Две от партиите в управляващата коалиция в Швеция – "Либералите" и "Християндемократи" (ХД), може да не успеят да прескочат бариерата от 4% за влизане в Европейския парламент (ЕП). Същевременно скандинавската страна се вписва напълно в тенденцията на възход на крайнодесните в Европа, което е една от основните теми в предизборната кампания в Швеция. Това показва социологическо проучване на "Демоскоп" (Demoskop), направено между 11 - 20 май 2024 г. сред 2994 респонденти относно нагласите на шведските гласоподаватели преди европейските избори на 9 юни
По информация от проучването Шведската социалдемократическа работническа партия (ШСДРП) се очертава като вероятен победител на изборите с 28% подкрепа. На второ място е партията "Шведски демократи" (ШД) с 20% и трета остава Умерената коалиционна партия с 19%.
Бариерата от 4% се очаква да бъде прескочена още от Партия на зелените (ПЗ) с 10%, Лява партия (ЛП) с 9% и Партия на центъра (ПЦ) с 5%.
Според социологическото проучване обаче е възможно две от партиите, които участват в шведското дясно коалиционно правителство заедно с Умерената коалиционна партия - "Християндемократи" (ХД) и "Либералите", да не успеят да съберат достатъчно подкрепа, за да излъчат представители в Европейския парламент, тъй като хората, които биха гласували за тах, са съответно 4% и 3%.
Ако резултатите от това изследване бъдат възпроизведени на изборите на 9 юни, ще се окаже, че Швеция в някои отношения е настигнала (а в някои и задминала) другите западноевропейски страни в тенденцията на значително нарастване на подкрепата за крайнодесните партии, посочва академичният мозъчен тръст за Европейска политика и законодателство, ръководен от Лондонското училище по икономика и политически науки.
"Шведски демократи" е единствената евроскептична партия в Швеция и се очаква да подобри резултата си от европейските избори през 2019 г., като увеличи депутатите си в Европарламента с още двама, което ще я направи втората по големина шведска партия в новия състав на ЕП.
Въпреки че "Шведски демократи" само подкрепят, без да участват директно в правителството, съставено от Умерената коалиционна партия, "Либералите" и формацията "Християндемократи", делът на гласовете на партията на парламентарните избори през 2022 г. и очакванията за добро нейно представяне на европейските избори означават, че тя е първа политическа сила в десния спектър, което ѝ осигурява значително влияние в шведската политика, коментира мозъчният тръст.
Политическата обстановка в Швеция само затвърждава по-общия европейски тренд на възход на партиите от дясното и крайнодясното. И все пак, за разлика от много други евроскептични партии, "Шведски демократи" традиционно се представят по-слабо на изборите за Европейски парламент в сравнение с представянето си на вътрешните избори, така че предстои да стане ясно дали тази година партията ще успее да обърне тази тенденция.
През последните няколко седмици доминиращата тема в шведските медии обаче не бяха европейските избори, а по-скоро репортаж на шведската телевизия Те Ве 4, в който се разкрива, че отделът за връзки с обществеността на "Шведски демократи" е използвал множество анонимни акаунти в социалните медии, за да разпространява антиимигрантски материали и да атакува политически противници, както и партии и политици от правителството, които крайнодясната партия се предполага, че подкрепя.
Лидерът на партията Ими Окешон твърди, че репортажът е част от операция за оказване на влияние от страна на ляволибералното статукво с цел мобилизиране на своите избиратели и подкопаване на позициите на "Шведски демократи" преди изборите.
Междувременно сред избирателите на по-малките управляващи партии се усеща недоволство, особено сред тези на "Либералите", което може да се отрази негативно на вота за тези партии. Нещо повече, "Либералите" се оказват в доста сложна политическа ситуация, защото като част от групата на "Обнови Европа" в Европейския парламент са подписали декларация да не си сътрудничат с крайно десни партии, а в същото време участват в дясно правителство, зависещо от подкрепата на "Шведски демократи".
Според мозъчния тръст най-важният въпрос за гласоподавателите изглежда е околната среда, (продължавайки тенденцията от предишните избори за Европейски парламент), а отбраната е непосредствено след нея. Всички партии споменават околната среда в своите платформи, макар и със значителни различия в акцентите, предлаганите решения или дори в това дали омаловажават темата. Тази година предизборните плакати и основните послания често се фокусират върху границите - от запазване на границите между Швеция и Русия до заимстване на послания в стил Тръмп, като например лозунга "Моята Европа строи стени" на "Шведски демократи".
