Стоянка Мутафова: В театъра има много талантливи млади хора, които дават надежда

В препълнената зала на Регионална библиотека "Любен Каравелов" - Русе голямата българска актриса Стоянка Мутафова представи биографичната си книга "Добър вечер, столетие мое!". След срещата с публиката актрисата даде специално интервю за БТА.

Въпрос: Как се чувствате в Русе? Животът ви е свързан с този град. Издадени бяха и книги, една от тях е за вашия баща - русенецът Константин Мутафов - писател, драматург, преводач, публицист, един от основателите на Народния театър и на Архивния отдел на Националната библиотека "Кирил и Методий".

Отговор: Чувствам се много добре, поради това, че баща ми е от тук. Той много обичаше Русе, даже имаше един разказ - "Ех, ти Дунав мой". Много обичаше Дунава, лозята, гроздобера. Все за Русе говореше непрекъснато. Русе е хубав град, има хубави старинни къщи. Това са прекрасни къщи. В София такива къщи вече няма. Като дойда тук, малко се чувствам като в чужбина. 

Въпрос: Какво разбрахте за живота?

Отговор: Животът като цяло е хубаво нещо. Добре, че съм се родила, че да позная живота и да видя, че има живот. Защото има някои, които не са се родили или са се родили, но са живели малко. Аз живях пълноценно. Не съм доволна от всичко онова, можеше много, много повече. Но това не зависеше от мен, а пък може и от мен да е зависело - не съм много предприемчива. На мен ми трябва човек да ме ръчка малко. 

Въпрос: Виждате ли ваши наследници в театъра с вашата енергия и актьорски темперамент? 

Отговор: Не мога да видя точно същото, защото то не може да се повтори. Има много талантливи млади хора, които дават надежда. В момента има промяна и като при всяка промяна тя се отразява на всичко - и върху нашата работа. 

Въпрос: Какво ви е мнението за театъра сега?

Отговор: Вижте, аз много не ходя на театър, тъй като преживях травма. Падна на главата ми нещо много тежко и ми отне, не ми е отнело зрението напълно, виждам, но не мога да чета. А много четях, много, много, много. Първите години много тежко понасях това, бях стигнала до самоубийство, защото как така ще живея без четене. Но се научих да живея. С лупа чета, но не е четене това - друго си е да вземеш книга, да я отвориш, да се наслаждаваш, да мислиш върху нея. Текстът за ролите ми го увеличават, за да мога да чета с очила. В началото това го понасях много тежко, но полека-лека свикнах. А някои ми викат: "Не си изтървала много".

Въпрос: Промени ли се смехът на публиката през годините?

Отговор: А, не, което си е смешно, то си е смешно винаги. Е, не знам. Ако публиката се е променила, то тя променя и смеха. Това си идва от самосебе си. И ние се променяме. 

Въпрос: Наближава рождения ви ден - 2 февруари. Какво си пожелавате?

Отговор: Аз тези празници не ги празнувам. Заключвам се вкъщи, оставам сама и почвам да се съсредоточавам в себе си, почвам да мисля за живота си, за грешките си, за всичко. Телефоните ми звънят - не вдигам. Обичам да съм сама и на имен ден, и на рожден ден. Не правя тържества. 

Видео на Мартин Пенев/Бисер Тодоров - БТА