Пловдивската библиотека интензивно дигитализира фонда си

Народна библиотека "Иван Вазов" в Пловдив, която тази година отбелязва 140 години от създаването си, вече две години интензивно дигитализира фонда си. Началото е съвместен проект с община Пловдив, който е на стойност около 586 000 евро и се реализира с финансовата подкрепа на Програма БГ08 "Културно наследство и съвременни изкуства". Освен библиотеката, проектът включва и Регионален исторически музей, Регионален етнографски музей, Регионален археологически музей, ОИ "Старинен Пловдив" и Градска художествена галерия. Девет са секциите на дигиталната библиотека - книги, периодични издания, картографски издания, графични издания, ръкописи, архиви, нотни издания и аудиовизуални документи. С приоритет, заради физическото им опазване, се качват периодичните издания, картографските издания, старинните ръкописи, фотосите и проектите на монументални художествени произведения, разказва Иван Крачанов, ръководител на Дигиталния център. На най-голям интерес от страна на читателите се радват периодичните издания. На страницата трябва да се качат всички 500 периодични издания, които са излизали в Пловдив от Освобождението до 1944 година. За последните две години са качени вече 213 заглавия на периодични издания с общо над 19 000 броя. Като знаково заглавие Крачанов посочва вестник "Марица", който започва да излиза през 1878 година, малко след Освобождението, и спира месец преди Съединението на България през 1885 година, като последните му броеве са доста революционни. Друг интересен вестник е "Нашето първо изложение", посветен на Първото българско изложение, проведено през 1892 година в Пловдив. Вестникът излиза година по-рано с информация за подготовката на панаира, представя интересните експонати, много от които се показват за първи път пред българска публика - балонът на Еужен Годар и фонографът на Томас Едисон. По-новите вестници се публикуват с разрешение на издателите или на лицата и фирмите, които притежават авторските права. Един от тях е вестник "Стършел". От 1946 до 2017 година е качено всичко в дигиталната библиотека и това е едно от изданията, което най-много се търси от читателите. В раздел книги до момента са представени 188 заглавия. Повечето от тях са свързани със самата библиотека, сред които е "Орнамент и буква" на Николай Райнов. Друг акцент пък са книгите, свързани с историята на пловдивските организации и дружества. Ценни са и картографските издания, като най-интересна е първата "Карта на сегашная Болгария, Тракия, Македония и на прилежащите земли", издадена "в ползата на новосоставленото в Русчука славеноболгарско училище". Тя е дело на Димитър Хаджиросет, изработена е в Страсбург през 1843 година и е единственият запазен екземпляр. В раздел графични издания могат да се видят оригинални картини, листова графика, но най-любопитното там са 95-те проекта за мащабни архитектурни произведения на фасадни стени - мозайки, стенописи, като част от тях са на Димитър Киров, Йоан Левиев, Анастасия Кметова, Енчо Пиронков. В Пловдивската библиотека са съхранени и много ръкописи, но основната колекция от 95 броя са публикувани на страницата на БАН. Ценна е, по думите на Иван Крачанов, и колекцията на фотографиите, много от които са свързани с Пловдив и чрез тях може да се проследи развитието на хилядолетния град. Интерес представлява изгледът от 1876 година, заснет от известния грузински фотограф Дмитрий Ермаков, както и панорамният изглед на града на Димитър Кавра, правен през 1881 година, който се състои от 9 кадъра с общ размер 45 см на 221 см. Работата по дигитализацията е доста трудоемка и колкото едно издание е по-старо, толкова по-трудно се сканира, казва ощеИван Крачанов. Той допълва, че когато се сканират старинни издания, трябва да се работи с ръкавици и да се внимава да не се унищожи книжният вариант. Успоредно с нещата по библиотеката в Дигиталния център се извършват услуги на община Пловдив, на института Старинен Пловдив, както и на музеите, които са част от проекта, тъй като скенер с този формат няма на друго място в Пловдив. Крачанов посочи още, че предстои да бъде въведен и начин за качване на файлове с разпознат текст.Това ще позволи дигитализираните вестници например не само да се разглеждат, а текстът в тях да може да се копира, както и да се търси по ключова дума в него. Дигиталната библиотека е на разположение на читателите онлайн 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата. Видео - Дима Шопова. Монтаж - Емил Граничаров.