19-а Световна среща на българските медии (ОБЗОР)

site.bta„Науката и университетите в българските медии“ бе темата на последния панел от 19-ата Световна среща на българските медии

„Науката и университетите в българските медии“ бе темата на последния панел от 19-ата Световна среща на българските медии. Заключителната дискусия от форума се състоя днес в украинския град Измаил.

Българските университети са добре познати тук, в Украйна, отбеляза заместник-генералният директор на БТА Евгения Друмева, която бе модератор на панела. По думите ѝ българската делегация се е срещнала с хора от Украйна, чиито деца, братя, сестри учат в университети у нас, както и с ученици от болградската гимназия „Георги С. Раковски“, които мечтаят да учат в български висши учебни заведения.

Евгения Друмева обясни, че темата „Науката и университетите в българските медии“ може да се раздели на различни подтеми, но според нея основните въпроси са два – устойчива и трайна ли е връзката между университетите и българските медии и адекватен ли е разказът на медиите за науката във времената на социалните мрежи и на фалшивите новини.

Ректорът на Софийския университет (СУ) „Св. Климент Охридски“ проф. д-р Георги Вълчев призова колегите си от българските университети да засилят връзките си с украинските университети, както и да отворят вратите си пред децата от Украйна. Според него е необходим много по-активен диалог с Министерството на образованието и науката (МОН), за да може този процес да бъде подпомаган чрез устойчиви политики.

Проф. Вълчев обясни, че напоследък е характерно изопачаване на една прекалено черна картина на българското образование, което не е такова. „Иска ми се в следващите години да можем да покажем добрите примери на млади умове, които учат в нашите университети и полагат много усилия, имат огромни успехи. Не би трябвало единствено и само да се фокусираме върху проблемите“, отбеляза ректорът на Софийския университет. Според него тази тенденция на омаловажаване на българското висше образование трябва, с помощта на медиите, да бъде обърната в противоположна посока.

„Голям проблем е и отразяването на научните изследвания. Все още у нас битува мнението, че науката е приложна магия. Науката е нещо съвършено различно. Тя има собствена логика на развитие, тя не може и не трябва да бъде свързвана непременно с приложения в обществения икономически живот‘‘, посочи проф. Вълчев. 

Нашият университет има инициатива да бъде открит Институт по българистика, съобщи по време на събитието проф. д-р Ярослав Кичук, ректор на Измаилския държавен хуманитарен университет. „Приветстваме това, че нашите партньори, в лицето и на присъстващите тук подкрепят тази инициатива, както и от страна на българската държава“, каза той.

„Ние сме благодарни за това, че идеята за действения консорциум се поддържа, и полагаме много усилия той да бъде създаден и да работи редовно. Този консорциум ще сътрудничи с медиите и ние се обръщаме към нашите правителства да бъде подкрепена тази инициатива“, отбеляза проф. д-р Ярослав Кичук. 

Нашият университет отбелязва 85 години от основаването си и повече от 25 години съществува специалността „Българска филология“, която подготвя специалисти за региона, каза още ректорът на Измаилския държавен хуманитарен университет. В днешните условия на руска инвазия тази специалност се подлага на големи изпитания и трябва да се полагат големи усилия да бъде съхранена и да се развива, обясни той.

Според Александрина Христова, директор на дирекция „Международни новини“ в „Нова броудкастинг груп“, и журналистите, и ректорите имат един и същ проблем. Той е свързан с това, което се случва в момента в социалните мрежи, дезинформацията и отричането на науката, смята тя. По думите ѝ другият проблем е свързан с поколението, което в момента е в университетите. Тези хора не признават традиционните медии и не се информират по начина, по който ние сме се информирали. Това поколение се информира от социалните мрежи и иска да му е интересно, каза тя. Допълни, че задачата на медиите е да промотират науката.

Техническият университет във Варна е част от голямата университетска общност в България и активно се ангажира с всички съвременни подходи по отношение на взаимодействието между наука, университети, медии. Това каза ректорът на Техническия университет във Варна – проф. Драгомир Пламенов, в онлайн включване по време на панела. „Ние предоставяме на своите студенти възможност също да развият своите медийни умения и да споделят важни новини и събития от университетския живот“, отбеляза той. Като пример посочи това, че студентите поддържат и развиват студентската телевизия, има студентски клуб и мрежа от социални медии, които информират вътрешните и външните потребители за всичко значимо, което се случва във варненския ВУЗ. 

Проф. Драгомир Пламенов говори също за ролята на медиите и сътрудничеството с БТА като пример за положително отразяване на събитията, които се случват в университетския живот. „Всички  университети имат нужда да бъдат отразявани и да бъдат представени пред обществеността, положителните практики, които развиват“, каза той. 

Ректорът на Икономическия университет във Варна проф. д-р Евгени Станимиров също се включи онлайн в дискусията. Той коментира, че висшите училища трябва да имат маркетингов подход за представяне на своите научни и образователни постижения. По думите му връзката между медиите и висшите училища е ключова, а все повече университети успяват да представят своите постижения пред аудиторията. „Ние, като Икономически университет – Варна, имаме много ясен предприемачески профил и това се вижда от всички наши онлайн и офлайн комуникации. Ние работим много активно с бизнеса, разработихме предприемачески акселератор. Вече имаме не само наши студенти, но и ученици, и чуждестранни граждани, които се включват в този акселератор. Това намира отражение през медиите, през нашите информационни канали“, допълни проф. Станимиров. Той също благодари на БТА за подадената ръка към много български университети.

Занапред ние ще продължим контактите си с Украйна с още по-голяма сила, каза акад. Христо Белоев, председател на Общото събрание на Русенския университет „Ангел Кънчев“, който се включи дистанционно, чрез интернет връзка, в 19-ата Световна среща на българските медии. „Планирали сме за годините напред какво трябва да бъде свършено, но всичко това е обвързано и с бизнеса в двете държави – и в България, и в Украйна. Това, което правим съвместно с бизнеса, съумяваме да го напишем и разкажем след това в нашите книги. Стараем се да го популяризираме“, отбеляза той. Разказа, че университетът работи с много институции от Украйна и има контакти с над 10 университета и научни института в страната. Той коментира, че въпреки затрудненията, които в момента са налице, предизвикани от войната и последиците от нея, ръководството на Русенския университет не е прекратило, а напротив – увеличили са се контактите с украинските партньори.

По традиция на финала на последния панел от форума генералният директор на БТА Кирил Вълчев съобщи темата и мястото на следващата Световна среща на българските медии. През 2025 г. домакин на 20-ото издание на събитието ще е София. Световната среща ще бъде открита на 24 май, а темата ѝ ще е „Медии и знание“.

Тазгодишният форум започна на 18 юни и се проведе в три града в Украйна – Одеса, Болград и Измаил, където има големи български общности. Темата на срещата е „Медии и общност“, а събитието се проведе в хибриден формат – на място и чрез онлайн видеовръзка.

БТА организира Деветнадесетата световна среща на българските медии в Одеса, Болград и Измаил (Украйна) от 18 до 21 юни 2024 г. със съдействието на „Аурубис България“, А1, „Главболгарстрой Холдинг“ АД,  Евроинс Иншурънс Груп, Пощенска банка, СОФ Кънект - операторът на летище София, Национален дарителски фонд „13 века България“.

/ ГН

/РБ/

В допълнение

Избиране на снимки

Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.

Изтегляне на снимки

Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите

news.modal.header

news.modal.text

Към 10:08 на 25.11.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация