site.btaИ България се включва в Европейската гражданска инициатива "Да спасим пчелите и фермерите"

София, 1 декември /Людмила Спасова, БТА/
Българските координатори за Европейската гражданска инициатива връчиха днес в МРРБ /служба Гражданска регистрация и административно обслужване - ГРАО/ хартиената подписка, събрана на родна земя в подкрепа на забраната на всички пестициди, които унищожават пчелите и дивите опрашители. Целта е да се проверят дали подписите са действителни, коментира за БТА Албена Симеонова, председател на Българска Асоциация Биопродукти. Останалите участници в инициативата са Борислав Сандов от Фондация за околна среда и земеделие и Петко Симеонов, от Сдружение "Биологично пчеларство".



В съобщение до медиите по-рано организаторите на подписката написаха, че не одобряват внесените предложения в сектор пчеларство от страна на МЗХГ, които по думите им са изключително притеснителни и са предпоставка за доубиване на българските пчелари.



Албена Симеонова каза още, че събраните до момента подписи на хартия са повече от хиляда, но това предстои да се удостовери. Отделно има и онлайн събрани подписи. Подписите, които България е трябвало да събере, са 13 хиляди, но събрахме много по-малко - общо около 4-5 хиляди, посочи Симеонова. Все пак според нея Гражданската инициатива е постигнала голям успех - с помощта на пчеларските организации и с тази на НПО в околната среда, на биопроизводителите. Тя уточни, че всяка страна събира подписите в зависимост от населението си. "Румъния, например, са събрали много по време от тази квота и така отсрамиха и нас. Не знам защо българинът се притеснява да даде личните си данни, при положение че ги има навсякъде", коментира Симеонова. В европейски мащаб са събрани необходимите 1,2 милиона подписа в защита на пчелите и малките фермери, а отличник е Германия, откъдето са събрани половината подписи.



След проверката на подписите, те ще се изпратят в електронен вид в Европарламента. Цялата подписка от около 10 държави в Европа, която е генерирана, ще трябва да достигне там до края на годината и да се насрочат дебати и гласуване. В случай, че националните власти в европейските държави потвърдят валидността на общо събраните минимум 1 млн. подписа, инициативата ще е постигнала успех, който задължава Европейската комисия и Европарламента да включат исканията си в дневния ред.



"Аз предполагам, че ще се случи както с неоникотиноидните пестициди и Европейският парламент ще вземе решение за забрана на пестицидите и по-специално на инсектицидите /синтетичите пестициди/, които вредят на пчелите и на дивите опрашители. Те включват изваждане на синтетичните препарати до 2035 г. и намаляването им с 80 на сто до 2030 г., възстановяване на биоразнообразието, както и подкрепа на фермерите в преход. Последното да става чрез реформи в земеделието, приоритизиране на малките, разнообразни и устойчиви земеделски стопанства, подкрепа за бързо увеличаване на агроекологичните и биоземеземеделски практики и др.



 


Албена Симеонова информира, че в началото на следващата година Българска Асоциация Биопродукти съвместно с Аграрния университет ще организира научна конференция, на която ще бъдат представени алтернативите. Надявам се там и самите земеделци да се убедят и съгласят с инициативата, посочи тя. "Ние не искаме да забраним въобще използването на пестициди, а само синтетичните", с което според Симеонова трябва да се разсеят страховете на фермерските организации и производители на препарати, според които селското стопанство не може без тях. Те цитират доклади на ФАО, в които се казва, че при отказ от растителна защита добивите ще паднат с 80 на сто, докато нуждата от храни ще се увеличи с 50 на сто.
В конкретния случай ние ще настояваме за премахване използването на синтетичните пестициди.
Другото, залегнало като идеи в тази Гражданска инициатива, е свързано с цялостна реформа в сектор Земеделие, насочена към малките и средни производители, към агроекологичните мерки и въобще връзката между чиста храна - опазена природа и развито селско стопанство в смисъла на както добро земеделие, така и на добри развити селски райони, коментира за БТА и Борислав Сандов.



"На български терен, това, което се случва, е, че ще влезе мярка за опрашване, което беше доста ключово като екосистемна услуга - за подпомагане на пчеларите. Това е едно от нещата, които са залегнали в самото споразумение с потенциалните партньори от бъдещото управление, което беше изчистено", посочи още Сандов. Той изрази надежда, че Министерството на земеделието, храните и горите ще се съобрази с тези искания.



"Отчитайки основното значение на пчелите, свързано с тяхната опрашителна дейност и влиянието им за запазване на биоразнообразието, и предвид политиката на сътрудничество с регистрираните на територията на страната неправителствени организации, на 29 ноември 2021 г. се проведе видеоконферентна среща за поредно дискутиране на интервенциите в сектор "Пчеларство". Това написаха в отговор на запитването на БТА какво мислят по така поставените проблеми от Министерството на земеделието, храните и горите /МЗХГ/.



Както всяка една държава членка, така и България разработва своите интервенции, в динамика на база на проекта на Регламент на Европейски парламент и Съвета за стратегическите планове по Общата селскостопанска политика. "В тази връзка, предвид актуализациите на текстовете на същия на ниво ЕС, изготвените на по-ранен етап интервенции, в сътрудничество с неправителствените организации, се ревизираха отново и представиха на бранша за прецизиране, посочват още от ведомството. Прилагайки този подход, МЗХГ е отговорило на изискването на чл. 55, параграф 6 от Регламента, за сътрудничество с представителите на организациите в областта на пчеларството, при изготвяне на интервенциите", заявяват от агроведомството.

==



Климатичните промени и опазването на околната среда са сред темите, по които Конференцията за бъдещето на Европа търси мнението на гражданите на ЕС.

В дигигалната платформа всеки може да направи предложение или коментар.


Идеи като устойчиво замеделие, насърчаване на биоразнообразието в Европа и забраната на пестициди са често коментирани в платформата.

/ГИ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 17:03 на 20.05.2024 Новините от днес

За инсцениран грабеж на инкасо автомобил през 2017 г. Явор Георгиев ще изтърпява наказание „лишаване от свобода“ за 7 г., Илиян Илиев – „лишаване от свобода“ за 4 г., а Екатерина Кабакчиева – „лишаване от свобода“ за 3 г., отложено с изпитателен срок

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация