Броени дни преди произвеждането на изборите за Европейски парламент в Словакия (на 8 юни) БТА се обърна към посланика на Република България в Словашката република Васил Петков за коментар във връзка с отношенията между двете страни и по други въпроси, свързани със Словакия. По-надолу следва пълният текст на интервюто:
Миналата година се навършиха 30 години от установяването на дипломатически отношения между Република България и Словашката република на 1 януари 1993 година. Как оценявате като цяло развитието на отношенията между двете страни през тези вече повече от 3 десетилетия?
Между България и Словакия съществуват традиционно изключително близки и приятелски отношения, които имат дълбоки исторически и културни корени и са белязани от взаимна симпатия и уважение. През последните години развитието на отношенията между нашите две държави може да се характеризира като динамично и постъпателно. Нееднократно двете страни, по различни поводи и на различни равнища, са декларирали своето желание и готовност за по-нататъшното разширяване и задълбочаване на сътрудничеството в области от взаимен интерес. В тази връзка, посолството на страната ни в Словакия ще продължи да работи активно и в различни направления за реализацията на този потенциал, което е в интерес и на двете държави.
В този контекст бих искал да подчертая, че в политически план, през последните години бяха реализирани редица важни посещения на високо и най-високо равнище. Сред тях ще спомена официалното посещение на президента г-н Румен Радев в Словакия през 2018 г., посещенията на вицепрезидента г-жа Илияна Йотова в Братислава през 2018 г. и на два пъти през 2023 г. – за участие в срещата на най-високо равнище на страните участнички във формат B-9 (т.н. Букурещка деветка), и във връзка с отбелязването през м. ноември на 75-годишния юбилей от създаването на Българското средно училище „Христо Ботев“ в град Братислава.
През 2022 г. Братислава беше посетена от българска делегация, водена от тогавашния български премиер г-н Кирил Петков, която взе участие в престижния международен форум по въпросите на сигурността Глобсек. В делегацията участва и министърът на отбраната г-н Драгомир Заков. Освен участие във форума, програмата на делегацията включваше среща и разговор между премиерите на двете страни, както и редица други важни мероприятия и се превърна в едно пълноценно двудневно посещение.
Бих искал да отбележа и посещението на българска делегация, водена от министъра на образованието и науката проф. Галин Цоков в Братислава през м. февруари 2024 г., по време на което бяха проведени изключително полезни разговори с министъра на образованието, изследванията, развитието и младежта Томаш Друкер. Двамата министри подписаха и четиригодишна програма (2024-2028 г.) за сътрудничество в областта на образованието между България и Словакия, която открива още по-големи възможности за обмяна на опит, лектори, съвместно участие в общи европейски образователни програми и проекти т.н.
През 2019 г. на посещение в София беше тогавашният словашки министър на външните работи и европейските въпроси Мирослав Лайчак, а през 2022 г. София беше посетена от държавния секретар (първи зам.-министър) на външните работи Мартин Клус, който проведе консултации със своите колеги от МВнР в София.
След встъпване в длъжност на 15 юни 2024 г. на новоизбрания президент на Словашката република Петер Пелегрини, двете страни имат готовност да започнат подготовка за реализацията на ответно посещение в София на словашкия президент.
Ползотворно е дългогодишното сътрудничество между Академиите на науките на двете страни. Важно място в областта на науката и образованието заемат Българистиката в университета "Коменски" в Братислава и лекторатът по български език и литература в университета в град Прешов, както и по словашки език и литература в Софийския университет и в университета във Велико Търново.
Между двете страни е изградена и работи успешно солидна Договорно-правна база в ключови области, която открива отлични възможности за по-нататъшно надграждане и задълбочаване на двустранните отношения.
Съгласно информацията, публикувана на сайта на нашето външно министерство, българската общност в Словакия наброява около 4000 души. Бихте ли споделили какви са Вашите наблюдения – в кои градове са най-активни нашите съотечественици? Често ли има събирания и други български прояви?
