site.btaВеселин Киров: Как да се защити българското селско стопанство

ЕС е изправен пред криза в селското стопанство поради продължаващата си недалновидна политика, която води до сериозни проблеми за земеделските производители. Основните фактори, допринасящи за тази криза, включват евтиния внос от трети страни, споразумението за свободна търговия с Меркосур, увеличаването на цените на енергийните източници и Зелената сделка на ЕС

Евтиният внос от трети страни

ЕС премахна митата върху украинските, канадските и кенийските  селскостопански продукти, което доведе до пренасищане на вътрешния пазар и затруднения за европейските производители, в това число и български. Украинските зърнени култури и птиче месо значително увеличиха своя дял в ЕС, като те не отговарят на строгите екологични стандарти, което дестабилизира вътрешния пазар. Според изследователи от Института за международни и стратегически отношения (IRIS) най-засегнати са България, Унгария, Италия, Полша и Румъния. За справка, в момента Украйна изнася  58 млн. тона зърнени култури в ЕС на година, което е повече от най-големия европейски производител. За 2023 г. Киев е изнесъл също 6 484 тона яйца и 350 000 тона захар.

Споразумението с Меркосур (Аржентина, Бразилия, Парагвай и Уругвай)

Споразумението за свободна търговия между ЕС и Меркосур позволява безмитен внос на големи количества земеделски продукти от Латинска Америка към Европа. Конкретно, това означава 180 000 тона захар, 60 000 тона ориз, 100 000 тона птиче месо, 99 000 тона говеждо месо и 25 000 тона свинско месо от Южна Америка към ЕС. Цялата тази експортна продукция не е длъжна да отговаря на строгите европейски стандарти. Създава се парадоксална ситуация, в която ЕС налага задушаващи мерки за собственото си производство, а позволява на латиноамериканските страни да изсипват безмитно стоки със съмнително качество.

Цени на енергийните източници

Високите цени на енергийните източници, като дизел и електричество, допълнително затрудняват българските и европейски фермери. След конфликта в Украйна и прекъсването на доставките на евтини руски енергийни ресурси, разходите за енергия значително се увеличиха. Така средните цени на дизела за извънпътна техника в ЕС се повишиха с над 20 евроцента за литър за същия период. Според Зелената сделка, преминаването на земеделския автомобилен парк от дизелово гориво към други енергии (биодизел, електричество, водород) би трябвало да се осъществи възможно най-скоро. За жалост няма видимост, по какъв начин и с какви пари селскостопанските производители ще бъдат компенсирани за инвестициите в тази скъпоструваща техника.

Зелената Сделка

Зелената сделка на ЕС, и по-специално частта "От фермата до трапезата", предвижда до 2030 г. да бъде намалена с 20% употребата на химически торове, делът на земята, обработвана по биологичен начин, трябва да достигне 25 % до същата дата, а 10 % от настоящата обработваема земя трябва да бъде оставена под угар. Според американски учени тези мерки ще доведат до значителни загуби за европейското селско стопанство, оценявани на 12 милиарда евро годишно и 12% спад в производството.

Всички тези фактори водят до унищожаване на европейското селско стопанство, като местните производители не могат да се конкурират с евтината продукция от Латинска Америка и Украйна. Особено тежка е ситуацията за българските фермери, които вече са в неравностойно положение от самото присъединяване на България към ЕС, поради недалновидните квоти, заложени в договора по присъединяване на България. Ако България иска да запази поне малка част от останалия ѝ суверенитет, бъдещите представители в ЕП не трябва да допускат приемането на Зелената сделка и Договора с Меркосур и да търсят съмишленици между останалите държави, които ще бъдат най-потърпевши - като Полша, Словакия, Унгария, Румъния, Франция, Белгия и Португалия. В противен случай селскостопанският ни сектор ще бъде изложен на редица фалити поради неспособността да се конкурира с евтината работна ръка и ниските производствени стандарти в Южна Америка. Отделно присъединителният договор на България към ЕС трябва да се предоговори, за да се разгърне потенциалът на българското селско стопанство, което до 1990 г. е било 4-тото в Европа по продукция и експорт.