Мястото на Пловдив в културната история на България е темата на годишния календар на Историческия музей в града

Годишният календар за 2019 година на Историческия музей в Пловдив е посветен на мястото на града в културната история на България, разказа за БТА историкът д-р Виден Сукарев, един от създателите на календара. Темата е заимствана, както и част от фотографиите, от изложбата на музея, експонирана в зала "Съединение" по повод 6 септември - празника на града и годишнината от Съединението на България. Снимките са "подплатени" и с текст, с които историците аргументирано защитават тезата защо Пловдив, заедно с италианския град Матера, спечели проекта Европейка столица на културата за 2019 г. Снимките, които са използвани в календара, не са преповторение от изложбата, имат различни от нея акценти, включени са и художествени произведения. Краткият текст обяснява историческото развитие на Пловдив, а фотоси показват както видни личности, работили в и за Пловдив, така и части от интериора на пловдивския барок. На корицата на календара е известната картина на Цанко Лавренов "Старинен Пловдив". На първата страница - за месец януари, е представен колаж от снимки на възрожденски къщи, които със своята архитектура и обзавеждане са носители на Пловдивския барок. За февруари са представени пловдивски църкви, голяма част от които са градени от наши възрожденски майстори, архитекти, живописци, финансирани от богати пловдивчани. Следващите два месеца - март и април, са посветени на българските колоси в образованието - Христо Данов - възрожденец, книгоиздател, дал на българското образование учебници и учебни помагала, както и Лука Касъров и Драган Манчов. Първият написал първата българска енциклопедия, а вторият финансирал нейното издаване. Задължително месец май е свързан със създателите на кирилицата - българските светци, братята Кирил и Методий. Факт е, че Пловдив е градът, в който за първи път на 11 май 1891 година, по идея и под ръководството на Найден Геров, се честват двамата братя Кирил и Методий и Деня на българското просвещение. Много неща са само загатнати в календара, коментира историкът, но учебно-просветното дело има своята линия и в следващите да месеца. За юни мястото в календара е отредено на Йоаким Груев като учител в Първа мъжка гимназия, известна като Жълтото училище преди това. Авторите са отдали значимото и на Пловдивската народна библиотека, като за юли като показват първото й място и това е строената за Народно събрание сграда, където днес се помещава Музеят на Съединението. Август, септември и октомври са посветени на българското изобразително изкуство, на художниците, свързани с Пловдив. Първа е литографията на Георги Данчов "Свободна България". След това е колажът от картини на едни от най-ярките ни творци - Давид Перец, Златю Бояджиев, Цанко Лавренов, Йоан Левиев, Димитър Киров, а в текстовете е споменат и Георги Божилов-Слона. Ноември е отреден за театралното дело и Драматичния театър, а последният месец от годината - декември, е свързан с развитието на музикалното изкуство в града. По думите на Сукарев календарът е насочен към различни представители на всички прослойки на нашето общество и възрастови групи. Акцентът обаче е подрастващото поколение, което според историка не обръща внимание на културната значимост на града в миналото, която обаче днес не е по-малка. От една страна по-възрастните ще си припомнят някои неща, а други, като по-младите, ще научат още нещо за културата в Пловдив. Видео - Дима Шопова. Монтаж - Емил Граничаров.