Официалната статистика показва, че към 31 декември 2023 г. на територията на Словакия са регистрирани и живеят постоянно 1620 души, декларирали официално българската си етническа принадлежност. По неофициални данни, както и Вие посочвате във Вашия въпрос, техният брой наброява около 4000 души. Специално бих искал да отбележа факта, че българското национално малцинство е едно от 14-те официално признати в Словакия и се ползва с всичките законови права и привилегии, които произтичат от това. В страната е създадена и работи успешно към правителството институцията на пълномощник по националните малцинства, която играе важна роля за защитата на правата, културата и самобитността на тези малцинства. Техни представители, сред които и на българското малцинство, кандидатстват всяка година със свои проекти, които получават финансиране от словашката държава. В този контекст, в качеството ми на извънреден и пълномощен посланик, бих искал да използвам възможността, за да изразя нашата специална благодарност към официалните словашки институции за тяхното изключително приятелско и положително отношение към представителите на етническите българи и техните организации в Словакия, сред които “Български културен съюз”-Братислава, с председател Деница Секуличка, който развива много активна дейност и се утвърди през годините като най-активен на територията на Братислава и околността, „Български клуб-Кошице”, „Дом на народите „Радуана”-Банска Бистрица, Сдружение „Терракулта“, „Клуб на българските интелектуалци-Братислава“, „ Културен съюз на българите и техните приятели в Словакия ”Христо Ботев”-Братислава. Не на последно място по значение е и отличното сътрудничество на посолството със „Сдружение на словаците от България“ с председател Катарина Конярикова. Членове на сдружението са родени в България словаци и техните потомци, които се отнасят с изключителна любов и признателност към България и са носители в Словакия на българските традиции и обичаи.
Във връзка с предходния въпрос, как бихте оценили възможностите за провеждане на български културни прояви в Словакия? Какви са наблюденията Ви във връзка с дейността на Българския културен институт в Братислава, който през 2021 г. отбеляза своя 50-годишен юбилей?
Благодаря, че ми задавате именно този въпрос. Дълбоко съм убеден и вярвам, че едно от най-важните направления в дейността на всяка една от българските дипломатически мисии зад граница трябва да бъде провеждането на активна културна дипломация. Ето защо, това направление заема приоритетно място в моята дейност. Имам честта и привилегията да бъда български посланик в страна, където България се цени високо с нейните постижения в областта на културата и изкуството. За това спомага със своята активна и разнообразна дейност и Българският културен институт в Братислава, чийто 50-годишен юбилей отбелязахме тържествено през 2021 г. с директора му г-жа Ваня Радева. Между посолството и БКИ е установено едно активно и полезно сътрудничество, допринесло за организирането на многобройни културни прояви, с широк обществен отзвук сред словашката общественост. Културата, без съмнение, играе ролята на своеобразен мост за сближаване между приятелските народи на България и Словакия и тяхното по-добро опознаване. Когато говорим за култура, не мога да не спомена с гордост и името на един изключително талантлив наш творец, маестро Константин Илиевски, изтъкнат диригент и композитор. Освен че е главен диригент на оркестъра на словашката Национална телевизия и радио, през 2023 година той бе назначен и за диригент на оркестъра на Българското национално радио. През годините той се включи активно и безрезервно в поредица от важни културни изяви, организирани от посолството, БКИ и културни организации на българите в Словакия. Следва да отбележа и отличното сътрудничество и взаимодействие на посолството с Българското средно училище „Христо Ботев“ в град Братислава, с учителския състав и с неговия директор г-н Николай Йорданов. През м. ноември 2023 г. училището, което се ползва с много висок авторитет и престиж в образователната система на Братислава, отбеляза тържествено своя 75-годишен юбилей. Специален гост на събитието беше вицепрезидентът на Република България г-жа Илияна Йотова.
Какви са наблюденията Ви във връзка с политическата активност на българите в Словакия? И по-конкретно, с оглед на относително големия брой избори за български парламент, които бяха произведени през последните години, какви са наблюденията Ви за активността при гласуването на българските избори в Словакия?
