site.btaСъс сигурност от този вот Мелони излиза по-силна, казва в интервю за БТА Федерико Кастилиони от италианския Институт за международни дела

На изборите за европарламент в Италия дясната коалиция, която е на власт, затвърди позицията си, а партията на премиера Джорджа Мелони излезе на първо място.

Дали това ще направи Италия протагонист в Европа, както обича да казва самата Мелони? В отговор на този въпрос на специалния пратеник на БТА в Рим експертът по европейските въпроси в Института за външнополитически дела Федерико Кастилиони, припомня, че на евровота в Италия избирателна активност беше ниска и на него не бива да се гледа като на илюстрация на това какво би се случило на национални парламентарни избори. Но вотът е засилил определено позициите на Мелони, казва той.++

"Трябва да уточним, че на тези избори имаше по-малка избирателна активност от обичайното, следователно имаше по-малко избиратели, които отидоха да гласуват и това със сигурност е повлияло на вота. Когато има малко избиратели, онези, които гласуват, са най-заинтересованите. Докато онези, които може би дори не следят политиката, не отиват да гласуват и това дава малко неточна представа за резултата. Ето защо имаме партии, които са постигнали по-високи резултати от резултатите, които биха постигнали по време на национални избори. Следователно този европейски вот не отразява непременно какво би се случило на  национални избори", анализира Кастилиони.

"Що се касае до изхода от вота, Вие правилно отбелязахте, че дясноцентристката управляваща коалиция се утвърждава като първа сила в страната. И повече или по-малко италианската тенденция е същата, каквато е и на европейско ниво. Тоест десноцентристите и десните, обединени заедно, събират около 50 процента от гласовете. Тоест има такава тенденция в почти всички страни членки на ЕС ", допълва той.

„Колкото до ситуацията в Италия, ясно е, че личната сила на премиера Джорджа Мелони става още по-голяма, защото тя е единственият премиер в Европа, успял да увеличи подкрепата за себе си по време на тези избори. Така че на тези избори Мелони постигна не само нейната партия да бъде първа сила в Италия, но и да спечели проценти, които са по-високи от тези, които тя получи на националните избори. Така че тя със сигурност излиза от този вот по-силна, и даже е още по-силна, защото е и лидер на  групата на европейските консерватори в Европейския парламент. Следователно тя е не само премиер на Италия, но и лидер на европейските консерватори и това й дава  една специфична лична сила, която е много значима", коментира анализаторът.

Мелони ще бъде ли една силна фигура при взимането на решения в Европа? На този въпрос италианският експерт предупреждава, че това ще зависи от серия от фактори. 

„В по-голямата част от европейските страни има консервативно мнозинство, но има пукнатина между десноцентристите, тоест между Европейската народна партия, и така наречената радикалната десница, тоест партиите в групата „Европейски консерватори  и реформисти“ и „Идентичност и демокрация“. Тези две политически групи, от една страна ЕНП, а от друга ЕКР и ИД, не са много съгласни помежду си, между тях има дълбоки разделения във всички страни членки на ЕС, освен в Италия“, казва Кастилиони. 

Той разказва, че в Италия един от мотивите за успех на Джорджа Мелони е фактът, че Силвио Берлускони е поставил началото на десноцентристката коалиция между партии като италианския „Национален съюз“, който по онова време беше възприеман като крайна десница, „Лига“ и „Форца Италия“. „Значи тогава имахме „Форца Италия“, „Лига“ и „Национален съюз“. Днес, след толкова години, имаме същата управляваща коалиция. В нея на мястото на „Национален съюз“ са „Италиански братя“, но те представляват повече или по-малко същия дух, като този на „Национален съюз“. В коалицията имаме все още „Лига“ с по-националистически позиции. И имаме все още „Форца Италия“. Така че в действителност този десен съюз беше изкован от Силвио Берлускони и постави една традиция, която продължава и днес. И това е мотивът, поради който Джорджа Мелони управлява сега“, казва анализаторът.

Той подчертава, че на европейско ниво нещата са напълно различни. Защото десни групи в Испания, Германия, Франция не са гледани с добро око от умерената част на електората. По-специално в Германия има голяма пукнатина между Християндемократическия съюз, който представлява ЕНП,  и „Алтернатива за Германия“, основната опозиционна партия.

