site.btaВАС остави без разглеждане жалбата на Николай Денков и Коалиция „ПП-ДБ“ срещу решение на ЦИК за отстраняване на билбордове

Върховният административен съд остави без разглеждане жалбата на Николай Денков и Коалиция „Продължаваме Промяната – Демократична България“, против  решение № 3371 – НС от 27.05.2024 г. на ЦИК в частите, в които е установено  нарушение на разпоредби от Изборния кодекс. Със същото решение председателят на ЦИК е оправомощен да състави акт  за установеното нарушение на Николай Денков, кандидат за народен представител на КП „Продължаваме Промяната — Демократична България“ в изборите за народни представители на 9 юни 2024 г.

Върховните магистрати отхвърлят и тази част от жалбата на Николай Денков и Коалиция „Продължаваме Промяната – Демократична България“, против  решение №  3371 – НС от 27.05.2024г. на ЦИК, в частта, с която е възложено на областните управители на области с административни центрове гр. София и гр. Пловдив незабавно да премахнат съответните материали на териториите на двете области. 

Съдебният състав  приема, че първият и третият диспозитив от разпоредителната част на  процесното решение на ЦИК не  подлежат на обжалване по реда на АПК, тъй като  с тях е установено нарушение на забраната по чл.183, ал.4 от Изборния кодекс (ИК) и председателят на ЦИК е оправомощен да състави акт за установеното нарушение.  Решението на ЦИК в тези части е издадено на основание чл. 480, ал.2 от ИК и представлява част от процедурата по налагане на административно наказание на лице, допуснало нарушение в хода на изборния процес. Характерът и съдържанието на тези разпоредителни части на оспореното решение, съставляват акт, поставящ начало на процедурата по налагане на административно наказание. По силата на чл. 498  от ИК установяването на нарушенията, съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Следва да се има предвид, че специалната норма на чл. 498 от ИК изключва приложението на общата разпоредба на чл. 58, ал. 1  от ИК за обжалваемост на решенията на ЦИК.

 Премахването  на  спорните билбордове, поставени  от КП „ПП-ДБ“  на бул. „България“ в гр. София  и на ул. „Сава Муткуров“ в гр. Пловдив  е разпоредено на  основание чл. 186, ал. 2 от ИК във връзка с чл.183, ал.4 ИК, който нормативен текст забранява използването на агитационни материали, които накърняват добрите нрави. Съдът не споделя становището на  жалбоподателите, тълкуващи изискването за  съответствие с добрите нрави във връзка с  прилагане на ЗЗД и договорното право, които  не са относими  към политическите и обществените отношения. 

Включването на  снимков материал, съответно  фотографски изображения на лица, които не са  дали изрично съгласие за това, представляващи политически партии и коалиции, различни от  коалицията, в полза на  която е поставен съответния агитационен материал, по същността си представлява нарушение на добрите нрави, защото  последната ги използва в предизборната си агитация в своя подкрепа.  Поначало моралните принципи и норми, установени в обществото, не са предмет на правно регулиране. Ето защо обичайно нормативните актове не ги дефинират, а директно препращат към тях. Нито Конституцията, нито отделните закони формулират определение за "добрите  нрави", тъй като това е понятие на морала и етиката, установени в обществото, но въздигнати в правна норма тяхното спазване се санкционира в определени хипотези, какъвто е настоящия случай. 

В понятието „добрите нрави“ попадат тези правила и норми, които бранят принципи и ценности, чието зачитане е в интерес на обществените отношения като цяло. Именно нарушаването на тези принципи и ценности ЦИК вярно е преценила, че е осъществено чрез използването на фотографски изображения на политически лидери на други политически формации, участващи на  процесните избори, без тяхното знание и съгласие, което се включва  в обхвата на понятието  накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.183, ал.4, изречение първо от ИК. С оглед на това съдът счита, че в случая не е  налице твърдяното в жалбата противоречие с приложимите материално правни разпоредби и ЦИК правилно е тълкувала и приложила  нормата на чл. 186, ал. 2 от ИК. 

Решението по административно дело № 5591 от 2024 г. нао ВАС е окончателно.