През последните няколко години в България се произведоха поредица от избори, като на 9 юни 2024 г. предстои произвеждането на нови извънредни парламентарни избори, паралелно с произвеждането на избори за Европейски парламент. Съгласно законодателството в Словакия, изборни секции могат да бъдат откривани единствено на територията на официално действащите в страната дипломатически и консулски представителства. В конкретния случай, ще бъде открита избирателна секция в сградата на българското посолство в Братислава. Подробна информация за изборите гражданите, което се живеят или се намират на територията на Словакия и имат правото да участват в тях, може да бъде намерена на официалната електронна страница на посолството. Отделно, посолството поддържа и собствена страница във "Фейсбук", където публикуваме регулярно важни съобщения и информации. Отчитайки важността на изборите и изборния процес, аз, като български посланик, както и останалите служители в дипломатическата ни мисия, подхождаме с огромна отговорност и внимание към тяхната организация и успешно провеждане. Създадена е стройна система, с конкретни отговорници. Що се отнася до въпроса Ви за броя на българските граждани на територията на Словакия, които се очаква да вземат участие в изборния процес, това е въпрос на личен избор и отговорност и всеки един трябва самостоятелно да вземе своето решение. Избирателното право е гарантирано от българската Конституция и се надявам, че всеки един от тях ще се възползва от него.
Бихте ли споделили какви инициативи има от българска и от словашка страна за популяризиране на сътрудничеството между двете страни?
Както вече споменах, сътрудничеството ни със Словакия през последните години и в различните сфери е активно и динамично. В резултат бяха реализирани поредица от важни посещения и събития, за част от които споделих в предишните си отговори на Вашите въпроси. Цялостната дейност на посолството е насочена към съхраняване на тази динамика, към разширяване и активизиране на нашето сътрудничество във важни и приоритетни сфери от взаимен интерес. Тук е мястото да спомена, че Словакия подкрепя твърдо и последователно реализацията на основните външнополитически приоритети на нашата страна, сред които пълно присъединяване към Шенген, еврозоната и членството ни в ОИСР. Неведнъж, в рамките на срещите и разговорите които провеждам на високо институционално равнище, съм имал възможността да обсъдя с нашите приятели и съюзници от Словакия и да получа техните уверения, че в лицето на Словакия имаме един истински и надежден съюзник, на когото можем да разчитаме изцяло в бъдеще, позиция, която ценя изключително високо и съм искрено благодарен на държавното ръководство на страната.
В кои сфери според Вас е най-активно взаимодействието между България и Словакия?
Освен традиционно залегналите сред нашите приоритети в работата на посолството направления в областта на дипломацията и политическото сътрудничество, бих посочил като водещи сфери културата, образованието и туризма. Потенциалът за разширяване и задълбочаване на търговско-икономическото сътрудничество е значително по-голям и има направления, в т.ч. в областта на новите и зелени технологии, енергетиката и др., които са много перспективни. С удовлетворение бих искал да отбележа, че през последните години се наблюдава съществен ръст на търговския ни стокообмен със Словакия, който от 780,1 млн. евро през 2021 г., през 2023 г. достигна 1 114,3 млд. евро. Считам, че в бъдеще следва да съсредоточим вниманието си за привличане на повече словашки инвестиции в българската икономика, чийто размер в края на 2023 г. е 50,5 млн. евро. Потенциалът в това направление е значително по-голям.
Продължава ли да е според Вас България атрактивна туристическа дестинация за словаците – най-вече от морските курорти ли се интересуват?
Традиционно, България винаги е била една обичана и ценена туристическа дестинация още от времето на съществуването на Чехословакия. Тази тенденция се запази и след създаването на 1 януари 1993 г. на Словашката република. Най-популярни сред словашките туристи продължават да бъдат нашите морски курорти, но, през последните години се забелязва и тенденция за разширяване на интереса в посока културно-исторически туризъм. Сериозна предпоставка за привличането на нови туристи от Словакия е провеждането на активна рекламна кампания и дейност. Много важен фактор, който спомага за развитието на туризма, е функционирането през летния период на директни полети между Братислава, а от тази година и от град Кошице, до летището в Бургас. Успешно функционира и директна въздушна връзка между столиците Братислава и София. Официалната статистика показва, че през 2019 г. 37 700 словашки туристи са посетили нашата страна. През 2023 г. броят им достига 41 949, като в сравнение с 2022 г. се отбелязва ръст от 18,4 процента. Искрено се надявам, че в бъдеще ще успеем да привлечем още повече туристи от Словакия. Всички предпоставки за това са налице. В разговорите ми със словашки туристи, посетили България и нейното Черноморие, винаги съм чувствал тяхното удовлетворение и възхищение от България, от нейната природа, кухня, отлични бели и червени вина и не последно място, от традиционното българско гостоприемство.
