site.btaГраждани и политици търсят заедно по-зелено бъдеще и по-достъпно здравеопазване за Европа

Страсбург, 23 януари /Константин Карагьозов и Александра Антонова/
Дискусиите между представители на третия граждански панел и европейски политици в рамките на Конференцията за бъдещето на Европа в Страсбург на 21 и 22 януари завършиха с обсъждане на вече одобрените препоръки в секторите климатични промени, околна среда и здравеопазване.

Участниците откроиха нуждата от намаляване на употребата на антибиотици в животновъдството и пестициди в земеделието с цел повишаване на качеството на храните. Те поискаха да бъде търсена алтернатива на химическите продукти. Беше представена конкретна идея за опазването на горите - да се изсичат дървета, които така или иначе са в края на жизнения си цикъл. Изразена бе нуждата от засилване на кръговата икономика и по-устойчиво производство.

Един от българските участници в дискусията, Красимир Златинов, припомни на присъстващите, че преди европейците да мислят за демокрация, трябва да помислят за нуждата от земя, върху която да живеят. Той изрази мнение, че идеите трябва да бъдат превърнати в решения още сега, за да бъде изградена по-добра Европа за идните поколения.

Гражданите предложиха на европейските управляващи да се въведе точкова система за етикетиране, която да посочва дали произходът на продукта е устойчив. Беше споделено мнение, че етикетът трябва да показва какъв е въглеродният отпечатък на даден продукт.
Биоразградимите опаковки също следва да бъдат взети под внимание, а наред с това може да се помисли за стимули за производителите, използващи по-малко пластмаса, и за осигуряване на данъчни облекчения на държавите членки.

Прокараното предложение за създаването на по-добра инфраструктура за рециклиране също беше обсъдено на пленарното заседание. Участниците изтъкнаха и нуждата от създаване на правна рамка за осигуряване на достъп до качествени продукти в малките населени места и отдалечените региони в някои страни членки.

Дорин Хел, говорител на гражданите, призова политиците да превърнат изготвените препоръки в истински решения и да работят заедно с гражданите, за да може бъдещите поколения да се гордеят с предшествениците си.

Отчетен бе и фактът, че милиони европейци ще загубят работата си в резултат на климатичните изменения. Наред със зеления преход, ЕС трябва да се увери, че най-уязвимите региони няма да бъдат засегнати.

Австрийският евродепутат Андреас Шидер се съгласи с гражданските препоръки, но изрази убеждението си, че борбата с изменението в климата ще успее само ако всяка една предприета мярка е социално справедлива.

Участниците в гражданските панели поискаха и равен достъп до здравеопазване и препоръчаха въвеждането на минимални здравни права за всички европейци, независимо от статута им. Беше предложено да отпадне данъчното облагане на медицинските изделия.

Друга препоръка, около която се обединиха присъстващите, беше създаването на общ здравен съюз в рамките на ЕС.

Гражданските и политическите представители се съгласиха, че Европа трябва да възвърне суверенитета си в сектора, да бъде независима от чужди компании в производството на фармацевтични продукти и медицински апарати. Генералният секретар по европейските въпроси към Външното министерство на Кипър, Филипа Карсера, подкрепи идеята и допълни, че трябва да се заздрави вътрешния фармацевтичен пазар в ЕС, за да се осигури равен достъп за всички до лекарства и здравни услуги, а многостранността и международната солидарност са в основата на това.

Говорител на гражданския панел предупреди, че резистентността на хората към антибиотици се е увеличила вследствие на консумирането на храни от животни, които са приемали медикаменти от тази група, и е важно Европа да се пребори с това. Беше признато, че и в момента съществуват европейски директиви относно употребата на антибиотици в селското стопанство, но те не се прилагат по еднакъв начин във всички държави членки и е нужен по-завишен контрол.