Очаква се преброяването на гласовете в Дания след европейските избори на 9 юни да бъде напрегнато до последния вот, тъй като не само не е сигурно кой ще бъде големият победител, а и няколко партии са изправени пред заплаха да останат без представител в Европейския парламент. Политическите формации от управляващата коалиция се борят да запазят позициите си на фона на рязък спад в подкрепата към тях.
Борбата в челото противопоставя Социалистическата народна партия и „Социалдемократи“. Проучване на социологическата агенция Megafon, проведено между 21 и 24 май, беляза първия случай от дълго време насам, в който социалдемократите изгубиха лидерската позиция в страната. Конкурентите им ги изпревариха с 18,1% подкрепа срещу 17,6% за социалдемократите. Последното проучване на агенцията, публикувано на 1 юни, ги върна на първо място, но разликите са прекалено малки, за да се говори за сигурна победа.
Според последните данни от Megafon, четири партии попадат в зоната между 5,1% и 6,5% подкрепа, което може да остави част от тях без членове в следващия Европейски парламент. Това са Радикалната левица (5,3%), "Умерените" (5,9%), Датската народна партия (5,1%) и "Единна листа – червено-зелените" (6,5%).
Предизборните съюзи могат да се окажат ключови
При малките разлики в подкрепата за отделните партии, предизборните съюзи между формациите могат да се окажат ключов фактор при крайното разпределение на мандатите в Дания. Според изборната система в страната гласовете, които не могат да бъдат разменени за пълен мандат на дадена партия, могат да бъдат предадени към друга от същия избирателен съюз.
Избирателните съюзи са три:
Това облагодетелства „Умерените“ и Радикалната левица в борбата срещу Датската народна партия и "Единна листа – червено-зелените", които не са част от подобни обединения.
Ако резултатите от последното проучване на Megafon се запазят, Датската народна партия остава без представител в ЕП, докато другите три политически формации получават по един.
Рекордно ниска подкрепа към управляващите партии
След националните изборите през 2022 г. страната се управлява от тройна коалиция, съставена от „Социалдемократи“, Левицата и „Умерените“. За първите две партии, които традиционно са съперници, това е първо съвместно правителство от 1978 година. Изглежда обаче това не довежда до успех и подкрепата към всяка от отделните политически формации спада рязко и в края на април достигна до рекордно ниските за страната 31,5%.
Партията на „Умерените“ се сдоби с евродепутат бързо след формирането си през 2022, след като Бергур Расмусен, синът на лидера на политическата формация Ларс Расмусен, се присъедини от Левицата. Докато според проучването на Megafon те ще запазят позицията си в ЕП, социологическите агенции Verian и Epinion им отредиха само около 4% подкрепа в средата на май.
Левицата също понася сериозен удар по резултатите си. На последните европейски избори през 2019 година партията бе големия победител с 23,5% от гласовете, докато сега Megafon им дава 11,9%, което означава, че ще загубят половината от четирите си позиции в ЕП.
След като спечелиха парламентарните избори през 2019 и 2022 г., както и местните през 2021 г., социалдемократите ще трябва да се борят за първата позиция на предстоящите европейски избори.
Анализаторите в страната отдават спада в подкрепата към управляващите партии най-вече на решението им да отменят статута на национален празник на Деня на националната молитва (Store Bededag) и да го превърнат в обикновен работен ден.
През 2024 година Денят на националната молитва не бе отбелязан за пръв път от 1686 г., като правителството се аргументира, че така се спестяват 3,2 милиарда датски крони, които ще бъдат използвани, за да се увеличат разходите за отбрана.
Говорителят на социалдемократите Расмус Стоклунд коментира спада в подкрепата от гласоподавателите с думите, че партията е длъжна да следва политиките, в които вярва. Предстои да разберем дали това ще ѝ коства водещата позиция.
/ПК/
news.modal.text