С оглед на произвеждането на изборите за Европейски парламент, какви са наблюденията Ви във връзка с интереса, който проявява словашкото общество към европейските въпроси? Според Вас дали бихме могли да направим паралел със степента на интерес към европейските въпроси в България?
Следвайки официалните статистически данни, интересът и участието на словашките граждани в различни по рода си избори – президентски, парламентарни, местни е с около 20 % по-висок в сравнение с този в България. Не така обаче стои въпросът с изборите за Европейски парламент, където Словакия е на опашката по показателя участие. За сравнение – през 2014 г. участието на Словакия в тези избори бележи тъжен рекорд от едва 13 процента гласували. Тогава в България участниците бяха близо 36 на сто и ние бихме тревога, че са малко. На последните избори през 2019 г. словаците с много усилия достигнаха 24 % участие, а ние бяхме на около 33 %. Сега прогнозите са, че Словакия може би ще достигне 30 % участие при настоящите евроизбори. Ще видим дали ще се оправдае тази прогноза, след като изборите бяха помрачени от извършения на 15 май т.г. опит за покушение срещу министър-председателя на страната Роберт Фицо. Един недопустим и безпрецедентен за страната варварски акт, нямащ нищо общо с принципите на демокрацията и хуманността, който държавното ръководство в България и лично аз, осъдихме категорично и безусловно. След атентата кампанията за евроизборите в Словакия на практика замря.
Миналата година се навършиха 30 години от разделянето на Чехословакия на две държави. Според Вас има ли известна носталгия в словашкото общество по отношение на общото минало с Чехия?
Мисля, че трудно бихме могли да говорим за носталгия. По скоро става въпрос за общо минало и история между двете държави, което, обективно, е важна част от историческата памет на техните народи. След разделянето на двете държави, което, по единодушна оценка е един христоматиен пример за мирно разделение, Чехия и Словакия поеха уверено по своя собствен път на развитие като отделни, независими държави. Общите им исторически, културни и езикови корени са една здрава основа за развитие на близки, стратегически по своята важност отношения между двете държави и техните народи. Това е напълно обяснимо и разбираемо. Продължават да съществуват и са съхранени традиционните връзки и сътрудничество в различните сфери от живота, което е важна предпоставка и фактор и допринася за тяхното по-нататъшно близко сътрудничество и взаимодействие. Вярно е обаче, че мнозина не одобряват, как едно толкова кардинално решение като разделянето на една държава на две, е осъществено без референдум, а само с гласуване в парламента.
Какви са прогнозите Ви за бъдещето на България и Словакия в Европейския съюз? Изгодно ли е според Вас за България по-голямо сближаване със страните от Вишеградската четворка, към които спада и Словакия?
През 2024 г. се навършват 20 години от членството на Словакия в Европейския съюз. Общо е мнението, не само в Словакия, но и сред нейните съюзници и партньори, че за този период страната е направила огромни крачки в своето развитие и това се вижда с просто око. Налице е неколкократно увеличение на БВП и доходите на населението. Страната може да служи и за пример в привличането на чуждестранни инвестиции, като на първо място бих посочил сектора на автомобилостроенето, който днес осигурява почти 1/3 от БВП на страната. С бързи темпове се развиват и се привличат инвестиции в областта на новите технологии, зелената енергия и др. Що се отнася до въпроса Ви относно перспективите за развитие на сътрудничеството на България със страните от Вишеградската група, в която влиза и Словакия, бих посочил, че това сътрудничество има дългогодишни традиции още от самото създаване на Вишеградската група. Налице са необходимите предпоставки това сътрудничество да продължи да с развива и в бъдеще, особено в търговско-икономическата област, където има редица перспективни области и направления от общ интерес. Важен фактор в това отношение е и принадлежността на страните от Вишеградската група и България към ЕС и НАТО, което допринася за това.