„Така че имаме два модела. Да вземем например италианският модел и германският модел. Италианският модел е този на сътрудничество между различни десни групи. Докато германският модел е този на санитарния кордон. И това са два различни модела“, казва Кастилиони. 

„Очевидно фактът, че голяма част от избирателите са консерватори може да се превърне в управленческа алтернатива било то на европейско ниво, било то на национално ниво, само ако този санитарен кордон се промени. В противен случай ще продължи със сигурност на европейско ниво и на национално ниво един тип сътрудничество между десноцентристите и левоцентристите“, добавя той.

А дали Мелони ще избере да подкрепи Урсула фон дер Лайен за председател на ЕК или ще избере сътрудничество с Марин Льо Пен, която обаче е срещу Фон дер Лайен? Това е трудно предвидимо нещо, казва Кастилиои. 

„В действителност това е избор на две нива. Защото, когато говорим за ЕП, говорим за две различни нива. Председателят на ЕК трябва да бъде избран от държавните и правителствените ръководители в Европейския съвет и после от ЕП. Що се касае до държавните и правителствените ръководители е ясно, че Мелони трябва да изрази своето мнение и това ще бъде едно важно мнение, което ще значи много. От една страна заради личния престиж, който тя гради, а от друга страна заради това, че Италия е третата страна членка по големина в ЕС по население и по БВП. Следователно е ясно, че важността на Италия в Европейския съвет е значителна и трудно може да победи един антииталиански кандидат (за председател на ЕК). От друга страна обаче Мелони е също и лидер на европейските консерватори. И следователно трябва да се опита да съвмести тези две роли“, казва анализаторът.

Нещата не са напълно несъвместими. Мелони може да подкрепи даден председател на ЕК, а после групата на ЕКР би могла да се въздържи при гласуването за него или да не го подкрепи, посочва експертът.

„Но истинският проблем да се разшири сегашното мнозинството  към ЕКР и следователно и към „Италиански братя“, е това, че левоцентристите, тоест групата на социалистите и демократите в ЕП, са много против тази хипотеза“, коментира Кастилиони. И добавя, че по принцип „никой не може да забрани на Джорджа Мелони и на ЕКР по време на гласуванията за председател на ЕК да гласуват в подкрепа на даден кандидат“.

„Но със сигурност този председател на ЕК трябва да има програма и ако в нея има неща, които са компромис към ЕКР, например в наратива за Зелената сделка, или по други теми, то тогава социалистите биха могли да се изтеглят от това мнозинство. Но ако няма такова нещо, то тогава всички тези гласове на ЕКР и на другите десни (тук анализаторът визира по-крайнодесните сили - бел. ред.) биха останали извън мнозинството. И тогава ще продължи сътрудничеството между социалистите, ЕНП и либералите от „Обнови Европа“. Това са два много различни сценария. Дали ще се осъществи единият, или пък другият, зависи от ловкостта на бъдещия председател на ЕК да върви в две много различни посоки и ще зависи от един стратегически наратив, от един стратегически размисъл, който да направи той за това доколко широко иска да бъде неговото мнозинство и доколко сплотено да е то. Защото очевидно двете неща са много различни. Човек не може да удовлетвори всички и да има едно много широко мнозинство“ казва експертът.

„Всичко това е една игра, която се простира отвъд Джорджа Мелони. Мелони ще играе една важна роля в качеството си на двоен лидер, на премиер и на лидер на ЕКР, и за нея няма да е лесно, защото накрая тя ще трябва да подкрепи в Европейския съвет едно име за председател на ЕК, а после с времето в качеството си на представител на ЕКР трябва да следи дали този председател на ЕК има дневен ред, който е политически съвместим с ЕКР“, казва Кастилиони. И добавя, че тук има и баланси за постигане с левицата, които са много деликатни.

Федерико Кастилиони e изследовател по програмата „ЕС, политика и иниституции“ в италианския Институт за международни дела, базиран в Рим. Преди това е бил политически съветник в Европейския парламент. През 2020 г. защитава докторат, посветен на европейския отговор на терористичните атаки от 11 септември 2001 г. Бил е и доцент в дисциплината „Европейско управление“ към Неаполския университет по ориенталистика. Сега е преподавател към частния университет „Линк“ в Рим.