Трети празник на бозата се състоя в Радомир
Дами от миналия век и любители на вкусното пиво се събраха пред импровизираната сладкарница на албанеца Али Сербез,смятан за родоначалник на занаята в Радомир. Младежи, облечени като бозаджии, разнасяха питието сред хората, а измисленият герой бай Илия Бозаджията извиси глас сред множеството: "Който от боза разбира, при бай Илия се спира". В ролята дебютира актьорът Илиян Цоев. Радомир е бил известен като център за производство на боза в началато на XX век. Първият бозаджия в района е Димитър Калгарийски от с. Чуковец е , а първата бозаджийска работилница датира от около 1880 г. Най-старите майстори правели гъстата течност от просено брашно. Произвеждали я също от ръж или пшеница, както и смесена – от просо и ръж. Най-много били бозаджиите от селата Чуковец, Владимир, Житуша, Жедна, Кленовик, Извор и Дебели лаг. В музейния комплекс "Стойова къща" бяха изложени всички съдове, използвани за производство на боза - гюмове,текне /корито за размесване на сместа/, луб /сито/, пармак /дървена решетка/, кюския /уред за пресоване/, силях /колан за връзване на кръста с отвори за чаши/, канела за точене и др.Манекен на бозаджия с автентично облекло допълни експозицията.
На възкръсналата стара градска чаршия за първи път бе показана традиционна българска сватба. На мегдана бяха подредени и десет щанда с продукти местно производство. Имаше и състезание за най-бързо изпита боза.
Празникът на бозаджийския занаят бе гарниран с кавърма по радомирски, която бе раздадена на хората. Видео - ЕлкаРобева. Монтаж - Валя Ковачева.