site.btaСедмица преди изборите проучване на "Алфа Рисърч" регистрира слаб отзвук на кампанията сред избирателите

Седмица преди седмите предсрочни избори националното представително проучване на агенция "Алфа Рисърч" регистрира слаб отзвук на кампанията сред избирателите, поредна ниска избирателна активност, висока вероятност за запазване силата на разделителните линии и в 51-вия парламент, коментират от "Алфа рисърч", които публикуваха на сайта си резултатите от изследването. 

Настоящото изследване е проведено в периода 20 – 23 октомври 2024 г. от "Алфа Рисърч", публикува се на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства. Проучването е проведено сред 1000 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица. Социологическият инструментариум отразява доброволно споделените оценки, нагласи и намерения за участие във вота на 27-ми октомври, но делът на купен, контролиран или принудителен вот остава извън неговия обхват.

Оценка за кампанията и очаквана избирателна активност

Готовност да отидат до урните заявяват 30% - 32% от анкетираните. Съдейки по оценките на хората, сме на финала на поредната вяла предизборна кампания, фокусирана върху затягане на редиците от твърди симпатизанти, посочват социолозите. Според 56% от пълнолетните граждани на страната в техните населени места по нищо не личи, че предстоят избори. На фона на тази апатия истински обезпокояваща е обратната връзка за предизборната атмосфера, дадена от малко над една четвърт от анкетираните, според които в тяхното обкръжение силата на аргументите се  конкурира с аргументите на силата: за 14% (предимно жители на по-малки населени места в районите със смесено население) кампанията е била напрегната, с конфликти между представителите на партиите; други 13% споделят за опити за привличане на подкрепа чрез материални, финансови стимули, чрез пряк, или косвен натиск. С позитивен опит от кампанията са едва 17%, които споделят за спокойна кампания, със срещи и разговори на представители на различните политически сили.

В тази ситуация с доминиращи в страната апатия или принуда, не се регистрират сериозни признаци за мобилизация на избирателите, отбелязват от „Алфа Рисърч“. Готовност да отидат до урните заявяват 30% - 32% от анкетираните, което означава активност от около 2 млн. избиратели. В отделни места е възможна мобилизация на протестен или наказателен вот, което може леко да увеличи участието, но няма индикации да може да се вдигне по-сериозна вълна, смятат експертите.

Анализаторите коментират, че мобилизация е налице единствено сред най-твърдите симпатизанти на партиите, а т.нар. електорални периферии от колебаещи се избиратели остават пасивни. При запазване на регистрираната ниска активност е възможно както разместване между партиите, които са в близки позиции, така и влизане в парламента на някоя от формациите, намиращи се в близост до 4-процентната бариера.

Електорална подкрепа за партии и коалиции

Както и в началото на кампанията, така и в края ѝ, нагласите на избирателите очертават 7-партиен парламент, с известна вероятност и за осми участник, посочват от „Алфа Рисърч“.

ГЕРБ-СДС успяват да постигнат висока мобилизация сред привържениците си и да си осигурят комфортна преднина пред своите опоненти. Те приключват кампанията с подкрепа от 26,5% сред твърдо решилите да гласуват и първото им място е едно от малкото сигурни неща в предстоящите избори.

"Продължаваме промяната - Демократична България" (14,9%) и "Възраждане" (14,2%) продължават да спорят за второто място. И двете формации са изправени пред предизвикателства, коментират социолозите. Според тях ПП-ДБ все още не успяват да си върнат подкрепата на оттеглилите се през юни избиратели. "Възраждане" търпи конкуренция от позициониращи се в радикално-популистката ниша формации като ИТН и МЕЧ, добавят от „Алфа Рисърч“.

Сред най-ожесточените битки се очертава тази между двете крила на ДПС, смятат експертите. Седмица преди вота позициите на водения от А. Доган "Алианс за права и свободи" (7,9%) и на крилото около Д. Пеевски "ДПС – Ново начало" (7,4%) са почти изравнени. "Алианса за права и свободи" има по-голям резерв от колебаещи се избиратели, "ДПС-Ново начало" има по-силни институционални позиции сред кметовете на населените места, където е съсредоточен вота на българските турци и мюсюлмани, коментират от "Алфа рисърч" и посочват, че неясно остава и как ще се развие вотът в чужбина.

"БСП – Обединена левица" (7,2%) и ИТН (6,1%) са другите двама участници, които допълват картината на седемпартийния парламент. И двете формации обаче регистрират относително по-ниска степен на мобилизация, неустойчивост и потенциална динамика в подкрепата, отчитат социолозите.

Под 4-процентната бариера, но най-близо до нея, са МЕЧ (3,8%), "Синя България" (2,7%) и "Величие" (2,6%). Въпреки че за влизане в парламента може да са необходими рекордно ниските 80 000 гласа, едва ли две партии ще съумеят да ги съберат, смятат експертите. Според тях е по-вероятно само една от тези формации да оползотвори мигриращия емоционален и протестен вот. Вариант за протестно настроените избиратели остава и опцията „Не подкрепям никого“, към която се ориентират около 3% от решилите да отидат до урните.

В заключение, при седемпартиен парламент ГЕРБ и ПП-ДБ могат да бъдат близко до мнозинство и да търсят подкрепата на трети партньор за съставяне на правителство, посочват от "Алфа Рисърч". Предвид досегашните заявки от страна на двете формации ситуацията изглежда все така трудна за разрешаване. Очакванията на избирателите обаче са недвусмислено за намиране на вариант за редовно управление. Нов неуспех би делегитимирал цялата политическа класа, коментират социолозите.