"Една нощ във Венеция", която продължава 20 години...

Средновековна Италия. Време за карнавал. Маските прикриват лицата и така за една нощ богатият може да стане беден, а бедният да седне на масата на богатия...

Преди да започне да композира оперети, Йохан Щраус-син  вече е провъзгласен за крал на валса. С "Една нощ във Венеция" той демонстрира виталността на своята музика и създава ново направление в жанра -танцувалната оперета.

Българската версия на спектакъла навършва 20 години. Първите представления се играят в немскоговоряща Европа - Германия и Австрия, а след това продължават с голям успех и без прекъсване и у нас, на сцената на Музикалния театър - вече над 200 пъти. Добрина Икономова, Пеньо Пирозов Богомил Спиров и Александър Мутафчийски са в екипа от самото начало.

"Театърът имаше договор с една импресарска агенция от Германия и ние гостувахме по три пъти в годината със специални заглавия. Реализирахме ги и тук, в България, но главно се играеха там", разказва Александър Мутафчийски.

Според Добрина Икономова дългият живот на представлението се дължи на режисурата на професор Светозар Донев, която създава "един закован спектакъл". "Прекрасните костюми на Жени Раева, сладката хореография на Тони Алексиева и наистина гениалния подход на Руслан Райчев към нас,  певците, и въобще – към изработването на музиката. Досега не сме излезли от тези линии", допълва тя.

Любопитно е, че "Една нощ във Венеция" артистите учат първо на немски, като много от тях въобще не говорят езика. "Ние във всеки един момент можем да минем от немски на български. Хумористично е, защото и това се е случвало и на сцената", казва с усмивка Пеньо Пирозов.

Артистите си спомнят и за друг, много симпатичен гаф. Преди няколко години сцената се подготвя за друг спектакъл, а заради декорите било използвано лепило, което уж не миришело. В един момент, докато върви "Една нощ във Венеция", започва кикот. Всички се хилят, едва влизат в репликите си. "Беше много забавно. Публиката също се забавляваше, защото нашият смях не можеше да спре", разказва през смях Пеньо Пирозов. "Диригентът, долу в оркестрината, само гледаше обезумял и не разбираше какво става", допълва Александър Мутафчийски.

"Това е една много любима и много забавна за мен роля, защото другите героини, които играя, все страдат, имат някакви разочарования, след това всичко завършва с хепиенд, но тук – от началото до края, спектакълът е едно шампанско, един фойерверк", обобщава хубавите емоции Добрина Икономова. По думите й, за да си добър на сцената, трябва непрекъснато да подхранваш малкото и закачливо момиче у себе си, защото героите са във вихъра на младостта.

Автор – Даниел Димитров
Оператор – Красимир Михайлов
Видео кадри – Музикален театър
Монтаж – Валя Ковачева

Материалът може да се види и в YouTube канала на БТА:https://www.youtube.com/watch?v=UUKXc248M04