site.btaВиргиния Хинова ДиДонато, Ню Йорк: Житейският ми път като спирала ме върти между академични и сценични светове

Виргиния Хинова ДиДонато (Джина ДиДонато) е живеещ и творящ в Ню Йорк преподавател и изпълнител, който през последните две десетилетия се е посветил на артистичното образование на българските деца в Ню Йорк, САЩ.

Вече три години тя изпълнява акапелно на живо българския и американския химн при вдигането на трибагреника по повод на националния празник Трети март на площада при „Бика на Уол стрийт“ в Ню Йорк.

„Голяма чест, разбира се, беше поканата да изпълня двата химна на почетното вдигане на двете знамена в Боулинг Грийн (Bowling Green) парк в Ню Йорк за 3 март по покана на генералния консул на България Ангел Ангелов три години поред“, коментира за рубриката „БГ Свят“ на БТА Виргиния Хинова. 

Като „чест“ тя определи и номинацията си от Асоциацията на чуждестранните консули в Ню Йорк, които „организираха незабравима вечер за всички жени, от различни националности, удостоени с това внимание и признание“. Джина ДиДонато получи отличието от Асоциацията на чуждестранните консули по време на празник, посветен на Международния ден на жената. 

„Различни генерални консули на България са ме канили да бъда водеща на концерти по случай 24 май или 3 март“, разказа още тя за рубриката „БГ Свят“ на БТА. 

Ето и пълния текст на интервюто със сънародничката ни от Ню Йорк:

Кога заминахте за САЩ и какво провокира това решение? 

- Мечтата да бъда част от вибриращия Ню Йорк и вълнението да покоря сцените на Бродуей. През 1999 г. се явих на прослушване (докато още бях турист) с песен, монолог и танц в АМДА – Американската академия за мюзикъл и драма (AMDA), основана от Лив Тейлър и Тим Бъртън в сърцето на Манхатън. Бях приета със стипендия, почувствах се избрана, щастлива и горда: първата българка, търсеща своето място под слънцето и прожекторите в „бетонната джунгла“.

Завършили сте българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, но как съхранявате българския си език в чуждоезикова среда? 

- След четири години в театралния клас на Николай Георгиев 4xС и многобройни представления в Народен театър „Иван Вазов“, Театър на маса и Първи женски театър знаех, че езикът ще е основен двигател в моя живот. Затова и кандидатствах в Софийския университет (СУ).  Житейският ми път като спирала ме върти между академични и сценични светове. Всеки по своему ми подсказва как да съхраня или разпространя любовта си към българския език. Софийският университет ме научи да мисля критично, да задавам въпроси и никога да не спирам да търся смисъл, никога да не се отказвам и до ден днешен се чувам и срещам с мои професори и колеги от СУ като Даниела Кузманова, Краси, Соня и Поли, и Александър Кьосев.

Към езика трябва да прибавя и музиката. Другият ми двигател. Например, в първите си изяви като мюзикъл актриса в Ню Йорк винаги превеждах куплет от песните на български и пеех с най-голямо удоволствие пред публика, която не говори български, но винаги е питаща: „какъв е този език, много е красив?“. Да прилагам и използвам моя език в чуждоезикова среда беше един от начините да го съхранявам.

След академията записах втора магистратура по театрознание в Хънтър Колидж (Hunter College, CUNY). Там попаднах на много взискателни, но и любопитни професори.

Прекарах две години в това да ги запозная с историята и характеристиките на българската драматургия, силата на езика  и тайните на културната ни история, докато най-накрая одобриха дипломната ми теза. Част от дипломната работа беше да преведа съвременна българска пиеса на английски, защото те искаха да прочетат нещо ново. Така преведох пиесата „Невинните“ на Теодора Димова. Превода беше заверен от български професори в Щатите, сред които Мая Праматарова.

Няколко години по-късно бях поканена да изиграя Явора (в английския ми превод е Уилоу) в сценичен прочит, спонсориран от Фондацията за Източноевропейски пърформанс. С една дума съхраняването на езика е в осъзнатото балансиране. Езикът носи много информация за една култура; преводът и паралелното използване са знак на равенство и взаимно обогатяване. Двата езикови свята съществуват в баланс. Този процес на преплитане ми носи голямо удовлетворение, защото ежедневно се възхищавам от родния си език и в същото време съм отворена за новото, различното. 

Много са начините да се съхранява езикът. През годините в Ню Йорк съм била част от инициативи, институции, организации и приятели. Незабравимо беше, когато бях поканена да изпълня откъси от книгата „Мисия Туран“ на Алек Попов в Седмица на Европейската литература в Ню Йорк по покана на Милена Делева! 

Кога започнахте да преподавате в училище „Гергана“?  

- През 2012 г. пътят ми като учител започна много интересно. Играех в пиесата „Револверът“ на Мая Праматарова с българския актьор Иван Ангелов. След успешните ни представления пред българските общности в Бостън и Чикаго направихме премиера и в Ню Йорк. След представлението Стефка Евстатиева ме покани да се запозная с Нели Хаджийска – директор на неделно училище „Гергана”, която след година ме покани да водя класовете по български език за най-малките и клас по музикален театър. Аз с удоволствие приех с амбицията да ги науча на български игри, стихчета, песни и приказки. 

И до днешен ден любовта ми към децата, които от малки научават и заобичват нашите песни и игри, ме изпълва с надежда, че поставям началото на едни многопластови и културни личности.

Прибирате ли се в България? Колко често и имате ли планове за завръщане?

- Всяка година за 5 седмици, обикновено през лятото. Планове за завръщане правя, но първо да си свърша работата тук, или както си знам от България: „реченото трябва да бъде сторено“, и после се прибирам вкъщи. 

Повече за мюзикълите, които Виргиния Хинова ДиДонато поставя заедно с учениците от „Гергана“ и отговори на въпроса какво е нужно, за да бъдат мотивирани децата в чужбина да пазят българския си език и култура… вижте във втората част на интервюто тук.