30 години "Аскеер" - среща с Иван Радоев
Тази година се навършват 30 години от създаването на наградите за постижения в театралното изкуство "Аскеер". По този повод БТА представя поредица от интервюта с носители на наградата "Аскеер" за цялостен принос към театралното изкуство, както и с лауреати на наградата в категорията "Изгряваща звезда".
Наградата е удоволствие за всеки един човек, независимо с какво се занимава, каза в интервю за БТА Иван Радоев, носител на "Аскеер" за изгряваща звезда през 1996 година за участието му в постановката "Йонадав". Ако някой твърди, че не го интересуват тези неща, ще излъже, защото у човека е заложено желанието да бъде награден, да му се обърне внимание. Друг е въпросът как ще понесе "товара" на статуетката - дали ще се възгордее, или ще продължи да си работи така, както и до момента на наградата, каза още Радоев. Той е избрал за себе си втория вариант, защото според него това е правилното. По думите му е важно за млад човек да получи награда, защото това е стимул в една такава възраст, в която човек няма все още това самочувствие, каквото изгражда по-късно в годините. Тази награда ми даде самочувствието, че си струва, може би има за какво, трябва да се продължи, каза още Радоев. Той благодаря на режисьора Здравко Митков за шанса да изиграе тази роля. А това беше доста тежка роля, до ден днешен роля с толкова много текст не съм играл, сподели още Радоев. Той допълни, че "Йонадав" е и първата му пиеса на професионална сцена, тъй като тогава той е току-що завършил ВИТИЗ. Друго, с което ще запомни тази роля, е, че играе на една сцена с големия Коста Цонев. По думите му наградата за изгряваща звезда трябва да бъде забравена още на другия ден, защото тя е за конкретно свършена работа и ти на другия ден актьорът трябва да продължи да работи, за да докаже, че е заслужил тази награда. Според него у нас наградите не променят особено бъдещата съдба на един артист, те са хубав жест от колеги или от комисия за някаква добре свършена работа, но ние не сме Америка, където една награда те прави известен. По думите му в тази професия трябва да се доказваш всеки ден и ако работиш добре, те канят за роли, ако не - не. Споделя, че е голям късметлия, защото през годините е работил с едни от най-добрите режисьори е и изиграл много хубави роли. На въпрос дали смята, че у нас в последните години театърът се комерсиализира, Иван Радоев посочи, че има такива залитания, но не може да каже, че генерализирано театърът е комерсиализиран. По думите му има различни театри, които поставят различни постановки, като смисълът е да има богатство в афиша. Друг е моментът, че вкусът на публиката ние го формираме и тя като започне да гледа по-леки неща, така и свиква, каза още Радоев и добави, че живеем в пазарна икономика и тя това определя. Смята обаче, че голяма част от публиката има добър вкус и отношение към сериозното. Той изрази надежда скоро да отмине пандемията и салоните отново да са пълни на сто процента. Театърът е един организъм с много силна имунна система, за разлика от човека, защото театърът е оцелял хиляди години и хората явно имат необходимост от него, тъй като нито кино, нито телевизия може да го унищожи или да го промени. Той допълни, че това, което се надява да се промени в театъра, е материалната база и техниката - да бъде на много по-високо ниво, защото иначе човешкият ресурс го имаме, а именно талантливи артисти и режисьори.
Автор - Златна Костова
Оператор - Красимир Михайлов
Монтаж - Емил Граничаров