На 12 ноември е големият финал на изслушванията в Европейския парламент на кандидатите за еврокомисари. На него ще се явят шестима номинирани, които освен, че ще отговарят освен за водещи ресори в бъдещата ЕК, ще бъдат и заместник-председатели на Урсула фон дер Лайен.
Ето кои са кандидатите, които ще бъдат препитани в съответните ресорни комисии на Европарламента на 12 ноември.
Тереса Рибера, (Испания, „Социалисти и демократи“)
Предложен ресор: Чист, справедлив и конкурентоспособен преход
Предложена позиция: Изпълнителен заместник-председател на ЕК
Тереса Рибера е родена през 1969 г. в Мадрид. Завършва право в университета Комплутенсе в Мадрид. Има и диплома по конституционно право и политически науки от Центъра за политически и конституционни изследвания в испанската столица. Омъжена е и има три деца. Сега е трети заместник премиер е в испанското правителство, което съвместява и с поста на министър за екологичния преход и демографските въпроси. Била е изпълнителен директор на Института за устойчиво развитие и международни отношения, базиран в Париж. Заемала е постове в юридическите отдели на министерството на благоустройството, транспорта и околната среда. Ръководила е Испанската служба за противодействие на климатичните промени. Била е депутат и университетски преподавател. В даден момент е работила и в частна компания за фотоволтаици. От 2000 г. взима участие от испанска страна в преговорите за климата в ООН и в ЕС.
Като министър на екологичния преход тя оглавява напредъка на Испания в излизането от енергията на базата на въглищата и във въвеждането на възобновяеми енергийни източници. Рибера допринася и за разработването на нов план за управление на националните водни ресурси, за да може страната да се справи с проблемите, причинени от ендемичните суши. Рибера полага усилия и за разширяване на мрежата от защитени територии, като целта е до 2030 г. да бъдат защитени 30 % от сухоземните и морските територии. Тя играе роля и в усилията за защита на ценни екосистеми.
Рибера е смятана за експерт по климата. Ресорът й е доста деликатен, в момент, в който изискванията на Зеления пакт са поставени под въпрос от част от политическите сили в Европа и породиха протести сред фермерите. Рибера иска да свърже Зеления пакт с конкурентоспособността на ЕС, но според противниците на Зеления пакт неговите разпоредби не вървят „ръка за ръка“ с конкурентоспособността, отбелязва Франс прес.
Темата за климата е особено актуална сега в Испания заради опустошителните наводнения в областта Валенсия и заради закъснялата реакция на местните властите за превенция на високия брой жертви. Според експерти мощността на бурите, водещи до подобни наводнения, е причинена от климатичните промени.
На 8 октомври испанската метеорологична агенция освен това съобщи, че изминалият месец октомври е бил най-дъждовният октомври в Испания, откакто се водят подобни статистики, предаде Франс прес. Средното количество на валежите е било 147 литра на квадратен метър. Но месецът е бил и необичайно топъл със средна температура от 15,5 градуса по Целзий, което е с 0,9 градуса повече от обичайното за тази епоха на годината. В град Турис в област Валенсия, в който живеят 7000 жители, са паднали за 24 часа пред октомври 771 литра дъжд на квадратен метър, което е рекордно.
Хена Виркунен (Финландия, Европейска народна партия )
Предложен ресор: Технологичен суверенитет, сигурност и демокрация
Предложена позиция: Изпълнителен заместник-председател на ЕК
Виркунен е родена през 1972 г. в Ютса. Завършила е философия от Университета в Ювяскюля. През годините е евродепутат, министър на транспорта и местното управление, министър на публичната администрация, министър на образованието, депутат в парламента на Финландия. Преди това е била журналист. Омъжена е с едно дете.
Постът, който се предлага на Виркунен, е свързан с постигането на технологичен суверенитет от страна на евроблока в момент, в който страни като САЩ, Китай и Южна Корея са се превърнали в технологични гиганти. Частта от ресора й, свързана с демокрацията, ще я направи в едно от главните действащи лица в бъдещата ЕК, следящи дали страните членки се придържат към демократичните принципи на ЕД. В тази насока Виркунен ще си сътрудничи вероятно с ирландския кандидат за еврокомисар Майкъл Макгра, който отговаря за ресора: Демокрация, правосъдие и върховенство на закона.
