site.btaЦИД: България прие своето първо законодателство за скрининг на инвестициите в началото на 2024 г., но остава една от най-уязвимите страни-членки на ЕС по отношение на икономическата сигурност

Страната се подготвя да създаде съответните институции, да подобри способностите им за изпълнение на процедурите за скрининг и да актуализира своята стратегия за насърчаване на инвестициите, за да отговори на изискванията на съвременната геоикономика.

28 март 2024, София. - За да подчертаят значението и неотложността на изграждането на устойчива институционална рамка за икономическа сигурност, Центърът за изследване на демокрацията и Центърът за международно частно предприемачество (CIPE), Вашингтон, организираха обществено-политически форум на тема Икономическа сигурност и скрининг на инвестициите, който се проведе по-рано днес в зала Сердика на х-л София- Балкан Палас.

В дискусията, освен експерти от Центъра, се включиха Кенет Мъртън, Посланик на САЩ в България, Александър Иванов, Зам.-председател на Комисията за икономическа политика и иновации в Народното събрание, Румяна Бъчварова, Заместник-министър председател по коалиционната политика и държавната администрация (2014 - 2017), Илия Кръстев, Председател на УС на Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии (АИБЕСТ).

В началото на лятото на 2023 г., Европейската комисия представи амбициозно предложение за реформиране на своите правила за скрининг на преките чуждестранни инвестиции с цел постигане на по-ефективна икономическа сигурност, без да се застрашава конкурентоспособността и привлекателността на ЕС за инвеститорите. В представената през октомври м.г. пред Европейския парламент и Съвета стратегическа инициатива, Комисията предвижда значителни подобрения Регламента на ЕС за преките чуждестранни инвестиции. Липсата на единни механизми за скрининг на инвестициите в някои държави членки се изтъква като сериозен пропуск, който подкопава общата сигурност на блока. България, Хърватия, Кипър, Гърция и Ирландия все още не разполагат с интегрирани системи за проверка на чуждестранните инвестиции, което оставя Югоизточна Европа особено уязвима пред външни икономически влияния.

Настоящият Регламент ограничава определението за преки чуждестранни инвестиции до действия, предприети от физически или юридически лица извън ЕС, изключвайки сделки, реализирани от компании в ЕС, контролирани от външни инвеститори. Това представлява врата към потенциални обходни маршрути, които изкривяват икономическата реалност и подкопават общата сигурност. Съществуват и значителни различия между държавите членки по отношение на обхвата и гъвкавостта на механизмите за скрининг, като някои имат възможността да преглеждат трансакции във всички сектори, докато други прилагат по-ограничени критерии. Това създава несъответствия и потенциални уязвимости в общата рамка за преглед на ЕС.

България прие своето първо законодателство за скрининг на инвестициите в началото на 2024 г. Сега, страната се подготвя да създаде съответните институции, да подобри способностите им за изпълнение на процедурите за скрининг и да актуализира своята стратегия за насърчаване на инвестициите, за да отговори на изискванията на съвременната геоикономика. Въпреки тези усилия, България остава една от най-уязвимите страни-членки на ЕС по отношение на икономическата сигурност, като в същото време се нуждае от продължаващ съществен приток на чуждестранни инвестиции, за да поддържа икономическия си растеж и просперитет.

По време на форума бяха представени основните изводи от последните публикации на Центъра по темата -  Отворени врати, защитени стени: Балансирането между откритост и сигурност в европейските инвестиционни политики и Изковаване на щита: Политики за национална икономическа сигурност в епоха на глобална несигурност, според които разпознаването на взаимовръзката между икономическата и националната сигурност и насърчаването на съвместни и многостранни стратегии са от ключово значение за укрепване устойчивостта на националната икономика срещу зловредно чуждо влияние и привличането на нарастващи потоци конструктивен капитал от развитите икономики на Г7.

Посланик Кенет Мъртън акцентира, че България и САЩ трябва да задълбочат и диверсифицират икономическите си връзки, за да защитят енергийната си сигурност, а оттам и националната си сигурност. Руслан Стефанов, Програмен директор на Центъра за изследване на демокрацията, отбеляза, че през последните 2 години е на преден план са излязли огромни пробойни по отношение на прилагането на санкционната политика, особено по отношение на енергетиката. Александър Иванов се съгласи, че скринингът на преките чуждестранни инвестиции е механизъм от изключително значение за защита на националните интереси на страната и подчерта активността в дискусиите между законодателната, изпълнителната власт и бизнеса по отношение на въвеждането на рамката в България. Румяна Бъчварова напомни, че времето тече бързо и институциите трябва да работят бързо за изграждането на работещ механизъм в сроковете, заложени от закона. Илия Кръстев заяви, че темпът на развитие и реинвестирането на печалбата са много важни в инвестиционния процес и следва да се намерят подходи за преодоляване на евентуални забавяния, породени от неточността на секторните дефиниции в
българското законодателство. Министърът на икономиката и индустрията Богдан Богданов отбеляза, че бизнесът трябва да проявява активност във всяка стъпка от процеса по изграждане и прилагане на рамката за скрининг. „Да имаш закон не е достатъчно - трябва да говорим за обща рамка за инвестиционно развитие. Икономиките са свързани и такъв подход трябва да работи всеобхватно.“ - допълни той.

Говорителите в конференцията се обединиха около становището, че страната трябва да продължи да подобрява инструментите си за гарантиране на икономическата сигурност на Европа, като същевременно работи с представителите на бизнес общността в България и Европа, за да осигури безпрепятствено навлизане на високо-технологични инвестиции.