site.btaОбщ съд на ЕС, общи правила за университетите, час по Европа в училище - това са част от идеите на участниците в конференцията "Български гласове за Европа"

Бургас, 6 декември /Теодора Цанева, Лора Метанова, БТА/
Общ съд на Европейския съюз, общо авторско право, общ институт в Брюксел за културното наследство, час по Европа в училище, обща политика за паметниците на културата, общи правила за университетите, европейска армия - това бяха част от идеите, предложени по време на конференцията "Български гласове за Европа" в Бургас. Тя е първата от поредицата дискусии от едноименната инициатива на Българската телеграфна агенция /БТА/.

Бързи влакове, отворена Европа, по-високо заплащане - такива желания изразиха бургазлии в анкета, направена в морския град. На самата конференция бяха представени и част от отговорите на хората на конкретни въпроси, свързани с бъдещето на Европа. Без да са напълно обработени данните от анкетите, прави впечатление, че най-категоричните позиции са "за" минимална работна заплата и за това, че трябва да има уроци по история и институции на ЕС в училище.

Окончателните резултати от анкетите ще бъдат публикувани на подсайта на БТА еurope.bta.bg, оттам ще има достъп и до платформата на Конференцията за бъдещето на Европа.

Сега отношението към ЕС е малко като че ли сме хванали златна рибка и да кажем три желания, които да ни изпълни, коментира доц. Георги Лозанов по време на дебата. Според него има риск конференциите за бъдещето на Европа да се превърнат точно в това - да се казват желания към ЕС и накрая някой да ги обобщи. Не съм сигурен, че по пътя на желанията могат да се формират реални политики. Демокрацията е проект на елитите, няма как да бъде конструирана на базата на народна спонтанност, отбеляза доц. Лозанов. Той посочи, че тук става въпрос за визията за Европа за след 30 години - 2050 г. Но на мен ми се струва, че доста по-бързо трябва да се случат две неща - ЕС да си върне идеологията и да има европейски съд, който да е върховна инстанция по отношение на националните съдилища, смята той.

Вижте пълната дисикусия:

Консенсусът около либералната демокрация започна да се разпада, има силни атаки, каза още доц. Лозанов и уточни, че това е една идеологическа рамка, ценностен заговор, при който индивидът и неговите права са на върха на ценностната йерархия. Сега има много натиск, много опити да се инструментализират различни промени - бежанците, ковид, глобалното затопляне, за да могат да се стоварят като вина на либералната демокрация и тя да бъде отречена в полза на консервативни идеологии, посочи той и отбеляза, че ЕС в момента е на този кръстопът и е много важно в каква посока ще тръгне. Много се надявам гласовете, които се чуват, да са в подкрепа на либералната демокрация, като най-голямото достижение на християнската цивилизация, посочи доц. Лозанов.

Политологът  Първан Симеонов коментира, че идеята за още една европейска инстанция може да се окаже много добра, защото доверието в ЕС е много високо в България. Според него основен въпрос е ще има ли единна европейска армия и единна политика по миграция. ЕС е икономически гигант, но политическо джудже, отбеляза Симеонов. Това е големият въпрос - ще бъде ли Европа единна и силна, и как това ще се отнесе към естественото желание на народите да запазят някакъв свой суверенитет, допълни анализаторът. Той сподели и личната си мечта за Европа - по-силна през по-силни общества. Според него основен въпрос е и ще вървим ли ние, европейците, към това пряко да избираме властта си на европейско ниво, ще стане ли европейският политически процес по-демократично повлияем, тоест - може ли моят глас да реши кой управлява Европа.

Яна Кършийска, директор на Регионалната библиотека "П. К. Яворов"-Бургас, постави въпроса за библиотеките и за авторското право. Според нея по отношение на книгите трябва да има обща европейска политика, за да могат да се използват навсякъде, и общо авторско право.

Ректорът на Бургаския свободен университет проф. Галя Христозова изрази мнение, че е добра идея да има единни европейски правила за университетите, като се започне от финансирането и се стигне до оценяването например с рейтингови системи. Според нея българският език много се е променил след влизането на страната ни в ЕС. Тя изрази съжаление, че българският език в социалните медии не е книжовен и върви успоредно на книжовния. Страхувам се, че българският език ще загуби своята красота, защото не го употребяваме правилно и не го употребяваме често, смята проф. Христозова. Освен европейци, трябва да бъдем и българи, отбеляза тя.

Кореспондентът на БТА в Ловеч Даниела Балабанова предложи общи политики за запазване на културно-историческото наследство, като общ институт за културното наследство и еднакви правила за културни и исторически паметници.

Кореспондентът на БТА в Русе Мартин Пенев коментира, че младите хора искат отворена Европа и сподели идеята да има безплатен или поне по-евтин достъп на младежите до музеи и галерии.
Идеята на Конференцията за бъдещето на Европа е всички мнения да бъдат обобщени в доклад, обясни ръководителят на Бюрото на ЕП в България Теодор Стойчев. Той няма да има задължителен характер, но всички европейски институции гарантираха, че ще предложат решенията на конференцията, посочи той.

Радвам се, че в тази дискусия не се говореше само за пари и еврофондове, коментира в края на форума генералният директор на БТА Кирил Вълчев. Сега, когато заради пандемията си стоиш повече вкъщи, започваш да си даваш сметка, че в живота има нещо по-различно от парите и от лудото пътуване, отбеляза той. Най трудното пътуване е вътре в себе си, и най-ценното, което съм видял в европейците, е именно разсъждението върху себе си, каза Вълчев. Хубавата мечта е да попътуваш без граници в себе си, смята той.

Следващата дискусия на БТА в рамките на инициативата ще бъде на 15 декември в Пловдив.

Ако и вие имате иедя за бъдещето на Европа, споделете я на многоезичната платформа.

/ПП/