Рафаеле Фито (Италия, Европейски консерватори и реформиски)
Предложен ресор: Сближаване и реформи
Предложен пост: Изпълнителен заместник-председател на ЕК.
Фито завършва право от Университета в Бари. Бил е областен съветник в италианската област Пулия, член на областната администрация на Пулия, заместник-председател и председател на областния съвет на Пулия, депутат, евродепутат, министър на регионалните въпроси и местните власти. Понастоящем е министър по европейските въпроси, Юга, кохезионната политика и националния план за възстановяване и устойчивост в правителството на Джорджа Мелони. Женен е и има три деца.
Още преди да бъде обявен ресорът му и след като италианският премиер издигна кандидатурата му за еврокомисар, това породи безпокойство в редиците на левицата и на Зелените. Те определиха като неприемливо това, че на Фито ще се повери позицията на изпълнителен заместник-председател на ЕК.
Според наблюдатели Фито е най-добре запознатият с европейските тънкости измежду поддръжниците на Мелони, като те визират, че той три пъти е бил евродепутат. Фито е възприеман и като един от най-центристките министри в крайнодясното правителство на Италия.
Още преди началото на изслушванията на 4 ноември в Брюксел се говореше, че проблеми на устния изпит може да имат Фито заради принадлежността му към партията на Мелони, и унгарецът Вархей. Засега Вархей ще трябва да отговаря на допълнителни въпроси на евродепутатите, след като не получи зелена светлина при изслушването си на 5 ноември.
Фито пък се опитва да разсее полемиките относно политическата му принадлежност и припомня, че е започнал кариерата си в политиката в италианската партия „Християндемокрация“, после преминава през редиците на десноцентристите в Италия и накрая се присъединява към партията на Мелони.
Смята се, че най-трудните въпроси по време на изслушването му във вторник ще бъдат задавани от депутати от левицата и от Зелените, но пък десните и крайнодесните биха могли да отвърнат на удара с трудни въпроси към социалистката Рибера от Испания, отбелязва Франс прес.
Стефан Сежурне (Франция, „Обнови Европа“)
Предложен ресор: Просперитет и промишлена стратегия
Предложен пост: Изпълнителен заместник-председател на ЕК.
Сежурне е роден през 1985 г. във Версай. Завършва право в Университета в Поатие. По програмата „Еразъм“ учи международно и европейско право в Университета на Гранада. През годините е бил член на канцеларията на областния управител на френския регион Ил дьо Франс, съветник на министъра на икономиката, промишлеността и цифровизацията на Франция, политически съветник на президента Еманюел Макрон по време на първия му президентски мандат, като този пост заема за две години. След това е избран за евродепутат. В ЕП той оглавява европарламентарната група на либералите „Обнови Европа“, като същевременно е и генерален секретар на партията на Макрон „Ренесанс“. От януари до септември е външен министър на Франция. Междувременно на предсрочните избори в страната е избран за депутат.
Сежурне е смятан за приближен на Макрон. Но номинацията му за еврокомисар дойде изненадващо през септември. Тогава всички очакваха Франция отново да издигне кандидатурата на Тиери Бретон, който е сега комисар за вътрешния пазар. Но след разногласия с председателката на ЕК Фон дер Лайен той обяви, че няма да участва в бъдещия състав на втората нейна Еврокомисия.
Сежурне познава добре европейските институции. А ресорът, който му е поверен, отговаря на амбициите на Париж. Френският президент в редица речи говори за просперитета на Европа на фона на проспериращите САЩ и Китай, като това трябва да стане въз основа на нова промишлена стратегия. Подобни препоръки се съдържаха в доклада на бившия италиански премиер Марио Драги, изготвен по поръчка на Фон дер Лайен. Друг доклад в тази насока също беше изготвен по поръчка на Фон дер Лайен от бивш италиански премиер Енрико Лета.
Кая Калас (Естония, „Обнови Европа“)
Предложен пост: Върховен представител за външните работи и политика на сигурност и заместник-председател на ЕК
Калас е завършила право от Университета в Тарту, а после е учила и в Естонското бизнес училище. Първоначално е работила като адвокат, а после и като прокурор. Била е депутат и евродепутат. От януари 2021 г. до юли 2024 г. беше премиер на Естония, но подаде оставка, след като на 27 юни европейските лидери я номинираха за бъдещ дипломат номер едно на ЕС. Калас е омъжена и има две деца.
