site.bta В Румъния може да направиш критична маса и дори да спечелиш избори срещу партиите на статуквото

В Румъния може да направиш критична маса и дори да спечелиш избори срещу партиите на статуквото. Такова мнение изрази пред БТА журналистът Владимир Митев от румънската секция на Българското национално радио и създател на българо-румънския блог "Мостът на приятелството". Той даде пример с независимия кандидат Николае Щефануца, който си спечели депутатско място в новия Европейски парламент.

Митев коментира и местните избори в Румъния, които се проведоха на една дата с европейските - 9 юни.

"Социалдемократическата партия излиза по-силна от тези избори на много места, в много окръжни градове. Взела е и изземва от Национално-либералната партия и ми се струва, че румънският премиер и председател на СДП Марчел Чолаку сега е в по-добра позиция за всякакви избори, които предстоят", смята журналистът.

Следва интервюто, което Владимир Митев даде в пресклуба на БТА в Букурещ, в рамките на събитието “БТА 24/27 ЕС" с пряко включване от 27 държави по повод изборите за Европейски парламент. 

Господин Митев, очаквани или изненадващи са резултатите от европейските и местните избори в Румъния?

Бих искал да откроя едно-две неща, които ме изненадаха позитивно. Те не са свързани с големите партии. Интересното за мен е, че има независим кандидат за евродепутат, който проби и то с голяма подкрепа от младите хора. Николае Щефануца, който е със зелена ориентация. Не си спомням в България да е имало такъв случай - човек без инфраструктурата на партия, от собствена активност, от това, че има мрежа, да стигне до там да бъде избран за европейски депутат. Разбира се, той има партийно минало. Бил е евродепутат и преди това. Има основата. Но все пак на тези избори се яви без тази “машинария”, както казват на румънски за партиите. Това, че в Румъния може да направиш критична маса и дори да спечелиш избори срещу партиите, които имат тези машинарии на своя страна, за мен е добър знак, че нещо зависи от хората. Подобен е случаят с кмета на Плоещ, който също има политическо минало, но бе избран като независим - става дума за Михай Полицяну. Тези случаи според мен могат да се разучат в България.

Защо европейските теми липсваха по време на кампанията? Не се дискутираха и дебатираха теми като Шенген или приемането на еврото.

Ако говорим конкретно за еврото, Националната банка на Румъния отдавна е заявила, че не бърза с приемането на тази валута. Явно има аргументи в тази посока. Искат първо да повишат жизнения стандарт. Чел съм и коментари на Даниел Даяну от Националната банка на Румъния, че се очаква в самата еврозона да има реформи. Не съм чул Румъния да бърза с влизането в еврозоната. Но тя е в различна позиция спрямо България, която има валутен борд. Трябва да се отчитат всички фактори. 

А защо европейските теми ги нямаше? Тях ги нямаше и в България. Може би един отговор е, че нашите държави, нашите народи се чувстват в по-голяма степен в периферията на Европейския съюз. Да усвояваш европейски фондове е нещо, което дава средства, дава ресурси, развива районите, но изисква и някои технократски умения, умения за работа с документи, с юридически текстове, с проекти. На тези избори в Румъния се търсеше комуникация с народа, за да гласува масово, затова и посланията бяха други.

Местните и европейски избори в Румъния бяха само началото на състезанието. Каква заявка дадоха партиите за президентските и парламентарните избори, които предстоят в Румъния по-късно тази година? 

Социалдемократическата партия излиза по-силна от тези избори на много места, в много окръжни градове. Изземва от Национално-либералната партия и ми се струва, че румънският премиер и председател на СДП Марчел Чолаку сега е в по-добра позиция за всякакви избори, които предстоят. В същото време всички очакват с голямо нетърпение да бъде обявена кандидатурата на настоящия заместник-генерален секретар на НАТО Мирча Джоана. Той има своите силни международни контакти. Марчел Чолаку е завършил университет по-късно в живота си, той не е точно такъв тип политик, какъвто е Джоана, школуван, от елита. Показателно е, че го свързват с по-малки градове в Румъния. Това са различни типове политици. Но има хора от елита, които застават и зад двамата. Забелязвам, че има леви хора, които виждат в Чолаку човек с потенциал. Но дори и да спечели, а това не е сигурно, може той да трябва да плаща цената. Имам предвид всичките тези средства за хората, които бяха раздадени през тази година и натоварват бюджета. Който управлява догодина, ще трябва да намери решения за дефицитите и дълговете, които генерират. 

Казвате, че позициите на СДП и Марчел Чолаку са засилени? А тези на националистите?

Имаше съобщения през последните седмици, че местни структури на партията напускат, говоря за Националистическата партия „Алианс за обединение на румънците“ (AUR), тъй като разпределението на постовете и кандидатурите не ги устройвало. Имаше случай, в който самият лидер на партията беше разпитан от прокуратурата. Имаше съмнения, че по някакъв нереден начин са осигурени подписи за съпруга на сенаторката Диана Шошоака. За това той да участва в изборите и да отнеме гласове от нейната партия “SOS Румъния”. 

Така че на този етап изглежда сякаш има проблеми пред суверенистите. Но суверенисти има във всяка държава и виждаме, че на европейско ниво, в Западна Европа, суверенистите доста се засилват. И те са част от европейския пейзаж, независимо дали ни харесва или не. 

Да погледнем отвъд изборите. Преди броени дни посланикът на България в Румъния Радко Влайков даде интервю за една от водещите румънски телевизии b1 и изрази мнение, че към настоящия момент българо-румънски отношения се намират може би в най-добрия си период. Вие направихте едно изследване на българо-румънските отношения. Каква е вашата оценка?

Споделям оценката, че на политическо ниво периодът е добър за българо-румънските отношения. Но истинското предизвикателство е не само да се развиват тези отношения, когато има добри международни условия за това, ами те да са някак си естествени. И тук ми се струва, че има още работа за вършене. Мисля, че румънците например не са свикнали много българи да присъстват в техния живот, в техния график, в техните бизнеси дори. Като че ли има едно недоверие между двете страни. Може да има основания от миналото. Може да има инерция. Най-различни фактори може да легитимират такива отношения, но за мен голямата промяна в тези отношения ще стане, когато на хората от двата народа им е естествено да правят неща заедно. Това изисква практика. Може би иска и кураж в някакви моменти, но трябва да се практикуват тези отношения и да се преминава през някои изпитания в тях. И да има позитивна нагласа, отворена нагласа. Струва ми се, че това е един дефицит, когато  си в една периферна европейска зона. Все още е по-лесно да се гледа към центъра, по-лесно е да се доверяваш на някого, който идва от някоя по-утвърдена в световен план страна.  Това, че в момента има добри условия и добър международен контекст за развитие на политическите отношения, е нещо много хубаво, но има и много други неща, които трябва да се случат. Има нужда от повече организации и хора, които имат доверието и на двете страни. Те могат да са едно средство да се развиват отношенията и то не с някакво надлъгване, не със сила, не с извиване на ръце, а по диалогичен, нехегемонистичен начин между народите.