Една седмица преди изборите за Европейски парламент

site.bta33 процента от хърватите със сигурност ще гласуват на изборите за ЕП, показва проучване

33 процента от хърватите със сигурност ще гласуват на изборите за ЕП, показва проучване
33 процента от хърватите със сигурност ще гласуват на изборите за ЕП, показва проучване
Сградата на Владата (правителството) на Република Хърватия. Снимка: Владимир Шоков/БТА

Малко над 33 процента от хърватите са заявили, че със сигурност ще гласуват на изборите за Европейски парламент на 9 юни в проучване, направено от агенция Ипсос за хърватската Нова телевизия върху представителна извадка от 990 пълнолетни граждани на Хърватия.

В същото време 37,5 на сто казват, че вероятно ще гласуват, 12,4 на сто, че вероятно няма да гласуват, 12,1 на сто, че със сигурност няма да гласуват, а близо 5 на сто от анкетираните не знаят или не са сигурни дали ще гласуват.

Обявените от Нова телевизия данни показват, че партиите и коалициите, които преминават избирателния праг от 5 процента са управляващата Хърватска демократична общност (ХДО) с 28,5 на сто, Социалдемократическата партия (СДП) и коалиционните ѝ партньори със 17,8 на сто, политическата платформа "Можем!" с 9,9 на сто, Отечественото движение (ОД) със 7,4 на сто и коалиционната листа на партията "Мост" с 5,4 на сто от гласовете.

Близо до избирателния праг e коалиционната листа на партията Демократичен парламент на Истрия, начело с досегашния депутат в Европейския парламент Валтер Флего. Партията "Право и справедливост" на досегашните евродепутати Мислав Колакушич и Иван Вилибор Синчич има подкрепата на едва 1,8 на сто от избирателите, което се преценява като изненадващо. В същото положение, при това с по-малко от половин процент подкрепа, е листата на още един хърватски евродепутат – Ладислав Илчич, подкрепяна от едва 0,2 процента от анкетираните. 

Почти 15 на сто от участниците в анкетата все още не са решили за кого ще гласуват, което според хърватски политически анализатори се дължи на доста мудната и лишена от атрактивност предизборна кампания, в сравнение с тази за парламентарните избори в Хърватия през април т.г. Голяма част от кандидатите са избрали обичайната "щандова" кампания - общуване с гражданите на градските площади пред щандове, на които се разпространяват рекламни материали.

Политическият анализатор Крешимир Мацан смята, че всъщност най-доброто социологическо проучване на общественото мнение преди европейските избори, са постигнатите резултати от партиите на изборите за хърватски парламент. Според него избирателната активност ще бъде до 35 процента. С помощта на метода на най-високата средна стойност за разпределянето на мандати между политическите партии, т.нар. метод Д'Ондт, той прогнозира, че на европейските избори ХДО ще спечели пет мандата, СДП четири, а Отечественото движение, "Можем!" и "Мост" – по един мандат.

„Всъщност прагът за хърватските 12 мандата за Европейски парламент е високите 6,48 процента. Следователно няма да е достатъчно да се премине изборната бариера от пет процента. При избирателна активност от 29,85 процента, каквато е била на последните евроизбори през 2019 г., за 12-ия граничен мандат са нужни около 67 350 гласа. Това дава шансове и на някои други листи, като широката коалиционна листа на Демократичния парламент на Истрия, обединена около досегашния европейски парламентарист Валтер Флего. Спечелен от тази коалиция мандат, евентуално, означава загуба на един мандат от СДП. Става дума за моделиране на резултатите според резултатите от проведените наскоро парламентарни избори в Хърватия, така че събитията в последните дни на кампанията ще се отразят на крайните резултати от изборите за Европейски парламент“, пише Крешимир Мацан на своята уеб страница Manjgura.hr.

На всички предишни избори в Хърватия за Европейски парламент избирателната активност е много ниска. През 2013 г. е едва 20,83 на сто, през 2014 г. (за допълнителния мандат след излизането на Великобритания от ЕС) – 25,24 на сто, а през 2019 г. – 29,85 на сто. Трудно е да се каже дали високата избирателна активност на последните парламентарни избори (над 62 процента) този път ще повлияе на активността за европейските избори. Фактът, че разликата между хърватските парламентарни избори и европейските е само месец и половина, може и да доведе до по-висока избирателна активност, но от друга страна е възможно мнозина, гласували ​​на парламентарните избори на 17 април, да се чувстват преситени и да решат да "прескочат" евроизборите. Особено след бурната кампания за хърватски парламент, с която тази за европейските избори не може да мери, казват наблюдатели. 

Доколко за повишаване на избирателната активност при избора на хърватски евродепутати ще помогне решението на Съвета на министрите на Босна и Херцеговина да даде съгласие за организиране на гласуване за гражданите на Република Хърватия, пребиваващи на територията на Босна и Херцеговина (БиХ), остава да се види на 9 юни. Хърватските граждани, пребиваващи в БиХ, могат да гласуват на 9 юни от 7:00 до 19:00 ч. на седем места, а именно във Францисканския международен студентски център в Сараево, Университетския кампус в Мостар, Генералното консулство на Република Хърватия в Баня Лука, Хърватския културен център „Св. Франьо” в Тузла, в основните училища "Иван Горан Ковачич" в Ливно и "Витез" в град Витез, както и в Училищния център „ Мартин Недич” в Орашие.

/МД/

news.modal.header

news.modal.text

Към 12:44 на 21.11.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация