогава Съединените щати са залени от демонстрации срещу Виетнамската война, а студенти и анархисти буквално се сражават с полицията във Франция и Германия.
През декември 1981 г. обаче Западът няма такива задръжки и към края на декември администрацията на Роналд Рейгън налага на ПНР икономически санкции, които няколко дни по-късно разпростира и върху СССР. Към тези санкции се присъединяват и други западни страни.
* * *
Военният режим в Полша е смекчен в края на 31 декември 1982-а и отменен на 22 юли следващата година, след което остават сила някои ограничителни мерки. Смята се, че през този период около 40 поляци намират смъртта си заради репресиите. Интернирани са 10 131 активисти на "Солидарност", сочи справка в полската "Уикипедия".
През 2011 г. анкета на полския Център за проучване на общественото мнение за отношението на хората към решението за обявяване на военно положение преди 30 години е, както следва: 51 на сто "за", 27 процента - "против" и 22 на сто - "трудно е да определя". (КТ)
/ПА/
PA1124AV.002
Полша - история
Полша отбелязва
40 години от обявяването
на военно положение
София, 14 декември (Климент Тренков от БТА)
Преди четири десетилетия, през нощта на 12 срещу 13 декември 1981 г. (събота срещу неделя) в Полската народна република (ПНР) е обявено военно положение. Властта се поема от хунта начело с генерал Войчех Ярузелски, чиято главна цел е ликвидирането на масовото профсъюзно движение "Солидарност".
* * *
Още преди полунощ специални части на вътрешното министерство и армията завземат сградите на радиото и телевизията и блокират телефонните връзки с чужбина и в страната. Атакувани са местните бюра на синдиката, арестувани са независими интелектуалци, а главният удар е съсредоточен в Гданск, където по това време се е събрала националната комисия на "Солидарност". Само неколцина от членовете на комисията и нейни съветници се изплъзват от ареста. Това е началото на акцията по задържане и интерниране на водещите дейци на независимия самоуправляващ се профсъюз.
В един часа след полунощ започва заседание на Държавния съвет, който формално е върховният орган на властта. Приет е указ за въвеждането на военно положение и съпътстващите го документи, всички със задна дата 12 декември. Указът обаче е в разрез с действащото тогава законодателство, според което Държавният съвет може да издава укази само между сесиите на Сейма (парламента), който по това време е в сесия.
Полските граждани научават новината едва след 6 часа сутринта, когато по радиото прозвучава обръщение на Ярузелски. Освен лидер на т.нар. Военен съвет за национално спасение той е същевременно премиер, министър на отбраната и първи секретар на ЦК на Полската обединена работническа партия.
* * *
Подготовката за въвеждане на военно положение започва още през октомври 1980 г., тоест преди официалната регистрация на "Солидарност" като профсъюз. Подготовката преминава под надзора на главнокомандващия на войските на Варшавския договор маршал Виктор Куликов и офицерите от неговия щаб. През последващите години в ПНР се поддържа пропагандната теза, че с действията си Ярузелски патриотично е предотвратил инвазия, подобна на тази през 1968 г. в Чехословакия. Но след още време съветски архиви разкриват, че той всъщност е поискал военна подкрепа от Москва, в случай че военното положение срещне масов обществен отпор. Това е станало на негова среднощна среща по-рано през декември 1981 г. във Варшава с маршал Куликов, сочат записки на адютанта на Куликов. Маршалът настоял полското ръководство да се оправя само, като не отговорил еднозначно дали ще има съветска намеса.
* * *
В книгата си "Полско-ярузелската война" историкът Анджей Пачковски констатира, че "Солидарност", опозицията в Полша и Католическата църква не са били готови за военното положение. "От лятото на 1980 г. в Полша всъщност цари постоянно безпокойство заради постоянно задълбочаващите се трудности във всекидневния живот. [. . .] Повтарящите се често периоди на мобилизация и засилване на усещането за заплаха донякъде накарва хората да бъдат индиферентни към сигналите за планираните от властта действия", пише той.
* * *
Указът за военно положение отменя основни граждански права и свободи, въвежда ускорени процедури в съдилищата, забранява стачките и демонстрациите и разрешава на милицията и военните да проверяват документите и да обискират всекиго. Има полицейски час от 22 ч. до 6 ч. на следващия ден; напускането на населеното място става само с разрешение; кореспонденцията подлежи официално на цензура; телефоните са изключени, което прави невъзможно повикването на линейка или пожарната команда; замразена е дейността на всички обществени и културни организации и са преустановени занятията в училищата и университетите. По-важните институции и предприятия (вкл. радиото и телевизията) са милитаризирани и се печатат само два вестника - партийният орган "Трибуна люду" и военният "Жолнеж волношчи".
* * *
Още в понеделник, 14 декември, из страната започват независимо една от друга окупационни стачки в големи и по-малки промишлени предприятия - металургични, въгледобивни, транспортни, корабостроителни и от леката промишленост, - които за няколко дни са потушени от властите, на места жестоко. В мината "Вуйек" милицията открива огън с бойни патрони и убива деветима миньори.
Хунтата не се решава да атакува директно църквата по време на военното положение. От самото му начало примасът на Полската католическа църква Юзеф Глемп призовава към спокойствие, избягване на братоубийствата, освобождаване на интернираните и възобновяване на диалога между властите и "Солидарност".
* * *
През есента на 1956 г. Западът почти не реагира, когато съветски войски потушават народното въстание в Унгария. Защото вниманието на Великобритания, Франция и САЩ е съсредоточено върху Суецката криза. През лятото на 1968 г., когато военни части на страни от Варшавския договор потушават Пражката пролет, също няма кой знае каква реакция на Запада. Защото тогава Съединените щати са залени от демонстрации срещу Виетнамската война, а студенти и анархисти буквално се сражават с полицията във Франция и Германия.
През декември 1981 г. обаче Западът няма такива задръжки и към края на декември администрацията на Роналд Рейгън налага на ПНР икономически санкции, които няколко дни по-късно разпростира и върху СССР. Към тези санкции се присъединяват и други западни страни.
* * *
Военният режим в Полша е смекчен в края на 31 декември 1982-а и отменен на 22 юли следващата година, след което остават сила някои ограничителни мерки. Смята се, че през този период около 40 поляци намират смъртта си заради репресиите. Интернирани са 10 131 активисти на "Солидарност", сочи справка в полската "Уикипедия".
През 2011 г. анкета на полския Център за проучване на общественото мнение за отношението на хората към решението за обявяване на военно положение преди 30 години е, както следва: 51 на сто "за", 27 процента - "против" и 22 на сто - "трудно е да определя". (КТ)
/ПА/
news.modal.header
news.modal.text