Тя ще замени на новия си пост Жозеп Борел. Като премиер на Естония Калас се показа твърд поддръжник на украинската кауза. Тя беше и първата, която след руската инвазия в Украйна упрекна френския президент Макрон, че продължава да говори по телефона с руския президент Владимир Путин. Противопоставянето на Калас на Русия се дължи и нейната семейна предистория. По времето на СССР, през юни 1941 г. майката на Калас - Кристи, която по това време е била бебе на 6 месеца, е била депортирана в Сибир с бабата и прабабата на Калас. Те са получи разрешение да се върнат в Естония едва 10 години по-късно.
Калас никога не се е притеснявала да провокира Русия. При нейното управление военни паметници, датиращи от съветската ера, бяха премахвани от обществените места в Естония. Заради това тя се озова през февруари в списъка на Москва на издирвани лица.
Преди време Калас открито заявяваше интерес да замени Йенс Столтенберг начело на НАТО. Самата тя обаче впоследствие призна, че нейната силна антируска позиция е повлияла отчасти на тези нейни амбиции, защото някои в Алианса са намекнали, че избирането й начело му ще бъде разтълкувано като провокация към Русия, отбелязва Франс прес.
Сега на онези, които казват, че номинирането й за дипломат номер едно на ЕС е също провокация към Русия, Калас отговаря: „Ние даваме прекалена власт на Русия да диктува нашите решения“.
Миналата година обаче Калас премина през криза на доверието, когато се разбра, че компания, принадлежаща отчасти на съпруга й, е продължавала да действа в Русия и след руската инвазия в Украйна. Калас тогава отхвърли призивите за оставка, а международният й имидж не беше разклатен от този вътрешен скандал.
Сега ролята на Калас, ако бъде утвърдена за поста на дипломат номер едно на ЕС, ще я постави в комплекса ситуация, предвид промяната в управленческия пейзаж в САЩ, където републиканецът Доналд Тръмп спечели президентските избори. Сега има опасения, че той няма да продължи да оказва помощ на Украйна. Засега Тръмп проведе телефонен разговор със Зеленски, в който е участвал и поддръжникът на републиканеца – милиардера Илон Мъск. Екипите на Зеленски и на Тръмп са се споразумели да започнат подготовка за организиране на среща между двамата, предаде вчера Укринформ, като се позова на изявление на украинския външен министър Андрий Сибига. Но какви ще бъдат резултатите от тази среща все още не е ясно. По време на участието си в срещата на върха на Европейската политическа общност в Будапеща на 7 ноември Зеленски даде да се разбере, че Украйна няма да се съгласи на никакви отстъпки пред Русия и иска справедлив мир.
Каква ще бъде външната политика на САЩ при управлението на Тръмп не само по отношение на Украйна, но и по отношение на Европа също е голяма неизвестна. От изявления на Тръмп анализатори в Европа стигат до извода, че той няма да се интересува толкова много от отношенията със Стария континент, а ще фокусира вниманието си върху Азия.
Неясно е засега дали САЩ и Русия ще да подновят диалога, след като Путин след победата на Тръмп на изборите даде индикация, че би говорил с него, на което Тръмп отвърна, че такъв разговор ще има.
Друга важна тема за Калас като дипломат номер едно на ЕС ще бъдат отношенията на блока с Китай в момент на търговски спорове между Пекин и Брюксел и на поведение на азиатския гигант в Индо-тихоокеанския регион, което се възприема като агресивно от неговите съседи.
В самия ЕС също няма единодушие по различни външнополитически теми, като се започне дори от войната на Русия срещу Украйна. По този въпрос позицията на Унгария се различава от тази на останалите страни членки. По въпроса за конфликта в Близкия изток също има различни гледни точки. Противоречия има и по темата за признаването на независимостта на Косово, една от страните кандидатки за членство в ЕС.
Шестият кандидат, който ще бъде изслушан на 12 ноември, е от Румъния и това е Роксана Мънзату от европолитическото семейство на „Социалисти и демократи“. Подробна биографична справка за нея беше публикувана в емисия „Балкани“ на 4 ноември.
/ГГ/
news.modal.text
